Деяния 25.13-19 (Апостол)

13След няколко дни цар Агрипа и Вереника дойдоха в Кесария, за да поздравят Феста. 14И като престояха там много дни, Фест представи на царя Павловото дело, като каза: има един човек, оставен от Феликса в окови, 15за когото първосвещениците и стареите иудейски, когато аз бях в Иерусалим, представиха обвинения, и искаха да бъде осъден. 16Аз им отговорих, че у римляните не е обичай да предават човека на смърт, преди обвиненият да има обвинителите си налице и да му се позволи да се защити от обвинението. 17И когато те се събраха тук, аз на другия ден, без никакво отлагане, седнах на съдището и заповядах да доведат човека; 18обвинителите, като се изправиха, не представиха за него ни едно такова обвинение, каквото предполагах аз; 19те имаха някакви препирни с него върху тяхното суеверие и за някого си Иисуса, Който бил умрял и за Когото Павел казваше, че е жив.

Йоан 16.23-33 (Евангелие)

23и него ден няма да Ме попитате за нищо. Истина, истина ви казвам: каквото и да поискате от Отца в Мое име, ще ви даде. 24Досега нищо не сте искали в Мое име; искайте, и ще получите, за да бъде радостта ви пълна. 25Това ви говорих с притчи; но настава час, когато няма да ви говоря вече с притчи, а открито ще ви известя за Отца. 26Него ден ще поискате в Мое име, и не ви казвам, че Аз ще помоля Отца за вас; 27защото Сам Отец ви обича, задето вие Ме обикнахте и повярвахте, че Аз съм от Бога излязъл. 28Излязох от Отца и дойдох на света; пак оставям света и отивам при Отца. 29Казват Му Неговите ученици: ето, сега открито говориш, и никаква притча не казваш. 30Сега разбираме, че знаеш всичко, и нямаш нужда да Те пита някой. Поради това вярваме, че си от Бога излязъл. 31Отговори им Иисус: сега ли вярвате? 32Ето, настъпва час, и настана вече, да се разбягате всякой у вас си, и Мене самичък да оставите; ала Аз не съм самичък, защото Отец е с Мене. 33Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света.

Свети Митрофан, архиепископ на Константинопол (325)

Той е роден в езическо семейство, но баща му Дометий, заедно с цялото си семейство, приема християни и отива във Византион, за да избегне преследването в Рим. Дометий е ръкоположен за свещеник и след време става епископ на Византион. Когато Дометий умира, по-големият му син Проб става епископ; след това, когато Проб умира, вторият син на Дометий, Митрофан, го наследява. Митрофан е възкачен на трона около времето, когато Константин Велики установява Византион като нова столица на Римската империя. Той изпраща делегат на Първия Вселенски събор през 325 г., тъй като не е могъл да присъства поради възраст и немощ. Император Константин обича Митрофан като баща и настоява целия събор да посети болния епископ. Десет дни по-късно той умира.

Свети мироносици Мария и Марта, сестри на Свети Лазар (I в.)

Мария и Марта, заедно с брат си Лазар, били особено предани ученици на нашия Господ; тяхната STORY до времето на Възкресението може да се намери в Лука 10 и Йоан 11-12. Мария и Марта били сред жените, носещи миро. Те, заедно с брат си, починали в Кипър, където Лазар станал първи епископ на Китион, след като бил възкресен от мъртвите от Христос.

Древно предание разказва, че Лазар е бил на тридесет години, когато е бил възкресен от Господа, и че е живял още тридесет години. След като е бил възкресен от мъртвите, той никога повече не се е смял; но веднъж, когато видял някой да краде глинен съд, се усмихнал и казал: „Глина краде глина“. Името му е гръцки вариант на Елеазар, което означава „Бог е помогнал“.