3 Царства 8.22-23, 27-30 (Вечерня)

22И застана Соломон пред жертвеника Господен, пред цялото събрание израилтяни, дигна ръце към небето 23и рече: Господи, Боже Израилев! няма бог подобен на Тебе нито на небето горе, нито на земята долу; Ти пазиш завет и милост към рабите Си, които ходят пред Тебе от все сърце. 27Наистина, нима Бог ще живее на земята? Небето и небето на небесата не Те побират, толкова по-малко тоя храм, който съм построил (на Твоето име); 28но погледни милостно към молитвата на Твоя раб и към молбата му, Господи, Боже мой! чуй зова и молитвата, с която Твоят раб Те умолява днес. 29Да бъдат очите Ти отворени към тоя храм денем и нощем, към това място, за което си казал: името Ми ще бъде там; чуй молитвата, с която ще се моли Твоят раб на това място. 30Чуй молбата на Твоя раб и на Твоя народ Израиля, когато те ще се молят на това място; чуй от мястото на Твоето обиталище, от небесата, чуй и помилувай.

Исаия 61.10-62.5 (Вечерня)

10С радост ще се радвам в Господа, душата ми ще се развесели в моя Бог: защото Той ме облече в спасителна одежда, надяна ми дреха на правда, като на младоженец възложи венец и като невеста с накит накичи. 11Защото - както земята произвежда растенията си, и както градина отрастува посеяното в нея, - тъй Господ Бог ще прояви правда и слава пред всички народи.

1Няма да млъкна заради Сион, нито ще се успокоя заради Иерусалим, докле правдата му не изгрее като светлина, и спасението му - като запалено светило. 2И народите ще видят твоята правда, и всички царе - твоята слава, и ще те назоват с ново име, което устата Господни ще нарекат. 3И ще бъдеш венец на слава в ръката Господня и царска корона - върху дланта на твоя Бог. 4Няма вече да те наричат "изоставен", нито земята ти вече ще наричат "пустиня", но ще те наричат "Мое благоволение към него", а земята ти "омъжена", защото Господ благоволи към тебе, и земята ти се съчетава. 5Както момък се съчетава с мома, тъй и синовете ти се съчетават с тебе; и както младоженец се радва на невеста, тъй ще се радва за тебе Бог твой.

Исаия 60.1-16 (Вечерня)

1Дигни се, светлей (Иерусалиме); защото дойде твоята светлина, и слава Господня изгря над тебе. 2Защото, ето, тъмнина ще покрие земята, и мрак - народите; а над тебе ще възсияе Господ, и славата Му ще се яви над тебе. 3И народите ще дойдат към твоята светлина, и царете - към сиянието, което изгрява над тебе. 4Подигни очи и погледай наоколо: те всички се събират, идат при тебе; твоите синове отдалеч идат, и твоите дъщери на ръце се носят. 5Тогава ще видиш, и ще се зарадваш, и сърцето ти ще затрепти и ще се разшири, защото богатството на морето към тебе ще се обърне, имотът на народите към тебе ще дойде. 6Множество камили ще те покрият, - дромадери от Мадиам и Ефа; те всички ще дойдат от Сава', ще донесат злато и тамян и ще възвестят славата Господня. 7Всички кидарски овци ще бъдат събрани при тебе; овните невайотски ще ти послужат: ще възлязат на олтара Ми като благоугодна жертва, и Аз ще прославя дома на Моята слава. 8Кои са тия, които летят като облаци, и като гълъби - към гълъбарниците си? 9Тъй, Мене Ме чакат островите и преди тях - тарсиските кораби, за да пренесат синовете ти отдалеч и с тях - среброто им и златото им, в името на Господа, твоя Бог, и на Светия Израилев, защото Той те прослави. 10Тогава синове на другоземци ще градят стените ти, и техните царе - ще ти служат; защото в гнева Си те поразявах, но в благоволението Си ще бъда милостив към тебе. 11И твоите порти ще бъдат всякога отворени, няма да се затварят ни денем, ни нощем, за да се принася при тебе имотът на народите и да се довеждат техните царе. 12Защото народ и царства, които не поискат да ти служат, ще загинат, и такива народи ще бъдат съвсем изтребени. 13Славата на Ливан ще дойде при тебе с кипарис, бор и кедър заедно, за да украси мястото на Моето светилище, - и Аз ще прославя подножието на нозете Си. 14И ще дойдат при тебе с покорност синовете на ония, които те угнетяваха, и ще паднат при стъпките на нозете ти всички, които те презираха, и ще те назоват град на Господа, Сион на Светия Израилев. 15Задето бе изоставен и намразен, тъй че никой не минаваше през тебе, - Аз ще те направя величие навеки, радост от рода в род. 16Ти ще се насищаш с млякото на народите, и ще сучеш от царски гърди, и ще узнаеш, че Аз, Господ, съм твой Спасител и твой Изкупител, Силният Иаковов.

