Евреи 10.32-38 (Апостол)

32Припомняйте си предишните ваши дни, когато, след като се просветихте, издържахте голяма борба на страдания, 33ту като сами всред хули и скърби бивахте излагани на позор, ту като ставахте съучастници на ония, които също тъй страдаха; 34защото и към моите вериги бяхте състрадателни и разграбването на вашия имот с радост посрещнахте, знаейки, че имате за себе си на небесата по-добър и траен имот. 35И тъй, не напущайте вашето дръзновение, за което има голяма награда. 36Търпение ви трябва, та, след като изпълните волята Божия, да получите обещаното; 37защото още малко, твърде малко, и "Идещият ще дойде и няма да се забави. 38А праведният чрез вяра ще бъде жив; ако пък се отклони, душата Ми няма да благоволи към него".

1 Солунци 4.13-17 (Апостол, Починали)

13Не искам, братя, вие да не знаете за починалите, за да не скърбите, както и другите, които нямат надежда. 14Защото ако вярваме, че Иисус умря и възкръсна, то и починалите в Иисуса Бог ще приведе с Него. 15Прочее, това ви казваме чрез слово Господне, че ние живите, които останем до пришествието Господне, няма да изпреварим починалите, 16защото Сам Господ с повеление, при глас на Архангел и при тръба Божия, ще слезе от небето, и мъртвите в Христа ще възкръснат първом; 17после ние, останалите живи, заедно с тях ще бъдем грабнати на облаци, за да срещнем Господа във въздуха, и така винаги с Господа ще бъдем.

Марк 2.14-17 (Евангелие)

14Като вървеше, видя Левия Алфеев, който седеше на митницата, и му казва: върви след Мене. Той стана и тръгна след Него. 15И когато Иисус седеше на трапеза в къщата му, заедно с Него седяха и учениците Му и много митари и грешници; защото те бяха много и вървяха подире Му. 16Книжниците и фарисеите, като видяха, че Той яде с митари и грешници, думаха на учениците Му: как тъй яде и пие Той с митари и грешници? 17Като чу това, Иисус им казва: здравите нямат нужда от лекар, а болните. Не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние.

Йоан 5.24-30 (Евангелие, Починали)

24Истина, истина ви казвам: който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен, и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот. 25Истина, истина ви казвам: иде час, и дошъл е вече, когато мъртвите ще чуят гласа на Сина Божий и, като чуят, ще оживеят. 26Защото, както Отец има живот в Себе Си, тъй даде и на Сина да има живот в Себе Си; 27и даде Му власт да извършва и съд, защото е Син Човечески. 28Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божий 29и ще излязат: които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане. 30Аз не мога да правя нищо от Себе Си. Както слушам, тъй и съдя, и Моят съд е праведен, защото не търся Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил.

Свети отец Тит Чудотворец (IX в.)

Много малко се знае за него. Той приел монашеския живот още много млад и се отдал безрезервно на аскетическа борба, дотолкова, че в добродетелите на смирението и послушанието се казвало, че превъзхожда „не само братята, но и всички хора“. С времето той станал игумен на манастир. По време на иконоборческата ереста той непоколебимо отстоявал светите икони. Както приживе, така и след смъртта си бил надарен с дара на чудотворството. Починал в мир някъде през IX век.

Свети мъченици Амфиан и Едесий (ок. 306 г.)

Те били братя от знатно езическо семейство. Докато учили в Бейрут, приели Христовата вяра. Връщайки се у дома, те открили, че вече не могат да живеят с езическите си роднини и избягали в Кесария в Палестина, като се поставили под грижите на Памфил, свети свещеник, който ги обучавал в учението на вярата и в аскетичния живот.

Амфиан влязъл в езически храм, докато управителят Урбан принасял жертва. Хванал ръката на управителя и го умолявал да се откаже от служението си на мъртви идоли и да познае единия Бог. Заради това бил подложен на мъчения, след което хвърлен в морето с камък на врата.

Едисий бил изпратен в медна мина в Палестина, а след това в Египет. В Александрия, управителят Хиерокъл преследвал християни, като залавял християнски монахини и благочестиви девици и ги продавал за проституция. Изпълнен със свята ревност, Едисий се изправил срещу управителя, осъдил го и го ударил. За това той, подобно на брат си, бил измъчван, а след това удавен.