Деяния 6.8-7.5, 47-60 (Апостол)

8А Стефан, изпълнен с вяра и сила, вършеше големи чудеса и личби между народа. 9Като станаха някои от синагогата, тъй наречена синагога на либертинци, и от тая на киринейци, александрийци и на тия, що бяха от Киликия и Асия, влязоха в препирня със Стефана; 10ала не можеха да противостоят на мъдростта и духа, с който той говореше. 11Тогава подучиха някои човеци да кажат: чухме го да говори хулни думи против Моисея и против Бога. 12И подбудиха народа, стареите и книжниците и, като го нападнаха, грабнаха го и заведоха в синедриона. 13И представиха лъжливи свидетели, които казваха: тоя човек не престава да говори хулни думи против това свето място и против Закона, 14защото го чухме да казва, че Тоя Иисус Назорей ще разруши това място и ще промени обичаите, що ни е предал Моисей. 15И всички, които седяха в синедриона, се вгледаха в него и видяха, че лицето му беше като лице на Ангел.

1Тогава първосвещеникът рече: това тъй ли е? 2А той отговори: мъже братя и отци, чуйте! Бог на славата се бе явил на отца ни Авраама, когато беше в Месопотамия, преди той да се засели в Харан, 3и му каза: "излез от твоята земя, от твоя род и от дома на баща си, та дойди в земята, която ще ти покажа". 4Тогава той излезе от земята Халдейска и се засели в Харан, а оттам, след бащината му смърт, Бог го пресели в тая земя, дето вие сега живеете. 5И не му даде в нея наследство ни една стъпка, а обеща да я даде за владение нему и на потомството му след него, когато той още нямаше чедо. 47А Соломон Му построи дом. 48Ала Всевишният не живее в ръкотворни храмове, както казва пророкът: 49"небето е Мой престол, а земята - подножие на нозете Ми. Какъв дом ще Ми съзидате, казва Господ, или кое място е за Моя почивка? 50Нали Моята ръка направи всичко това?" 51Твърдоглавци и необрязани по сърце и уши! Вие всякога се противите на Светия Дух, както бащите ви, тъй и вие. 52Кого от пророците не гониха бащите ви? Те убиха ония, които предизвестиха идването на Праведника, Чиито предатели и убийци станахте вие сега, - 53вие, които приехте Закона при служение на Ангелите, а го не спазихте. 54Като чуваха това, сърцата им се късаха от яд и скърцаха със зъби срещу него. 55А Стефан, изпълнен с Дух Светий, като погледна към небето, видя славата Божия и Иисуса да стои отдясно на Бога, 56и каза: ето, виждам небесата отворени и Сина Човечески да стои отдясно на Бога. 57Но те, като закрещяха с висок глас, затулиха ушите си и единодушно се нахвърлиха върху него 58и, като го изведоха вън от града, хвърляха камъни върху му; а свидетелите сложиха дрехите си при нозете на един момък, по име Савел, 59и хвърляха камъни върху Стефана, който се молеше и думаше: Господи Иисусе, приеми духа ми! 60И, като коленичи, викна с висок глас: Господи, не зачитай им тоя грях! И като каза това, почина.

Йоан 4.46-54 (Евангелие)

46И тъй, Иисус пак дойде в Кана Галилейска, дето бе превърнал водата на вино. Имаше един царедворец, чийто син беше болен в Капернаум. 47Като чу, че от Иудея Иисус стигнал в Галилея, той отиде при Него и Го молеше да слезе и изцери сина му, който беше на умиране. 48А Иисус му рече: ако не видите личби и чудеса, няма да повярвате. 49Царедворецът Му казва: Господи, дойди, докле не е умряло детето ми. 50Иисус му казва: иди си, син ти е жив. И човекът повярва думата, що му каза Иисус, и си тръгна. 51Когато той вече слизаше, срещнаха го слугите му и му обадиха: син ти е жив. 52А той ги попита за часа, в който му стана по-леко. Отговориха му: вчера в седмия час го остави огницата. 53Тогава бащата разбра, че това е било в същия час, в който Иисус му рече: син ти е жив. И повярва той и целият му дом. 54Това пък второ чудо Иисус извърши, когато дойде от Иудея в Галилея.

