Деяния 4.1-10 (Апостол)

1Когато те говореха към народа, изстъпиха се пред тях свещениците, воеводата при храма и садукеите, 2които се ядосваха, задето ония поучаваха народа и проповядваха в Иисусово име възкресение от мъртвите; 3и туриха ръка на тях и ги задържаха до сутринта; защото вече се беше свечерило. 4А мнозина от ония, които слушаха словото, повярваха; и броят на мъжете стигна до пет хиляди. 5На другия ден се събраха в Иерусалим техните началници, стареи и книжници, 6първосвещеник Ана и Каиафа, Иоан и Александър и колкото бяха от първосвещенишки род; 7и, като ги изправиха насред, питаха ги: с каква сила, или в чие име сторихте вие това? 8Тогава Петър, като се изпълни с Дух Светий, им рече: началници народни и стареи израилски! 9ако ние сме днес под разпит за едно благодеяние към немощен човек, как е той изцерен, 10то нека бъде знайно на всички вас и на целия народ израилски, че чрез името на Иисуса Христа Назорея, Когото вие разпнахте, Когото Бог възкреси от мъртвите, чрез Него тоя стои пред вас здрав.

Йоан 3.16-21 (Евангелие)

16Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен. 17Защото Бог не проводи Сина Си на света, за да съди света, а за да бъде светът спасен чрез Него. 18Който вярва в Него, не бива съден, а който не вярва, е вече осъден, задето не е повярвал в името на Единородния Син Божий. 19Осъждането пък е поради това, че светлината дойде на света, но човеците обикнаха повече мрака, нежели светлината, понеже делата им бяха лоши. 20Защото всякой, който прави зло, мрази светлината и не отива към светлина, за да не бъдат изобличени делата му, понеже са лоши. 21А тоя, който постъпва по истината, отива към светлината, за да станат делата му явни, понеже са по Бога извършени.

Деветте мъченици в Кизик (3-ти век)

Тези девет свети мъченици били от различни места, но когато отказали да принесат жертва на идоли или да се отрекат от Христос, всички били обезглавени заедно в Кизик, град в Мала Азия на брега на Мраморно море. Имената им били Теогнис, Руф, Антипатър, Теостих, Артема, Магнус, Теодот, Тавмасила и Филимон. По време на управлението на император Константин в Кизик била построена църква в тяхна чест и там били положени нетленните им мощи.

Те се отбелязват на 29 април по славянския календар.