2 Коринтяни 5.1-10 (Апостол)

1Знаем, че, когато земното наше жилище, тая хижа, се разруши, ние имаме от Бога дом на небесата, жилище неръкотворно, вечно. 2Затова и въздишаме, като копнеем да се облечем в небесното си жилище; 3само да не би, и облечени, да се намерим голи. 4Защото ние, които се намираме в тая хижа, стенем обременени; ето защо искаме не да се съблечем, а да се преоблечем, та смъртното да се погълне от живота. 5Бог, Който ни е създал тъкмо за това, Той ни и даде залога на Духа. 6И тъй, ние винаги сме спокойни и, като знаем, че, докле живеем в тялото, се отдалечаваме от Господа, 7(понеже с вяра ходим, а не с виждане,) 8имаме дръзновение и по-скоро желаем да напуснем тялото и да се приберем у Господа. 9Затова и усърдно залягаме да Му бъдем угодни, било кога живеем в тялото, било кога го напускаме; 10защото всички ние трябва да се явим пред Христовото съдилище, за да получи всякой заслуженото, според доброто или злото, което е извършил с тялото си.

Лука 7.1-10 (Евангелие)

1Когато свърши всичките Си речи към народа, който слушаше, Той влезе в Капернаум. 2Един стотник имаше слуга, когото много ценеше; и слугата беше болен на умиране. 3Като чу за Иисуса, стотникът изпрати при Него иудейските стареи, да Го помолят да дойде, за да избави слугата му. 4И те, като дойдоха при Иисуса, молеха Го усърдно и казваха: той заслужава да му сториш това, 5защото обича народа ни, и синагогата той ни построи. 6Иисус тръгна с тях. И когато беше вече недалеч от къщата, стотникът изпрати насреща Му приятели и Му каза: Господи, не си прави труд, защото не съм достоен да влезеш под покрива ми; 7затова и аз сам не счетох себе си достоен да дойда при Тебе; но кажи дума, и слугата ми ще оздравее. 8Защото и аз съм подвластен човек и имам мен подчинени войници; едному казвам: върви, и отива; и другиму: дойди, и дохожда; и на слугата си: направи това, и прави. 9Като чу това, Иисус му се почуди, и като се обърна, каза на идещия подире Му народ: казвам ви, нито в Израиля намерих толкова голяма вяра. 10Пратените, като се върнаха в къщата, намериха болния слуга оздравял.

Свети Йерон и тридесет и тримата му сподвижници, мъченици в Мелитене (290)

Йерон беше земеделец от Тиана в Кападокия, известен с голямата си физическа сила, както и с чистотата на душата си. Чувайки за неговата сила, имперски войници дойдоха да го наберат в армията. Знаейки, че ще бъде принуден да принесе жертва на идолите, Йерон ги прогонил само с дървена пръчка, след което се скрил в пустинята. По-късно обаче той отишъл доброволно при управителя и открито изповядал вярата си в Христос. Заради това му отрязали дясната ръка и го хвърлили в затвора заедно с тридесет и двама други вярващи. Докато чакали края си, Йерон укрепвал останалите във вярата. Всички били обезглавени заедно извън Мелитене в Армения.

Свети Вилиброрд, първи епископ на Утрехт и апостол на Холандия (739)

Роден е в Нортумбрия, Англия, около 638 г. На седемгодишна възраст е изпратен в манастира в Рипон, за да получи образование при абат Свети Уилфрид (24 април). На двадесет години заминава за Ирландия, за да живее сред светите монаси на тази земя; прекарва там дванадесет години като духовно дете на Свети Егберт (също 24 април). През 690 г. Свети Егберт изпраща Вилиброрд като водач на група от дванадесет монаси, за да разпространят Евангелието в езическите земи около Фризия. Светият мисионер първо отишъл в Рим, за да получи благословията на папа Сергий, а след това заедно със своите събратя монаси проповядвал Евангелието из цяла Холандия и Зеландия.

През 695 г. папа Сергий ръкоположи Вилиброрд за архиепископ на Утрехт, наставлявайки го да организира Църквата в цялата тази област. Като архиепископ Вилиброрд продължи да работи неуморно за разпространението на Евангелието в тези езически земи; мисионерските му пътувания го отнесоха чак до Дания. Той почина в мир през 739 г. в манастира Ехтернах (разположен в днешния Люксембург), след като служи четиридесет и четири години като епископ и по-голямата част от живота си като монах. Гробът му скоро се превърна в място за поклонение.