Йоан 10.9-16 (Утринно Евангелие)

9Аз съм вратата: който влезе през Мене, ще се спаси, и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери. 10Крадецът дохожда, само за да открадне, убие и погуби. Аз дойдох, за да имат живот, и да имат в изобилие. 11Аз съм добрият пастир: добрият пастир полага душата си за овците; 12а наемникът, който не е пастир, комуто овците не са негови, вижда вълка, че иде, оставя овците и бяга; а вълкът разграбя и разпръсва овците. 13Наемникът пък бяга, защото е наемник, и не го е грижа за овците. 14Аз съм добрият пастир; и познавам Моите Си, и Моите Ме познават. 15Както Ме познава Отец, тъй и Аз познавам Отца; и душата Си полагам за овците. 16Имам и други овци, които не са от тая кошара, и тях трябва да приведа; и ще чуят гласа Ми, и ще бъде едно стадо и един Пастир.

Деяния 9.20-31 (Апостол)

20и веднага начена да проповядва в синагогите за Иисуса, че Той е Син Божий. 21И всички, които слушаха, се чудеха и думаха: не е ли тоя, който гонеше в Иерусалим призоваващите това име, и тук затова е дошъл, за да ги заведе вързани при първосвещениците? 22А Савел се усилваше все повече и смущаваше иудеите, които живееха в Дамаск, доказвайки, че Този е Христос. 23А след като се минаха доста дни, иудеите се наговориха да го убият; 24но Савел узна за този им заговор. Те пък денем и нощем пазеха портите, за да го убият. 25Ала учениците взеха го нощя, туриха го в кошница и спуснаха по стената. 26А като пристигна в Иерусалим, Савел залягаше да се присъедини към учениците; ала всички се бояха от него, понеже не вярваха, че той е ученик. 27Но Варнава, като го взе, отведе го при апостолите и разказа им, как той видял по пътя Господа и че му говорил Господ, и как той в Дамаск открито проповядвал в името на Иисуса. 28И пребъдваше с тях, като излизаше и влизаше в Иерусалим, и проповядваше открито в името на Господа Иисуса. 29Говореше тъй също и се препираше с елинистите; а те се опитваха да го убият. 30Като узнаха братята за това, отведоха го в Кесария, и го препратиха в Тарс. 31А църквите по цяла Иудея, Галилея и Самария бяха в мир, назидаваха се и ходеха в страх Господен; и с утехата на Светаго Духа умножаваха се.

Деяния 26.1-5, 12-20 (Апостол, Светии)

1Агрипа каза на Павла: позволява ти се да говориш за себе си. Тогава Павел простря ръка и заговори за своя защита: 2честит се считам, царю Агрипа, че ще се защищавам днес пред тебе за всичко, за каквото ме обвиняват иудеите, 3а най-вече, защото ти знаеш всички иудейски обичаи и въпроси; затова моля те, изслушай ме великодушно. 4Моя живот от младини, който съм прекарал отначало между народа си в Иерусалим, знаят всички иудеи; 5те отдавна ме знаят, - ако искат да свидетелствуват, - че аз, като фарисеин, съм живял според най-строгото учение на нашата вяра; 12С това намерение отивайки в Дамаск с власт и поръчка от първосвещениците, 13посред ден на пътя, царю, видях от небето по-силна от слънчево сияние светлина, която огря мене и вървящите с мене. 14Всички паднаха на земята, и аз чух глас, който ми говореше на еврейски език: Савле, Савле, що Ме гониш? Мъчно е за тебе да риташ против ръжен. 15Аз рекох: кой си Ти, Господине? Той отговори: Аз съм Иисус, Когото ти гониш. 16Но стани и се изправи на нозете си; защото Аз затова ти се и явих, за да те поставя служител и свидетел на онова, що си видял и каквото ще ти открия, 17като те отнимам от народа иудейски и от езичниците, при които те пращам сега, 18да отвориш очите им, за да се обърнат от тъмнина в светлина и от властта на сатаната към Бога, та чрез вярата в Мене да получат прошка на греховете и наследие между осветените. 19Затова, царю Агрипа, аз се не противих на видението небесно, 20но първом на жителите в Дамаск и Иерусалим, после на цялата Иудейска земя и на езичниците, проповядвах да се покаят и обърнат към Бога, като вършат дела, достойни за покаяние.

