Деяния 8.40-9.19 (Апостол)

40А Филип се озова в Азот и, през дето минаваше, благовестеше по всички градове, докато стигна в Кесария.

1А Савел, дишащ още заплахи и убийства срещу учениците на Господа, дойде при първосвещеника, 2та измоли от него писма за Дамаск до синагогите, щото, които намери да следват това учение, мъже и жени, вързани да ги доведе в Иерусалим. 3Но, когато той беше на път и наближаваше до Дамаск, изведнъж го огря светлина от небето; 4и като падна на земята, чу глас, който му думаше: Савле, Савле, що Ме гониш? 5А той отговори: кой си Ти, Господине? Господ каза: Аз съм Иисус, Когото ти гониш. Мъчно е за тебе да риташ против ръжен. 6Той, разтреперан и ужасен, проговори: Господи, какво искаш да направя? А Господ му рече: стани и влез в града; и ще ти се каже, какво трябва да правиш. 7А човеците, които вървяха с него, стояха вцепенени, като чуваха глас, пък никого не виждаха. 8Савел стана от земята и, макар да бяха очите му отворени, никого не виждаше; и водейки го за ръка, заведоха го в Дамаск. 9И три дни не виждаше, и нито яде, нито пи. 10А в Дамаск имаше един ученик, на име Анания, комуто във видение Господ каза: Анание! Той отговори: ето ме, Господи! 11А Господ му рече: стани, та иди на улицата, която се нарича Права, и подири в Иудината къща един тарсянин, на име Савел; ето той се моли, 12и видя във видение мъж, на име Анания, влязъл и възложил ръка върху него, за да прогледа. 13Анания отговори: Господи, слушал съм от мнозина за тоя човек, колко зло е сторил на Твоите светии в Иерусалим; 14той и тук има власт от първосвещениците да върже всички, които призовават Твоето име. 15Но Господ му каза: иди, защото той Ми е избран съд, за да понесе името Ми пред народи, царе и синове Израилеви. 16И Аз ще му покажа, колко трябва той да пострада за Мое име. 17Анания отиде и влезе в къщата и, като възложи върху му ръце, рече: брате Савле! Господ Иисус, Който ти се яви по пътя, по който дохождаше ти, ме прати, за да прогледаш и да се изпълниш с Дух Светий. 18И изведнъж сякаш люспи паднаха от очите му, и той веднага прогледа и, като стана, покръсти се; 19а като прие храна, подкрепи се. И преседя Савел няколко дни с учениците в Дамаск;

Йоан 6.48-54 (Евангелие)

48Аз съм хлябът на живота. 49Бащите ви ядоха мана в пустинята, и умряха; 50а хлябът, който слиза от небето, е такъв, че който яде от него, не ще умре. 51Аз съм живият хляб, слязъл от небето; който яде от тоя хляб, ще живее вовеки; а хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света. 52Тогава иудеите се запрепираха помежду си, думайки: как може Той да ни даде плътта Си да ядем? 53А Иисус им рече: истина, истина ви казвам: ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот. 54Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния ден.

Мъченик Талалей в Ега в Киликия и онези, които бяха с него (327)

Светият Талалей е причислен към Безнаемните Лекари. Той бил лекар, роден в Ливан в семейството на Беруций (епископ) и Ромилия. По време на гоненията на император Нумериан той избягал в Киликия, но бил заловен и доведен пред управителя Теодор. Когато Талалей смело изповядал Христос, жестокият управител заповядал на двама войници, Александър и Астерий, да пробият дуPKи в костите на краката му, да прокарат въже през тях и да го обесят на дърво. Но палачите, с Божията сила, били за момент лишени от разум и вместо това пробили дървена дъска, която окачили на дървото. Управителят гневно заповядал войниците да бъдат бичувани; по време на бичуването си те викали: „Господ е жив за нас; отсега нататък ние сме станали християни. Вярваме в Христос и страдаме за Него.“ Чувайки тези думи, управителят заповядал и двамата да бъдат обезглавени. След това грабнал шилото им и се опитал сам да пробие краката на Талалей; но ръката му внезапно се парализирала. Състрадателният лекар се помолил на Христос и изцелил ръката на преследвача му. Сърцето му все още било закоравяло, затова управителят заповядал светецът да бъде хвърлен във водата и да се удави; но той оцелял. След това бил хвърлен на диви зверове, но те облизвали краката му и нежно се търкали в него. Накрая светият мъченик бил обезглавен.

Отче наш сред светиите Алексий, митрополит Московски (1378)

Той е роден в Москва през 1292 г. През 1354 г. е ръкоположен за митрополит на Москва от Филотей, патриарх на Константинопол. Основава няколко манастира, включително първия женски манастир в Москва. Превежда Светото Евангелие от гръцки на славянски. По това време Русия е под властта на татарите и Свети Алексий два пъти посещава татарския хан, за да го умолява да облекчи потисничеството на руския народ. При едно от тези посещения той изцелява Тайдула, съпругата на хана. Основава Чудовския манастир в Москва на земя, дадена му от хана и съпругата му в знак на благодарност за това чудотворно изцеление; мощите на светеца се намират в същия този манастир. Това е празникът на откриването на светите му мощи през 1431 г.