Филипяни 3.8-19 (Апостол)

8Па смятам, че и всичко е вреда, поради превъзходството на познаването Христа Иисуса, моя Господ, заради Когото от всичко се отрекох, и всичко считам за смет, за да придобия Христа, 9и да се намеря в Него, имайки не своя от закона праведност, а придобивана чрез вяра в Христа, сиреч праведност от Бога чрез вяра; 10за да позная Него, и силата на възкресението Му, и участието в страданията Му, като се уподобявам на Него в смъртта Му, 11та дано някак достигне възкресението на мъртвите. 12Казвам тъй, не защото вече достигнах, или че се усъвършенствувах, но се стремя, дано постигна това, за което бях застигнат от Христа Иисуса. 13Братя, аз не мисля за себе си, че съм постигнал това; но едно само правя: като забравям, що е зад мене, и като се силно стремя към това, що е пред мене, 14тичам към целта - към наградата на горното от Бога призвание в Христа Иисуса. 15Които, прочее, сме съвършени, това да мислим; ако ли за нещо инак мислите, Бог и него ще ви разкрие. 16Но по това, до което достигнахме, нека бъдем единомислени и да следваме същото правило. 17Подражавайте, братя, на мене и гледайте ония, които постъпват по образец, какъвто имате в нас. 18Понеже мнозина, за които ви съм често говорил, а сега дори със сълзи говоря, постъпват като врагове на кръста Христов; 19техният край е погибел, техният бог - коремът, а славата - в срама им; те мислят за земното.

Галатяни 1.11-19 (Апостол, Св. Яков)

11Известявам ви, братя, че Евангелието, което аз благовестих, не е човешко, 12защото и аз нито го приех, нито го научих от човек, а чрез откровение Иисус Христово. 13Слушали сте за някогашното мое поведание в иудейството, че аз прекомерно гонех Божията църква и я разорявах, 14и преуспявах в иудейството повече от мнозина мои връстници в рода ми, понеже бях голям ревнител за отеческите ми предания. 15А когато Бог, Който ме избра от утробата на майка ми и ме призва чрез благодатта Си, благоволи 16да открие в мене Своя Син, за да благовестя за Него между езичниците, - аз веднага се не съветвах с плът и кръв, 17нито възлязох в Иерусалим при ония, които преди мене бяха апостоли, но отидох в Арабия, и пак се върнах в Дамаск. 18Отпосле, подир три години, възлязох в Иерусалим да се видя с Петра, и преседях у него петнайсет дена. 19Другиго от апостолите не видях, освен Иакова, брата Господен.

Лука 7.31-35 (Евангелие)

31Тогава Господ рече: на кого, прочее, да уподобя човеците от тоя род? И кому те приличат? 32Те приличат на деца, които седят на тържището, викат едно на друго и казват: свирихме ви с пищялка, и не играхте; пяхме ви жални песни, и не плакахте. 33Защото дойде Иоан Кръстител: нито хляб яде, нито вино пие; а казвате: бяс има. 34Дойде Син Човеческий: яде и пие; а казвате: ето човек многоядец и винопиец, приятел на митари и грешници. 35И премъдростта биде оправдана от всички свои чеда.

Матей 13.54-58 (Евангелие, Св. Яков)

54А като дойде в отечеството Си, поучаваше народа в синагогата, тъй че всички се чудеха и думаха: откъде у Него тая премъдрост и тия сили? 55Не е ли Той на дърводелеца син? Майка Му не се ли казва Мария, и братята Му - Иаков и Иосия, Симон и Иуда? 56И сестрите Му не са ли всички между нас? Откъде, прочее, у Него всичко това? 57И падаха в съблазън поради Него. А Иисус им рече: пророк не бива без почит, освен в отечеството си и у дома си. 58И не извърши там много чудеса поради неверието им.

