Библейски четива (Синодален превод)
Исаия 43.9-14
(Вечерня, Безсребърници)
9Нека всички народи се съберат наедно, и се съединят племената. Кой измежду тях е предсказал това? Нека обадят, какво е било отначало; нека представят свидетели от себе си и да се оправдаят, за да може да се чуе и каже: наистина!
10А Мои свидетели, казва Господ, сте вие и Моят раб, когото избрах, за да знаете и да Ми вярвате, и да разберете, че това съм Аз: преди Мене нямаше бог, и подир Мене не ще има.
11Аз, Аз съм Господ, и няма спасител освен Мене.
12Аз предрекох и спасих, и възвестих; а другиго нямате, и вие сте Мои свидетели, че Аз съм Бог, казва Господ;
13от начало на дните Аз съм същият, и никой не ще избави от ръката Ми; Аз ще направя, и кой ще отмени това?
14Тъй казва Господ, вашият Изкупител, Светият Израилев: за вас проводих у Вавилон и съкруших всички заворки и халдейци, които се славеха с кораби.
Иисус Навиев 5.13-15 (Вечерня)
13Когато Иисус се намираше близо до Иерихон, погледна и видя, и ето, пред него стои човек, с гол меч в ръка. Иисус се приближи до него и му каза: наш ли си, или от нашите неприятели?
14Той отговори: не; аз съм вожд на воинството Господне, сега дойдох (тук). Иисус падна ничком на земята, поклони се и му каза: какво ще заповяда господарят ми на своя раб?
15Вождът на воинството Господне каза Иисусу: събуй обущата от нозете си, понеже мястото, на което стоиш, е свето. Иисус тъй и направи.
Премъдрост Соломонова 3.1-9
(Вечерня, Безсребърници)
1А душите на праведните са в Божия ръка, и мъка няма да ги докосне.
2В очите на неразумните те минаваха за умрели, и краят им се считаше за погибел,
3и заминаването им от нас - унищожение; но те си пребъдват в мир.
4Защото, макар в очите на хората и да се наказват, тяхната надежда е пълна с безсмъртие.
5И бидейки малко наказани, те ще бъдат много облагодетелствувани, защото Господ ги е изпитал и ги е намерил достойни за Него.
6Той ги е изпитал като злато в горнило и ги е приел като най-съвършена жертва.
7Когато им се въздава, те ще блеснат като искри, които лазят по стърнище.
8Ще съдят племена и ще владеят над народи, а над тях ще царува Господ вовеки.
9Които се Нему надяват, ще познаят истината, и верните в любовта ще пребъдат у Него; защото благодат и милост има за светиите Му и промисъл за избраниците Му.
Съдии 6.2, 7, 11-24 (Вечерня)
2Тежка беше ръката на мадиамци над Израиля, и Израилевите синове поради мадиамци си правеха убежища в пещери и укрепления в планини.
7И когато синовете Израилеви викнаха към Господа против мадиамци,
11Тогава дойде Ангел Господен и седна в Офра под дъба, който беше на Иоаса, потомък Авиазеров; син му Гедеон млатеше жито в жлеба, за да се скрие от мадиамци.
12И яви му се Ангел Господен и му рече: с тебе е Господ, силний мъжо!
13Гедеон му отговори: господарю мой! ако Господ е с нас, защо ни постигна всичко това (бедствие)? и де са всичките Му чудеса, за които са ни разказвали нашите бащи, думайки: "Господ ни изведе из Египет"? Сега Господ ни остави и ни предаде в ръцете на мадиамци.
14Господ го погледна и каза: иди с тая си сила и спаси Израиля от ръката на мадиамци: Аз те пращам.
15Гедеон Му отговори: Господи! как ще спася Израиля? ето, и племето ми е най-бедно в коляното Манасиево, и аз съм най-малък в дома на баща си.
16Господ му рече: Аз ще бъда с тебе, и ти ще поразиш мадиамци като едного човека.
17Гедеон Му каза: ако съм придобил милост пред очите Ти, дай ми личба, че Ти говориш с мене:
18не си отивай оттука, докле не дойда при Тебе, не донеса дара си и Ти го не предложа. Той каза: Аз ще остана, докле се върнеш.
19Гедеон отиде и приготви козле и погача от ефа брашно; месото тури в кошница, сочивото наля в гърне, донесе при Него под дъба и Му предложи.
20И Ангел Божий му каза: вземи месото и погачата, и тури ги на тоя камък, и излей сочивото. Той така и направи.
