Филипяни 3.1-8 (Апостол)

1Прочее, братя мои, радвайте се в Господа. Едно и също да ви пиша, за мене не е тежко, а за вас то е назидателно. 2Пазете се от псетата, пазете се от злите работници, пазете се от лъжеобрязване, 3защото истинското обрязване сме ние, които духом служим Богу и се хвалим с Христа Иисуса, и не на плътта се уповаваме, 4макар че аз мога да се уповавам и на плътта. Ако някой друг мисли да се уповава на плътта, то още повече аз, 5обрязаният в осмия ден, от Израилев род, от Вениаминово коляно, евреин от евреите, по закон - фарисеин, 6по ревност - гонител на Божията църква, по правдата на закона - непорочен. 7Но това, що беше за мене придобивка, поради Христа счетох го за вреда. 8Па смятам, че и всичко е вреда, поради превъзходството на познаването Христа Иисуса, моя Господ, заради Когото от всичко се отрекох, и всичко считам за смет, за да придобия Христа,

Лука 7.17-30 (Евангелие)

17Това мнение за Него се разнесе по цяла Иудея и по цялата околност. 18И известиха на Иоана неговите ученици за всичко това. 19Иоан, като повика двама свои ученици, изпрати ги при Иисуса да попитат: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или другиго да чакаме? 20А те, като дойдоха при Него, рекоха: Иоан Кръстител ни прати при Тебе да попитаме: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или другиго да чакаме? 21А в тоя час Той излекува мнозина от болести и недъзи и от зли духове и на мнозина слепи дарува зрение. 22И отговори им Иисус и рече: идете и разкажете Иоану, каквото видяхте и чухте: слепи прогледват, хроми прохождат, прокажени се очистват, глухи прочуват, мъртви възкръсват, на бедни се благовествува; 23и блажен е оня, който се не съблазни поради Мене. 24След като заминаха изпратените от Иоана, Той почна да говори към народа за Иоана: какво излязохте в пустинята да видите? Тръстика ли, люлеена от вятъра? 25Но какво излязохте да видите? Човек ли, облечен в меки дрехи? Ето, ония, които се обличат богато и живеят разкошно, са в царските палати. 26Но какво тогава излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк. 27Този е, за когото е писано: "ето, Аз изпращам пред лицето Ти Моя Ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе". 28Защото казвам ви: между родените от жени няма нито един пророк по-голям от Иоана Кръстителя; ала по-малкият в царството Божие е по-голям от него. 29И целият народ и митарите, като чуха това, въздадоха Богу слава, задето се бяха кръстили с кръщението на Иоана; 30а фарисеите и законниците, понеже не бяха се кръстили от него, отхвърлиха волята Божия спрямо себе си.

Св. Аберций, епископ на Хиераполис, чудотворец и равен на апостолите (167)

Той беше епископ на Хиераполис във Фригия, Мала Азия, по времето на Марк Аврелий, гонител на християните. По време на езически празник Аберций получил указание от ангел да събори идолите на Аполон и другите езически богове. Когато делото му било разкрито, жителите на града се възмутили; но вместо да се скрие, епископът отишъл на пазара и открито изповядал християнската вяра. Хората се разгневили още повече, но когато Аберций изцелил трима обладани от демони мъже, те се учудили и започнали да го слушат по-внимателно. Той проповядва вярата с такава сила, че целият град и околните селски райони стават християнски.

Тези чудеса стигат до ушите на императора, чиято дъщеря страда от обладаване от демони. Императорът призовава Аберций в Рим, където той успява да изгони духа и да извърши няколко други чудеса. Императрицата му предложила голяма награда в злато за изцелението на дъщеря й, но той не я приел. По пътя към дома си той получил указание в видение да пътува до Сирия. Пътувал първо до Антиохия и околните градове, а след това чак до Месопотамия, проповядвайки Христос и поучавайки вярата навсякъде, където отивал. Никой друг епископ от неговото време не пътувал толкова широко в служба на Евангелието; поради тази причина той се нарича Равен на Апостолите.

След няколко години той се върнал във Фригия, където прекарал остатъка от живота си в мир, пасяйки стадото си.

Преподобният Лот от Египет (V в.)

Той беше един от групата аскетични отци, които избягаха от света в египетската пустиня през четвърти и пети век.

Веднъж Аба Лот отиде при своя духовен отец Йосиф и го попита просто: „Какво да направя, за да бъда спасен?“ Аба Йосиф протегна ръце към небето и пръстите му се превърнаха в десет пламъка. Той каза: „Ако желаеш, можеш да станеш изцяло като огън. “

Веднъж един брат дойде при Аба Лот в ужасна мъка и му каза: „Направих голям грях, който не мога да призная пред Отците.“ „Изповядай го пред мен и аз ще го понеса за теб“, отговори старецът. „Паднах в блудство“, каза братът, „и за да го направя, принесох жертви на идоли.“ Старецът му каза: „Не се обезсърчавай: няма грях, който да е извън Божията милост. Покаянието винаги е възможно. Иди и седни в пещерата си; яж само през ден, и всеки от нас ще поеме равна част от тежестта на твоето престъпление.“ След три седмици на същото покаяние, Аба Лот получи уверение от Бога, че покаянието на брата е било прието. До края на живота си братът служи като ученик на Стареца.

Светите седем младежи от Ефес

Те се почитат също на 4 август. Вижте тази дата за тяхната история.