Свети наш отец Теодор Освещени (368), ученик на Свети Пахомий Велики

Той е роден и израснал като невярващ, но приема вярата в Христос като млад мъж. Скоро след кръщението си, той чува за Пахомий (память на 15 май) и бяга, за да се присъедини към него в пустинята. Свети Пахомий приема Теодор за монах и заради неговото смирение и послушание, започва да го цени най-много от всички братя. Сестрата на Теодор се присъединява към него в пустинята, като приема живот в женски манастир и става негова игуменка. Когато майка им идва да ги върне от пустинята, тя от своя страна е убедена да остане в женския манастир като монах. Накрая, братът на Теодор, Пафнутий, също идва в манастира и е постриган.

Веднъж епископът на Панополис помолил свети Пахомий да му построи манастир; Пахомий поверил на Теодор да извърши работата. Някои от братята негодували срещу властта, дадена на Теодор, защото той бил по-млад от много от тях; но свети Пахомий казал: „Теодор и аз изпълняваме една и съща служба за Бога; и той има и властта да заповядва като отец.“ Когато свети Пахомий починал, той оставил свети Теодор да бъде духовен отец на манастирите, които той основал, задача, която той вярно изпълнявал до смъртта си в дълбока старост.

Свети Николай Мистик, патриарх Константинополски (930)

Той бил известен с чистотата и строгостта на живота си. Когато император Лъв VI се оженил за четвърти път (трите му предишни съпруги починали), патриархът го изгонил от църквата. Императорът изпратил патриарха в изгнание и одобрил брака му от делегати на римския папа. Когато императорът починал, Николай бил възстановен на патриаршеския престол и свикал събор през 925 г., на който четвъртите бракове били забранени в Църквата при никакви обстоятелства. Той починал мирно.

TITLEта Мистикос е била давана на някои високопоставени членове на Императорския съвет (вероятно защото са се срещали тайно). Патриархът е бил придворен с тази TITLE, преди да се отрече от света и да бъде постриган за монах.

Забележка: От ранни времена Източната и Латинската църква са се различавали във възгледите си за брака. Латинската църква е смятала и все още смята, че бракът се разтрогва със смърт, така че на теория е допустим произволен брой повторни бракове (гледна точка, която император Лъв се е опитал да използва). Източната църква традиционно се е отнасяла неудобно към всеки втори брак - някои от Отците дори наричат повторния брак на вдовици или вдовци „бигамия“. Въпреки това Източната църква толерира повторния брак (дори след развод) като отстъпка за спасението на онези, които не могат да поддържат самотното състояние.

Благословената Муса Девица (V в.)

„Свети Григорий Двоеслов разказва за нея, че е била едва на девет години, когато пресветата Божия Майка ѝ се явила два пъти, заобиколена от девици, окъпани в светлина. Когато Муса изразила желанието си да бъде включена в бляскавата компания на Небесната Царица, Божията Майка ѝ казала, че ще дойде за нея и ще я вземе в рамките на един месец, като ѝ обяснила как трябва да прекара тези тридесет дни. На двадесет и петия ден Муса легнал в леглото си и на тридесетия ден пречистата и свята Майка отново ѝ се явила, като я извикала с тих глас, на което Муса отговорил: „Ето ме, чакам, моя Госпожо! Готов съм!“, и тя издъхнала. Тя преминала от този живот към вечен живот през пети век.“ (Пролог)

Свети Брендан Пътеводителят, абат на Клонферт (ок. 577 г.)

Той е роден около 484 г. в Трали, Кери, Ирландия. Основава няколко манастира в Ирландия, от които главен е Клуен Ферта Бренаинд (на английски Клонферт) в графство Голуей. Неговите мисионерски и пастирски пътувания го отвеждат на пътешествия до шотландските острови и вероятно до Уелс; по този начин по негово време е известен като „Брендън Пътешественикът“. Той почина в мир.

В началото на девети век, латинска сага, Navigatio Brendani („Пътешествието на Брендан“), го превръща в герой на християнско приключение, включващо пътешествия до непознати земи далеч на запад от Ирландия. Разказът предоставя убедителни доказателства, че ирландски пътешественици са посещавали Америка още през VIII век, преди викингите; но дали самият Свети Брендан е правил тези пътешествия, е спорно.