Римляни 7.14-8.2 (Апостол)

14Защото знаем, че законът е духовен, пък аз съм от плът, продаден на греха. 15А каквото правя, не зная; защото не това, що желая, върша, а онова, що мразя, него правя. 16Ако пък върша това, що не желая, съгласявам се със закона, че е добър; 17а в такъв случай не аз вече върша това, а грехът, който живее в мене. 18Аз зная, че в мене, сиреч в плътта ми, не живее доброто; защото желание за добро има у мене, но да го върша не намирам сили. 19Защото не доброто, което искам, правя, а злото, което не искам, него върша. 20А щом върша това, що не искам, не аз го върша вече, а грехът, който живее в мене. 21И тъй, намирам у себе си такъв закон, че, кога искам да върша доброто, злото стои до мене. 22Защото с вътрешния си човек намирам услада в закона Божий, 23но в членовете си виждам друг закон, който воюва против закона на моя ум и ме прави пленник на греховния закон, що е в членовете ми. 24Нещастен аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тая смърт? 25Благодаря на моя Бог чрез Иисуса Христа, нашия Господ. И тъй, сам аз с ума си служа на Божия закон, а с плътта - на греховния закон.

1И тъй, сега няма никакво осъждане за ония, които са в Христа Иисуса и живеят не по плът, а по дух, 2защото законът на духа, който дава живот в Христа Иисуса, ме освободи от закона на греха и на смъртта.

Матей 10.9-15 (Евангелие)

9Недейте има ни злато, ни сребро, нито мед в поясите си, 10ни торба за път, ни две дрехи, нито обуща, ни тояга; защото работникът заслужава своята прехрана. 11В който град или село влезете, разпитвайте, кой в него е достоен, и там оставайте, докато си отидете. 12А кога влизате в някоя къща, поздравявайте я, казвайки: мир на тая къща! 13И ако къщата бъде достойна, вашият мир нека дойде върху нея; ако ли не бъде достойна, вашият мир да се върне при вас. 14Ако пък някой не ви приеме и не послуша думите ви, като излизате от къщата или от оня град, отърсете праха от нозете си. 15Истина ви казвам: по-леко ще бъде на земята Содомска и Гоморска в съдния ден, отколкото на оня град.

Мъченица Агрипина Римска (III в.)

Тя живяла в девственост в Рим по време на управлението на Валериан (253-260) — както се казва в Пролога, „изгонвайки смрадта на страстите от сърцето си със сладкоухаещия парфюм на чистота и целомъдрие“. Тя доброволно се представила на езичниците и обявила, че е християнка, за което била измъчвана до смърт. Нейните приятелки Васа, Паула и Агатоника отнесли мощите ѝ в Сицилия за погребение. Там била построена църква на нейно име и там се случили много чудеса.

Честване на Владимирската икона на Пресвета Богородица

Москва е обсадена от татарския цар Ахмет. Княз Иван Василиевич довел войски, за да защитят града, но те били значително превъзхождани по численост от татарските сили. Отчаяни от надеждата си за човешка защита, жителите на града се обърнали към светата Богородица с молба за избавление пред нейната икона. Татарските сили били обзети от необясним ужас и се оттеглили в объркване, спасявайки града. На този ден чудото и светата икона, чрез която то се е случило, се отбелязват в Русия.