Деяния 23.1-11 (Апостол)

1Павел устреми поглед към синедриона и каза: мъже братя! Живял съм с най-добра съвест пред Бога до тоя ден. 2А първосвещеник Анания заповяда на стоещите пред него да го ударят по устата. 3Тогава Павел му рече: Бог ще тебе да удари, стено варосана; ти седиш, за да ме съдиш по Закона, а против Закона заповядваш да ме бият. 4А предстоещите рекоха: Божия първосвещеник ли хулиш? 5Павел отговори: не знаех, братя, че той е първосвещеник; защото писано е: "началника на твоя народ да не злословиш". 6А когато узна Павел, че една част от тях са садукеи, а другата - фарисеи, извика в синедриона: мъже братя! Аз съм фарисеин, син на фарисеин; за надежда и за възкресение на мъртви ме съдят! 7Като каза той това, настана разпра между фарисеи и садукеи, и множеството се раздвои. 8Защото садукеите казват, че няма възкресение, ни Ангел, ни дух; а фарисеите признават и едното и другото. 9Настана голяма врява; и станаха книжниците от фарисейската страна и се запрепираха, думайки: нищо лошо не намираме у тоя човек; ако пък е говорил нему дух или Ангел, да се не противим Богу. 10И понеже стана голяма смутня, хилядникът, уплашен, да не би да разкъсат Павла, заповяда на войниците да слязат и да го грабнат измежду тях и отведат в стана. 11През нощта яви му се Господ и рече: дерзай, Павле! И както свидетелствува за Мене и Иерусалим, тъй трябва да свидетелствуваш и в Рим.

Йоан 16.15-23 (Евангелие)

15Всичко, що има Отец, е Мое; затова казах, че от Моето ще вземе и ще ви възвести. 16Още малко, и няма да Ме виждате, и пак след малко, и ще Ме видите, защото отивам при Отца. 17Тогава някои от учениците Му си рекоха един другиму: що е това, дето ни казва: още малко, и няма да Ме виждате, и пак: след малко, и ще Ме видите, и че Аз отивам при Отца? 18И си думаха: що е това, дето казва: още малко? Не знаем, какво говори. 19Разбра, прочее, Иисус, че искат да Го питат, и рече им: за това ли се питате един други, дето казах: още малко, и няма да Ме виждате, и пак: след малко, и ще Ме видите? 20Истина, истина ви казвам, че вие ще се разплачете и разридаете, а светът ще се възрадва; вие ще бъдете наскърбени, но скръбта ви ще се обърне на радост. 21Жена, кога ражда, има болки, защото е дошъл часът й; но, след като роди младенеца, от радост не помни вече мъките, защото се е родил човек на света. 22Тъй и вие сега сте наскърбени; но Аз пак ще ви видя, и ще се зарадва сърцето ви, и радостта ви никой няма да ви отнеме; 23и него ден няма да Ме попитате за нищо. Истина, истина ви казвам: каквото и да поискате от Отца в Мое име, ще ви даде.

Свети мъченик Лукилиан и онези с него (270)

Лукилиан прекарва по-голямата част от живота си като езически жрец. В напреднала възраст той научава истината на християнската вяра и е кръстен. Обръщането на толкова публична личност бързо привлича вниманието и Лукилиан е изправен пред съд в Никомидия. След като издържа много мъчения, той е затворен с четирима млади християни, едва по-големи от деца: Клавдий, Ипатий, Павел и Дионисий. Когато са доведени пред управителя Силван, и петимата изповядват вярата си и са осъдени на смърт и хвърлени в огнена пещ. Когато по чудо излизат невредими, са отведени във Византион, където четиримата млади мъже са обезглавени, а Лукилиан е разпнат на кръст. Девойка на име Паула открито отнася телата на мъчениците и ги погребва. Заради това тя от своя страна е измъчвана и, отказвайки да се отрече от вярата си в Христос, е обезглавена. Това е по време на управлението на император Аврелиан. В тяхна чест е построена църква в Константинопол.

свещеномъченик Лукиан (2 в.)

Той бил римски благородник, ученик на апостол Петър. Папа Климент го изпратил, заедно със Свети Дионисий Ареопагит, да проповядват Евангелието в Галия, като ги ръкоположил и двамата за епископи, преди да заминат. По-късно император Домициан изпратил войници в Рим, за да заловят християнски евангелисти. Те убили Свети Дионисий в Рим, след което, чувайки за делото на Свети Лукиан, го проследили, докато го открили в днешна Белгия. Там той бил обезглавен заедно с двамата си съмишленици, свещеникът Максиан и дяконът Юлиан. Над мощите му била построена църква.

Свети великомъченик Димитрий, царевич на Русия (1591 г.)

Той е убит на осемгодишна възраст по злите замисли на Борис Годунов в град Углич. След смъртта си се явил на монах и точно предсказал смъртта на Борис Годунов. Безброй чудеса били извършени на гроба на царевич. Когато гробницата му била отворена петнадесет години след смъртта му, мощите му били намерени цели и нетленни и били тържествено погребани в църквата „Архангел Михаил“ в Москва.

Обстоятелствата около смъртта на Борис Годунов си струва да бъдат разказани. Първоначално той се опитал да убие Царевича, използвайки най-силната отрова, но това не дало резултат. След това той публично обезглавил детето. Не след дълго се появил „фалшив Димитрий“, който твърдял, че е Царевич, и събрал голяма армия срещу Годунов. Годунов бил доведен до толкова отчаяно положение, че отнел живота си с отрова – „лекарството“, което бил предвидил за истинския Димитрий.