Деяния 8.5-17 (Апостол)

5А Филип слезе в един самарийски град и проповядваше там Христа. 6Народът единодушно внимаваше на това, що говореше Филип, понеже чуваше и гледаше, какви чудеса вършеше: 7нечисти духове с голям вик излизаха от мнозина, които бяха хванати от тях, а мнозина разслабени и хроми се изцериха. 8И голяма радост биде в оня град. 9А в града имаше един човек, на име Симон, който преди това правеше магии и смайваше самарийския народ, говорейки за себе си, че е някой велик човек. 10Него го слушаха всички, мало и голямо, и казваха: този е великата сила Божия. 11А слушаха го затова, защото доста време бе ги смайвал с магиите си. 12Но когато повярваха на Филипа, който благовестеше за царството Божие и за името на Иисуса Христа, кръщаваха се и мъже и жени. 13Повярва и сам Симон и, след като се кръсти, не се отделяше от Филипа; и като гледаше големите чудеса и личби, що се вършеха, смайваше се. 14Като чуха апостолите, които бяха в Иерусалим, че Самария е приела словото Божие, проводиха там Петра и Иоана, 15които слязоха и се помолиха за тях, за да приемат Дух Светий. 16(Защото Той не бе слязъл още нито върху едного от тях, а само бяха кръстени в името на Господа Иисуса.) 17Тогава възлагаха върху им ръце, и те приемаха Духа Светаго.

Йоан 6.27-33 (Евангелие)

27Трудете се не за храна тленна, а за храна, която пребъдва до живот вечен и която ще ви даде Син Човеческий; защото върху Него е положил Своя печат Отец Бог. 28Тогава Го попитаха: какво да правим, за да извършваме делата Божии? 29Иисус им отговори и рече: делото Божие е това - да повярвате в Оногова, Когото е Той пратил. 30А те Му рекоха: каква личба даваш, за да видим и Ти повярваме? Какво вършиш? 31Бащите ни ядоха мана в пустинята, както е писано: "хляб от небето им даде да ядат". 32А Иисус им рече: истина, истина ви казвам: не Моисей ви даде хляба от небето, а Моят Отец ви дава истинския хляб от небето. 33Защото Божият хляб е Онзи, Който слиза от небето и дава живот на света.

Апостоли Андроник от седемдесетте и неговият сътрудник Юния

Андроник е един от Седемдесетте. Той и неговата сътрудничка Юния са споменати от Свети Павел в Посланието му до Римляните: „Поздравете Андроника и Юния, моите сродници и съзатворници, които са забележителни между апостолите, които и преди мен бяха в Христа“ (Римляни 16:7). Някои, обезпокоени, че жена е спомената като апостол, са се опитали да преведат „Юния“ като „Юния“, мъжко име; но отците са единодушни в това да я третират като „Юния“. Възможно е те да са били съпруг и съпруга, като Акила и Прискила (Деяния 18), но древните свидетели не ни казват това.

Андроник станал епископ на Панония, но не останал на едно място, а пътувал по целия свят, за да проповядва Евангелието. И Андроник, и Юния били удостоени с дара на чудотворството. И двамата страдали за Христос и накрая били мъченически убити.

Свети мъченик Солохон (298)

Той бил римски войник, египтянин по рождение, по време на управлението на император Максимиан. Когато Солохон отказал императорска заповед всички войници да принасят жертви на идолите, той бил арестуван заедно с двама негови приятели и събратя християни, Памфамир и Памфилон. И тримата били подложени на жестоки мъчения, при които двамата приятели на Солохон починали. Командирът заповядал да разкъсат устата на Солохон с меч, за да може да бъде нахранен насила с храна, принесена в жертва на идоли; но светецът счупил острието със зъби. След по-нататъшни мъчения той бил оставен да умре. Християните го отвели в дома на една вдовица, където той се възстановил донякъде и съветвал вярващите да се придържат към вярата си под мъчения и преследване. Скоро след това той починал, благодарейки на Бога.