Римляни 7.1-13 (Апостол)

1Или не знаете, братя (понеже говоря на такива, които познават закона), че законът има власт над човека, докле е той жив? 2Омъжената жена е свързана чрез закона с мъжа, докле е той жив; умре ли мъжът, тя се освобождава от закона, който я свързва с мъжа. 3Затова, ако при жив мъж тя се омъжи за другиго, ще бъде прелюбодейка; ако пък умре мъжът, тя е свободна от закона, и няма да бъде прелюбодейка, кога се омъжи за другиго. 4Тъй и вие, братя мои, умряхте за закона чрез тялото Христово, за да принадлежите Другиму, Който възкръсна от мъртвите, та да принесем плод Богу. 5Защото, когато живеехме по плът, тогава страстите греховни, узнавани чрез закона, действуваха в членовете ни, за да принесем плод на смъртта; 6но сега, като умряхме за закона, чрез който бяхме свързани, ние се освободихме от него, за да служим Богу с обновен дух, а не по вехтата буква. 7Какво, прочее, ще кажем? Нима законът е грях? Съвсем не. Ала аз узнах греха не инак, освен чрез закона, защото и похотта не бих познал, ако законът не казваше: "не похотствувай". 8Но грехът, като взе повод от заповедта, произведе в мене всякаква похот; защото грехът без закона е мъртъв. 9Аз живеех някога си без закон; но, когато дойде заповедта, грехът оживя, 10пък аз умрях; и оказа се, че заповедта, дадена за живот, ми послужи за смърт, 11защото грехът, като взе повод от заповедта, ме прелъсти и чрез нея ме умъртви. 12Тъй че законът е свет, и заповедта - света, справедлива и добра. 13И тъй, доброто ли стана за мене смърт? Съвсем не: но грехът, за да се яви той, че е грях, като ми причинява чрез доброто смърт, та чрез заповедта грехът да стане извънредно греховен.

Матей 9.36-10.8 (Евангелие)

36Като видя тълпите народ, съжали ги, задето са изнурени и пръснати като овци, които нямат пастир. 37Тогава казва на учениците Си: жетвата е голяма, а работниците малко, 38затова, молете Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си.

1И като повика дванайсетте Си ученици, даде им власт над нечистите духове, да ги изгонват, и да изцеряват всяка болест и всяка немощ. 2А имената на дванайсетте апостоли са тия: първият Симон, наричан Петър, и Андрей, негов брат, Иаков Зеведеев и Иоан, негов брат, 3Филип и Вартоломей, Тома и Матей митар, Иаков Алфеев и Левей, наречен Тадей, 4Симон Кананит и Иуда Искариот, който Го и предаде. 5Тия дванайсет души изпрати Иисус и им заповяда, като каза: по път към езичници не ходете и в самарянски град не влизайте; 6а отивайте най-вече при загубените овци на дома Израилев; 7и като ходите, проповядвайте и казвайте, че се приближи царството небесно; 8болни изцерявайте, прокажени очиствайте, мъртви възкресявайте, бесове изгонвайте. Даром получихте, даром давайте.

свещеномъченик Евсевий, епископ Самосатски (380 г.)

В борбата срещу арианската ерес, Мелетий, патриарх на Антиохия, е свален от престола, а император Констанций изисква Евсевий да предаде документа, доказващ законното му назначение на патриаршеския престол. Евсевий казва, че няма да го предаде без разрешението на всички, които са го подписали, и когато императорските войници заплашват да отрежат дясната му ръка, той им протяга и двете си ръце. Когато Констанций чува за това, той е поразен от възхищение и прекратява преследването на епископа. Докато арианската ерес продължава да бушува, Евсевий остава твърд и накрая е заточен по заповед на император Валент. Когато пратеникът, носещ едикта за изгнание, пристига, Евсевий го предупреждава да мълчи, за да не би хората, чувайки защо е дошъл, да го убият. След това Евсевий напуска града пеша, под прикритието на тъмнината, за да предпази пратеника от зло. След смъртта на Валент, Евсевий се завръща от изгнание и пътува из Сирия (въпреки че вече е много стар човек), назначавайки свещеници и епископи, известни със своята православност. Около 380 г., докато влизал в едно село, за да възкачи епископ на трона, една арианка хвърлила керемида по него от покрива, счупвайки черепа му. Докато умирал, той накарал всички минувачи да се закълнат, че няма да си отмъщават.

Свети Григорий Богослов кореспондирал с Евсевий и го ценял толкова високо, че в писмо до него написал: „Убеден съм, че такъв човек благоволи да бъде и мой покровител в молитвите си, ще ми даде толкова сила, колкото бих получил чрез един от светите мъченици.“

Свети Албан, първи мъченик на Великобритания (началото на III в.)

Той е бил войник в римската армия и според преподобния Беда е бил доведен до вярата в Христос от свещеник беглец, на когото е дал подслон. Светецът разменил дрехи със свещеника, което му позволило да избяга и осигурило собственото му мъченичество. Някои писатели, включително Свети Беда, поставят мъченичеството му по време на управлението на Диоклециан (286-303).

Гробницата на Свети Албан е била почитана още през 429 г. от Свети Герман от Оксер. Град Веруламиум е или неговият роден град, или мястото на мъченическата му смърт; близо до него е основан манастир, около който се е развил английският град Сейнт Албанс.