Библейски четива (Синодален превод)
Марк 16.1-8
(2-ро утринно Евангелие)
1След като мина събота, Мария Магдалина, Мария Иаковова и Саломия купиха аромати, за да дойдат и Го помажат.
2И в първия ден на седмицата дойдоха на гроба много рано, след изгрев-слънце,
3и говореха помежду си: кой ли ще ни отвали камъка от вратата гробни?
4И като погледнаха, виждат, че камъкът е отвален: а той беше много голям.
5Като влязоха в гроба, видяха един момък, облечен в бяла дреха, да седи отдясно; и много се уплашиха.
6А той им казва: не се плашете. Вие търсите Иисуса Назарееца, разпнатия; Той възкръсна, няма Го тук. Ето мястото, дето бе положен.
7Но идете, обадете на учениците Му и на Петра, че Той ви преваря в Галилея; там ще Го видите, както ви бе казал.
8И като излязоха скоро, побягнаха от гроба; тях ги обхвана трепет и ужас, и никому нищо не казаха, понеже се бояха.
Галатяни 6.11-18
(Апостол, Неделя преди Въздвижение)
11Вижте, колко много ви написах с ръката си.
12Тия, които искат да се нравят по плът, те ви принуждават да се обрязвате, само за да не бъдат гонени за кръста Христов;
13защото и ония, които се обрязват, сами не пазят закона, а искат вие да се обрязвате, за да се похвалят с вашата плът;
14а мене да ми не дава Господ да се хваля, освен с кръста на Господа нашего Иисуса Христа, чрез който за мене светът е разпнат, и аз за света.
15Защото в Христа Иисуса нито обрязването има някаква сила, нито необрязването, а новата твар.
16На ония, които постъпват по това правило, нека бъде мир и милост - тям и на Израиля Божий.
17Прочее, никой да ми не досажда, защото аз нося на тялото си раните на Господа Иисуса.
18Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа да бъде с вашия дух, братя. Амин.
1 Коринтяни 16.13-24 (Апостол)
13Бъдете бодри, стойте във вярата, бъдете мъжествени, бъдете крепки;
14всичко у вас да става с любов.
15Моля ви още, братя: вие знаете Стефаниновия дом, че той е начатък в Ахаия и че се посветиха да служат на светиите;
16покорявайте се и вие на такива и на всекиго, който спомага и се труди.
17Радвам се, че дойдоха Стефанин, Фортунат и Ахаик; те запълниха вашето отсъствие,
18защото успокоиха моя дух и вашия; прочее, почитайте такива.
19Поздравяват ви асийските църкви; много ви поздравяват в Господа Акила и Прискила с домашната си църква.
20Поздравяват ви всички братя. Поздравете се един други със свето целуване.
21Поздравявам ви аз, Павел, собственоръчно.
22Който не обича Господа Иисуса Христа, да бъде анатема, маран-ата' *.
23Благодатта на Господа Иисуса Христа да бъде с вас,
24и любовта ми с всинца ви в Христа Иисуса. Амин.
Йоан 3.13-17
(Евангелие, Неделя преди Въздвижение)
13Никой не е възлязъл на небето, освен слезлия от небето Син Човеческий, Който пребъдва на небето.
14И както Моисей издигна змията в пустинята, тъй трябва да се издигне Син Човеческий,
15та всякой, който вярва в Него, да не погине, но да има живот вечен.
16Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен.
17Защото Бог не проводи Сина Си на света, за да съди света, а за да бъде светът спасен чрез Него.
Матей 21.33-42 (Евангелие)
33Чуйте друга притча: имаше един човек стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, съгради кула и, като го предаде на лозари, отиде си.
34И когато наближи гроздобер, той изпрати слугите си при лозарите, да му приберат плодовете.
35А лозарите, като уловиха слугите му, едного набиха, другиго убиха, а трети с камъни пребиха.
36Пак изпрати други слуги, по-много от първите; и с тях сториха същото.
37Най-сетне изпрати при тях сина си, като каза: ще се засрамят от сина ми.
38Но лозарите, като видяха сина, казаха помежду си: този е наследникът; хайде да го убием и да присвоим наследството му.
39И, като го уловиха, изведоха вън от лозето и убиха.
40И тъй, като си дойде господарят на лозето, какво ще направи на тия лозари?
41Отговарят Му: злодейците ще погуби зле, а лозето ще даде на други лозари, които ще му дават овреме плодовете.
42Иисус им казва: нима не сте никога чели в Писанията: "камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: това е от Господа, и е дивно в очите ни"?
Жития на светиите
Светата ни майка Теодора от Александрия (490)
Докато беше млада омъжена жена, тя извърши прелюбодеяние с друг мъж. Обзета от угризения, тя избяга от дома на съпруга си, облече се като мъж, преименува се на Теодор и влезе в мъжки манастир, преструвайки се на евнух. „ Постите, молитвите, бденията и сълзите на „Теодор“ удивлявали „братята“ му. Тайната й била разкрита едва след смъртта й. Тя прекарала девет пълни години, посвещавайки живота си на покаяние за един грях. По време на живота си тя се проявила като чудотворка, укротявайки диви зверове и изцелявайки болести. Съпругът й дошъл на погребението й, а след това живял до смъртта си в килията на бившата си съпруга.
Свети Евфросин, готвачът от Александрия (9-ти век)
Иконата му се намира в безброй православни кухни. Прост и свят човек, когато постъпил в монашеския живот в Александрия, бил счетен за негоден за всякаква служба, по-взискателна от работата в кухнята. Там той се труди без да се оплаква, пренебрегван от повечето други монаси. Една нощ игуменът сънува, че е в Рая и там среща Евфросин, който му дава клонче с три ароматни ябълки. Когато се събужда, игуменът намира същите ябълки на възглавницата си. Той бърза да намери Евфросин и го пита: „Къде беше снощи, братко?“ Евфросин отговаря само: „Къде беше ти, отче?“ Абатът събра монасите и им разказа чудната STORY, чрез която всички осъзнаха святостта на готвача. Но Евфросин, нежелаещ да понася похвалите на хората, избяга от манастира в пустинята.
Св. Пафнутий Изповедник (IV в.)
„Епископ на египетската Тебаида, той претърпя големи страдания за православната вяра: еретиците му извадиха едното око и му счупиха левия крак. Той взе участие в Първия Вселенски събор, опровергавайки арианската ерес с голяма сила. Император Константин го цени много и често го целуваше по липсващото око, загубено за истината на православието. На събора той се противопостави на западните представители, които предложиха на светските свещеници да бъде напълно забранено да сключват брак. Той остана целомъдрен през целия си живот.“ (Пролог)
Канонизация на Света Ксения от Санкт Петербург (1978)
Почита се на 24 януари.