Йоан 15.17-16.2 (Евангелие)

17Това ви заповядвам: да любите един другиго. 18Ако светът ви мрази, знайте, че Мене преди вас е намразил. 19Да бяхте от света, светът щеше да люби своето; а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази. 20Помнете словото, що ви казах Аз: няма слуга по-голям от господаря си. Ако Мене гониха, и вас ще гонят; ако Моето слово спазиха, и вашето ще спазят. 21Но всичко това ще ви сторят заради Моето име, защото не знаят Оногова, Който Ме е пратил. 22Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не щяха да имат; а сега нямат извинение за греха си. 23Който Мене мрази, мрази и Отца Ми. 24Ако не бях сторил между тях делата, които никой друг не е сторил, грях не щяха да имат; а сега и видяха, и намразиха, и Мене, и Отца Ми. 25Но това стана, за да се сбъдне словото, писано в Закона им, че Ме намразиха без вина. 26А кога дойде Утешителят, Когото Аз ще ви пратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелствува за Мене; 27а и вие ще свидетелствувате, понеже отначало сте с Мене.

1Това ви казах, за да се не съблазните. 2Ще ви изгонят от синагогите; настъпва дори време, когато всякой, който ви убие, ще мисли, че принася Богу служба.

Йоан 10.1-9 (Евангелие, Светии)

1Истина, истина ви казвам: който не влиза през вратата в овчата кошара, а прескача отдругаде, той е крадец и разбойник; 2а който влиза през вратата, пастир е на овците: 3нему вратарят отваря, и овците слушат гласа му, и той зове овците си по име и ги извежда; 4и кога изведе овците си, върви пред тях; а овците вървят подире му, понеже познават гласа му; 5подир чужди човек не вървят, а бягат от него, понеже гласа на чуждите не познават. 6Тая притча им каза Иисус. Но те не разбраха, за какво им говореше. 7Тогава Иисус пак им рече: истина, истина ви казвам: Аз съм вратата на овците. 8Всички, колкото са идвали преди Мене, са крадци и разбойници; но овците не ги послушаха. 9Аз съм вратата: който влезе през Мене, ще се спаси, и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери.

Свети равноапостолни император Константин (337) и майка му Елена (327)

Свети Константин е роден през 272 г., син на Констанций Хлор, владетел на западната част на Римската империя, и Света Елена. Когато баща му умира през 306 г., той е провъзгласен за наследник на трона. По това време империята е управлявана от няколко цезари, всеки със собствена територия. Когато Константин научава, че цезарите Максенций и Максимин са се обединили срещу него, той потегля към Италия. Именно там, в навечерието на решителна битка край Рим, той вижда в небето сияен кръст с думите „С този знак побеждавам“. Той нарежда да се издигне боен стандарт с изображение на кръст и изписано името на Иисус Христос. На следващия ден той и войските му атакуват и печелят зрелищна победа. Той влиза триумфално в Рим и през 312 г. е провъзгласен за „император на Запада“ от Сената. (Неговият зет Лициний управлява на Изток.) Скоро след това той издава своя „Милански едикт“, с който християнството е официално толерирано за първи път и преследването на християните е прекратено. (Мнозина погрешно вярват, че Едиктът е направил християнството единствената законна религия; всъщност той е провъзгласил свобода на религията в цялата империя).

Лициний, макар и да се преструвал, че приема едикта, скоро започнал да преследва християните в своите владения. В отговор Константин се сражавал с него и го побеждавал през 324 г., ставайки единствен император на цялата Римска империя. През 324 г. той полага основите на нова столица в град Византион; през 330 г. той открива новата столица, наричайки я „Нов Рим“ и „Константинопол“. През 325 г. той свиква Първия Вселенски събор в Никея, като лично присъства на заседанията му. Малко преди смъртта си през 337 г. той приема свето кръщение; умира на Света Петдесетница на шестдесет и пет години и е погребан в църквата „Свети апостоли“ в Константинопол.

Светата майка на Свети Константин, Елена, в ролята си на „Августа“ на Империята, основава безброй църкви. Тя пътува до Йерусалим и намира Истинния кръст, на който е разпнат Господ. В Светата земя тя основава църкви на местата на Христовото Рождество и погребение, които все още съществуват днес в много променен вид. Тя умира на около осемдесетгодишна възраст.

Свети новомъченик Пахомий (1730)

Роден в село в Малка Русия (сега Беларус), той е отвлечен като момче и продаден на турски кожар като роб. Следващите двадесет и седем години прекарва в Усаки в Мала Азия, където е принуден да приеме исляма. След дълги години робство той бяга и, възстановявайки християнството си, отива в Света планина, става монах и живее дванадесет години. Измъчван от предишното си отстъпничество, той решава да понесе мъченическа смърт за Христос. С разрешението на своя старейшина Йосиф се завръща в Усаки и се явява на предишния си собственик, облечен в монашеското си расо. Той е измъчван, хвърлен в затвора и накрая обезглавен на Възнесение Господне през 1730 г. Мощите му са погребани на остров Патмос в църквата „Свети Йоан Богослов“, където извършват много чудеса.