21Ангел Господен простря края на жезъла, който беше в ръката му, и се докосна до месото и погачата; и излезе огън от камъка и изгори месото и погачата; и Ангел Господен се скри от очите му.
22И видя Гедеон, че това беше Ангел Господен, и рече Гедеон: горко ми, Владико Господи! защото видях лице с лице Ангела Господен.
23Господ му рече: мир на тебе, не бой се, няма да умреш.
24И Гедеон съгради там жертвеник Господу и го нарече: Иехова Шалом *. Той стои и доднес в Офра Авиазерова.
Премъдрост Соломонова 5.15-6.3
(Вечерня, Безсребърници)
15А праведниците живеят довека; наградата им е у Господа и грижата за тях у Вишния.
16Затова те ще получат царство на славата и венец на красотата от ръката на Господа, защото Той ще ги закрили с десницата и ще ги защити с мишцата.
17Той ще вземе за всеоръжие - Своята ревност, и ще въоръжи тварите за отмъщение на враговете;
18ще облече за броня правдата, и ще Си наложи за шлем - нелицеприятния съд;
19ще вземе за непобедим щит - светостта;
20строгия Си гняв ще изостри като меч, и светът ще се опълчи с Него против безумците.
21Ще захвъркат праволучни светкавични стрели, и от облаците, като от силно опнат лък, ще полетят в лучата,
22и като от каменометно оръдие с ярост ще се изсипе град; ще възнегодува против тях морската вода, и реките свирепо ще ги издавят;
23ще въстане против тях духът на силата и ще ги разнесе като вихър.
24Тъй беззаконието ще опустоши цялата земя, и злодеянието ще катурне престолите на силните.
1Затова, слушайте, царе, и разберете, научете се, съдии от земните краища!
2Внимавайте, вие, които владеете множествата и които се гордеете пред народите!
3От Господа ви е дадена властта, и силата - от Вишния, Който изследва делата ви и изпитва намеренията.
Исаия 14.7-20 (Вечерня)
7Цяла земя си отдъхва, почива, възклицава от радост;
8и кипарисите се радват за тебе, и кедрите ливански, думайки: откак ти заспа, никой не идва да ни сече.
9Адът преизподен се раздвижи заради тебе, за да те посрещне при твоето влизане; заради тебе разбуди рефаимите, всички вождове на земята; дигна всички царе езически от престолите им.
10Те всички ще ти говорят: и ти стана безсилен като нас! и ти стана подобен нам.
11Гордостта ти е свалена в преизподнята, с всичкия ти шум; под тебе са червеи за постилка, и червеи са твоя покривка.
12Как падна ти от небето, деннице, сине на зората! Разби се о земята ти, който тъпчеше народите.
13А в сърце си думаше: ще възляза на небето, ще издигна престола си по-горе от Божиите звезди и ще седна на планината в събора на боговете, накрай север;
14ще възляза в облачните висини, ще бъда подобен на Всевишния.
15Но ти си свален в ада, вдън преизподнята.
16Които те виждат, вглеждат се в тебе, думат си за тебе: тоя ли е човекът, който земя разклащаше, царства раздрусваше,
17вселената в пустиня обърна и разрушаваше градовете й, пленниците си не отпущаше по домовете им?
18Всички царе на народите, всички почиват с чест, всякой в своята гробница;
19а ти си захвърлен вън от гробницата си като захвърлен клон, като дреха на убити, на погубени с меч, които спускат в каменни ровове, - ти си като тъпкан труп,
20няма да се съединиш с тях в гроба; защото ти разори земята си, уби народа си: племето на злодейците довеки няма да се спомене.
Йоан 21.15-25
(11-то утринно Евангелие)
15А когато се наобядваха, Иисус казва на Симона Петра: Симоне Ионин, любиш ли Ме повече, отколкото тия? Петър Му казва: да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите агънца.
16Казва му пак втори път: Симоне Ионин, любиш ли Ме? Петър Му казва: да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите овци.
17Казва му трети път: Симоне Ионин, обичаш ли Ме? Петър се натъжи, за дето третия път му каза: обичаш ли Ме? и Му рече: Господи, Ти всичко знаеш; Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите овци.
18Истина, истина ти казвам: когато беше по-млад, сам се опасваше и ходеше, където си щеше; а кога остарееш, ще простреш ръцете си, и друг ще те опаше и поведе, където не щеш.
