Библейски четива (Синодален превод)
Исаия 13.2-13
(6-ти час)
2Дигнете знаме на гола планина, издигнете глас, махнете им с ръка, да навлязат през княжеските порти.
3Аз дадох повеля на Моите избраници и призовах да изпълнят гнева Ми Моите юнаци, които тържествуват във величието Ми.
4Голям шум е по планините, като че от многолюден народ, бунтовен шум на царства и народи, събрани заедно: Господ Саваот преглежда готовата за бой войска.
5Идат от далечна страна, открай небе, Господ и оръдията на Неговия гняв, за да съкрушат цяла земя.
6Ридайте, защото денят Господен е близък, - иде като разрушителна сила от Всемогъщия.
7Затова ръцете у всички отпаднаха, и сърцето на всеки човек се стопи.
8Те се ужасиха, гърчове и болки ги хванаха; мъчат се като родилка, смаяни се гледат един други, лицата им пламнаха.
9Ето, денят Господен иде лют, с гняв и пламнала ярост, за да обърне земята в пустиня и да изтреби от нея грешниците й.
10Звездите небесни и светилата не дават от себе си светлина; слънцето се помрачава при изгрева си, и месечината не сияе със светлината си.
11Аз ще накажа света за злото, и нечестивците - за техните беззакония; ще премахна високоумието на горделивите и ще унижа надутостта на притеснителите;
12ще направя тъй, че людете ще бъдат по-скъпи от чисто злато, и мъжете - по-скъпи от офирско злато.
13Затова ще потреса небето, и земята ще се мръдне от мястото си поради яростта на Господа Саваота, в деня на пламналия Му гняв.
Битие 8.4-21 (Вечерня)
4И в седмия месец, на седемнайсетия ден от месеца, ковчегът се спря върху Араратските планини.
5Водата постоянно намаляваше до десетия месец; в първия ден на десетия месец се показаха планинските върхове.
6След изтичане на четирийсет дена Ной отвори направения от него прозорец на ковчега,
7и пусна една врана (за да види, дали е спаднала водата от земята), която, като изхвръкна, отлиташе и прилиташе, докле изсъхна земята от водата.
8После пусна един гълъб, за да види, дали се е дръпнала водата от лицето на земята;
9но гълъбът не намери място за почивка на нозете си и се върна при него в ковчега; защото по лицето на цялата земя имаше още вода; и той протегна ръката си, хвана го и го внесе при себе си в ковчега.
10И почака още други седем дена, и пак пусна гълъба от ковчега.
11Гълъбът се върна привечер, и ето, той имаше в човката си пресен лист от маслина; и Ной позна, че водата е спаднала от земята.
12Той почака още други седем дена и (пак) пусна гълъба; и той вече се не върна при него.
13В шестстотин и първата година (на Ноевия живот), в първия (ден) на първия месец, пресекна водата по земята; и Ной отвори покрива на ковчега, погледа, и ето, земното лице поизсъхнало.
14А във втория месец, на двайсет и седмия ден на месеца, земята изсъхна.
15И рече (Господ) Бог на Ноя:
16излез от ковчега, ти и жена ти, и с тебе синовете ти и жените на твоите синове;
17изведи със себе си всички животни, които са с тебе, от всяка плът - птици, добитък и всички пълзящи по земята гадове: нека се пръснат по земята, и нека се плодят и множат по земята.
18Тогава излезе Ной и с него синовете му, и жена му и жените на синовете му;
19всички зверове, и (всичкият добитък и) всички птици, всичко, що се движи по земята, според рода си, излязоха от ковчега.
20И съгради Ной жертвеник Господу; взе от всеки чист добитък и от всички чисти птици, и ги принесе всесъжение върху жертвеника.
21И помириса Господ приятно благоухание, и рече Господ (Бог) в сърцето Си: няма вече да проклинам земята заради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му; и няма вече да поразявам всичко, що живее, както направих;
Притчи 10.31-11.12 (Вечерня)
31От устата на праведника тече мъдрост, а зловредният език ще бъде отсечен.
32Устата на праведника познават благоприятното, устата на нечестивите - развратеното.
1Неверни къпони са гнусота пред Господа, а право теглене е Нему угодно.
2Дойде ли гордост, ще дойде и посрама, но мъдростта е със смирените. (Праведник, умирайки, оставя съжаление; а гибелта на нечестивците бива внезапна и радостна.)
3Непорочността на простодушните ще ги ръководи, а лукавството на коварните ще ги погуби.
4Богатството няма да помогне в деня на гнева, а правдата ще избави от смърт.
5Правдата на непорочния уравня неговия път, а нечестивецът ще падне поради своето нечестие.
6Правдата на простодушните ще ги спаси, а беззаконниците ще бъдат хванати от своето беззаконие.
7Със смъртта на нечестивия човек изчезва надеждата му, и очакванието на беззаконниците загива.
8Праведникът се спасява от беда, а вместо него пада в нея нечестивецът.
9Лицемерецът погубва с уста ближния си, а праведниците чрез прозорливост се спасяват.
10Кога праведници благоденствуват, градът се весели, и кога нечестивци гинат, бива тържество.
11С благословение на праведните град се въздига, а чрез устата на нечестивците се разрушава.
12Малоумният изказва презрение към ближния си, но разумният човек си мълчи.