Свети апостол Яков, брат на Господа и първи епископ на Йерусалим (63)

Еврейското му име е Яков. Той беше близък роднина на Христос и затова, според еврейския обичай от онова време, беше наричан негов „брат“. Някои източници твърдят, че е бил дете на Йосиф от първия му брак; други източници твърдят, че е бил син на Йосиф брат Клеопас и съпругата му Мария, която е първа братовчедка на Богородица. Той е приел назорейските обети на човек, напълно посветен на Бога според Закона, и от ранна възраст е бил наричан „Праведният“ от своя народ. В Писанието той се нарича Яков Младши (Марк 15:40), за да го разграничат от Яков, син на Зеведей, който се нарича По-големият. Апостолите го назначиха за първи епископ на Йерусалим. Той беше този, който председателстваше най-ранния събор на Църквата в Йерусалим, където реши проблема как да бъдат приемани в Църквата новоповярвалите езичници (вж. Деяния 15). Той е написал новозаветното послание, адресирано предимно към еврейските новоповярвали, което носи неговото име. Около 62 г. той се изкачи на върха на Храма в Йерусалим по време на Пасхата и там свидетелства за Христос толкова убедително, че народът извика „Осанна на Сина Давидов“. При това книжниците и фарисеите, страхувайки се, че целият народ ще се обърне към Христос, го хвърлиха на земята. По Божията благодат той оцеля достатъчно дълго, за да се изправи, да коленичи и да се моли, като своя Учител: „Прости им, Отче, защото не знаят какво правят.“ След това той беше пребит до смърт от един от книжниците.

Свети Макарий Римлянин от Месопотамия (?)

„Трима свети мъже, които живееха в аскеза в манастира „Св. Асклепий“ в Месопотамия, решиха да обиколят света в търсене на знак от Бога за своето спасение. Когато се приближиха до една пещера, дълбоко в пустинята, изведнъж усетиха чудесен аромат и видяха един старец да идва към тях, покрит само с косата и брадата си, която падаше до коленете му. Той се хвърли на земята и остана там за известно време, докато се увери, че тримата непознати не са демони. След това ги заведе в пещерата си, където живееше с два лъва. Те го помолиха да им разкаже STORYта си, което той и направи.

„Името му беше Макарий, син на богат сенатор от Рим. Когато навърши възраст за женитба, родителите му го сгодиха против волята му. В сватбената си нощ, в момента, когато трябваше да влезе в брачната стая по време на празненствата, той избяга при една благочестива вдовица, където прекара седем дни в укритие, плачейки и молейки Бога за помощ. Когато напусна дома й, мина един старец с добродушен и благороден вид и му каза да го последва. И наистина, Макарий го последва в продължение на три години, докато не стигнаха до пещерата, където старецът изчезна. Скоро след това той се яви на Макарий в сън и му разкри, че е архангел Рафаил, който някога е бил водач на Тобиас в неговите пътувания. Преди да си тръгне, архангелът го повери на грижите на Бога и на две лъвчета, които току-що бяха загубили майка си.

„Малко по-късно Макарий видя пред себе си най-красивата девойка, която му каза, че и тя е избягала от брака в Рим. Макарий не разполагаше с достатъчно проницателност, за да избегне капана на дявола, и я покани да прекара нощта в пещерата му. През нощта за първи път в живота си той беше жестоко нападнат от огнените стрели на плътското желание. Привидната девойка изчезна внезапно, докато дяволът триумфираше от успеха си да внесе мисълта за греха в ума на аскета. Тогава Макарий осъзна тежестта на падението си пред Бога. Плачейки горчиво, той реши да напусне пещерата и да си намери друго място, където да се покае. Но по пътя му архангел Рафаил му се яви отново и го прикани да се върне, защото именно в пещерата му Бог щеше да чуе молитвата му. Така той се върна и в продължение на много години измъчваше тялото си с пост, бдения и пълно самоотречение, за да възвърне сърцето си с непокътната чистота, в което да съзерцава образа на Бога.

„Когато укрепи тримата братя с разказа за своите борби, Макарий ги изпрати с мир и заспа в Господа, непознат за всички, в присъствието само на ангелите и светиите.“ (Синаксар)

В нашите източници не е посочен дори векът, в който е живял светецът.