19А това Той рече, като даваше да се разбере, с каква смърт Петър ще прослави Бога. И като рече това, казва му: върви подире Ми.
20А Петър, като се обърна, вижда, че върви подире му ученикът, когото Иисус обичаше, и който на вечерята се бе облегнал на гърдите Му и рекъл: Господи, кой ще Те предаде?
21Него като видя, Петър дума на Иисуса: Господи, а тоя - какво?
22Иисус му казва: ако искам да пребъде той, докле дойда, тебе що ти е? Ти върви подире Ми.
23И разнесе се тая дума между братята, че тоя ученик няма да умре. Но Иисус му не рече, че няма да умре, но: ако искам да пребъде той, докле дойда, тебе що ти е?
24Този е ученикът, който свидетелствува за тия неща и ги написа; и знаем, че свидетелството му е истинско.
25Има и много други работи, които извърши Иисус и за които, ако би се писало подробно, чини ми се, и цял свят не би побрал написаните книги. Амин.
Матей 13.24-30, 36-43
(Утринно Евангелие)
24Друга притча им предложи Той, като каза: царството небесно прилича на човек, посеял добро семе на нивата си;
25и когато човеците спяха, дойде врагът му и посея между житото плевели, па си отиде;
26а когато израсте злакът и даде плод, тогава се появиха и плевелите.
27И като дойдоха слугите на стопанина, рекоха му: господарю, нали добро семе посея на нивата си? Откъде са, прочее, в нея тия плевели?
28А той им рече: враг човек е сторил това. Слугите пък му рекоха: искаш ли да идем и да ги оплевим?
29Но той рече: не, за да не би, като скубите плевелите, да изскубите заедно с тях и житото;
30оставете да расте и едното и другото заедно до жетва; а по жетва ще река на жетварите: съберете първом плевелите и ги свържете на снопове, за да се изгорят; а житото приберете в житницата ми.
36Тогава Иисус остави народа и влезе вкъщи. А учениците Му се приближиха до Него и казаха: разтълкувай ни притчата за плевелите на нивата.
37А Той им отговори и рече: сеячът на доброто семе е Син Човеческий;
38нивата е тоя свят; доброто семе, това са синовете на царството, а плевелите - синовете на лукавия;
39врагът пък, който ги пося, е дяволът; жетвата е свършекът на века, а жетварите са Ангелите.
40И тъй, както събират плевелите и ги изгарят в огън, тъй ще бъде и при свършека на тоя век:
41ще изпрати Син Човеческий Ангелите Си, и ще съберат от царството Му всички съблазни и ония, които вършат беззаконие,
42и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби;
43тогава праведните ще блеснат като слънце в царството на Отца си. Който има уши да слуша, нека слуша!
Галатяни 6.11-18 (Апостол)
11Вижте, колко много ви написах с ръката си.
12Тия, които искат да се нравят по плът, те ви принуждават да се обрязвате, само за да не бъдат гонени за кръста Христов;
13защото и ония, които се обрязват, сами не пазят закона, а искат вие да се обрязвате, за да се похвалят с вашата плът;
14а мене да ми не дава Господ да се хваля, освен с кръста на Господа нашего Иисуса Христа, чрез който за мене светът е разпнат, и аз за света.
15Защото в Христа Иисуса нито обрязването има някаква сила, нито необрязването, а новата твар.
16На ония, които постъпват по това правило, нека бъде мир и милост - тям и на Израиля Божий.
17Прочее, никой да ми не досажда, защото аз нося на тялото си раните на Господа Иисуса.
18Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа да бъде с вашия дух, братя. Амин.
1 Коринтяни 12.27-13.8
(Апостол, Безсребърници)
27Вие сте тяло Христово, а поотделно - членове.
28И от вас Бог постави в църквата първо апостоли, второ пророци, трето учители; после такива, които имат сили чудотворни и дарби за лекуване; след това застъпници, управници и такива, които да говорят разни езици.
29Нима всички са апостоли? Всички ли са пророци? Нима всички са учители? Всички ли са чудотворци?
30Всички ли имат дарби да лекуват? Всички ли говорят езици? Всички ли са тълкуватели?
31Показвайте ревност за по-добри дарби, и аз ще ви покажа път още по-превъзходен.
1Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека.
2Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, - щом любов нямам, нищо не съм.
3И да раздам всичкия си имот, да предам и тялото си на изгаряне, - щом любов нямам, нищо ме не ползува.
4Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее,
5не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли,
6на неправда се не радва, а се радва на истина;
7всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява.
8Любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат.
Евреи 2.2-10
(Апостол, Ангели)
2Защото, ако изреченото чрез Ангели слово излезна вярно, и всяко престъпление и непослушание получи праведна отплата,
3как ние ще избегнем, ако занемарим такова велико спасение, което, бидейки отначало проповядвано от Господа, ни се удостовери от ония, които го бяха чули от Него,
4когато Бог потвърдяваше свидетелството им с поличби и чудеса, с различни сили и с раздаване даровете на Светаго Духа по Своя воля?
5Защото не на Ангелите Бог покори бъдната вселена, за която говорим;
6а, напротив, някой бе засвидетелствувал нейде си, казвайки: "що е човек, та го помниш, или син човечески, та го спохождаш?
7Понизил си го малко нещо спроти Ангелите; със слава и чест си го увенчал и си го поставил над делата на Твоите ръце:
8всичко си покорил под нозете му". А щом му е всичко покорил, то ще рече нищо не е оставил нему непокорено. Сега обаче още не виждаме да му е всичко покорено;
9но виждаме, че Иисус, Който бе малко нещо понизен пред Ангелите, зарад претърпяната смърт биде увенчан със слава и чест, та по Божия благодат да вкуси смърт за всички.
10Защото подобаваше на Оня, заради Когото е всичко и от Когото е всичко, след като приведе в слава много синове, чрез страдания да усъвършенствува началника на тяхното спасение.
Лука 16.19-31 (Евангелие)
19Някой си човек беше богат, обличаше се в багреница и висон и всеки ден пируваше бляскаво.
20Имаше тъй също един сиромах, на име Лазар, който струпав лежеше при вратата му
21и петимен беше да се нахрани от трохите, що падаха от трапезата на богаташа, и псетата прихождаха, та ближеха струпите му.
22Умря сиромахът, и занесоха го Ангелите в лоното Авраамово; умря и богаташът, и го погребаха;
23и в ада, когато беше на мъки, подигна очите си, видя Авраама отдалеч и Лазаря в лоното му
24и, като извика, рече: отче Аврааме, смили се над мене, и прати Лазаря да намокри края на пръста си във вода и да ми разхлади езика, защото се мъча в тоя пламък.
25Авраам пък рече: чедо, спомни си, че ти получи вече доброто си приживе, а Лазар - злото: сега пък той тук се утешава, а ти се мъчиш;
26па освен това между нас и вас зее голяма пропаст, та ония, които искат да преминат оттук при вас, да не могат, тъй също и оттам към нас да не преминават.
27А той рече: моля ти се тогава, отче, прати го в бащината ми къща,
28защото имам петима братя, та да им засвидетелствува, за да не дойдат и те в това място на мъката.
29Авраам му рече: имат Моисея и пророците: нека ги слушат.
30А той рече: не, отче Аврааме, но ако някой от мъртвите отиде при тях, ще се покаят.
31Тогава Авраам му рече: ако Моисея и пророците не слушат, то и да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят.
Матей 10.1, 5-8
(Евангелие, Безсребърници)
1И като повика дванайсетте Си ученици, даде им власт над нечистите духове, да ги изгонват, и да изцеряват всяка болест и всяка немощ.
5Тия дванайсет души изпрати Иисус и им заповяда, като каза: по път към езичници не ходете и в самарянски град не влизайте;
6а отивайте най-вече при загубените овци на дома Израилев;
7и като ходите, проповядвайте и казвайте, че се приближи царството небесно;
8болни изцерявайте, прокажени очиствайте, мъртви възкресявайте, бесове изгонвайте. Даром получихте, даром давайте.
Лука 10.16-21
(Евангелие, Ангели)
16Който вас слуша, Мене слуша; и който се отмята от вас, от Мене се отмята; а който се отмята от Мене, отмята се от Оногова, Който Ме е пратил.
17Седемдесетте ученици се върнаха с радост и казваха: Господи, в Твое име и бесовете се покоряват нам.
18А Той им рече: видях сатаната, как падна от небето като светкавица;
19ето, давам ви власт да настъпвате на змии и скорпии и на всяка вражеска сила; и нищо няма да ви повреди;
20обаче не се радвайте на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата.
21В оня час се зарадва духом Иисус и рече: прославям Те, Отче, Господи на небето и на земята, задето си утаил това от мъдри и разумни, а си го открил на младенци. Тъй е, Отче, понеже такова беше Твоето благоволение.