Филипяни 2.24-30 (Апостол)

24и уверен съм в Господа, че и сам скоро ще дойда при вас. 25Счетох обаче за нужно да изпратя при вас брата Епафродита, мой сътрудник и съратник, а ваш пратеник и услужник в нуждите ми, 26понеже той копнееше да види всинца ви и дълбоко скърбеше, задето сте чули, че беше болен. 27Защото той боледува до умиране; но Бог го помилува, и не само него, но и мене, за да ми се не прибави скръб върху скръб. 28Поради това изпратих го по-скоро, та, като го видите пак, да се зарадвате, и аз да бъда по-малко наскърбен. 29Приемете го, прочее, в Господа с всяка радост, и такива имайте на почет, 30понеже за Христовото дело той беше почти на умиране, като презря живота си, за да допълни недостига на вашето към мене служение.

Лука 6.46-7.1 (Евангелие)

46И защо Ме зовете: Господи, Господи! а не вършите, каквото казвам? 47Всеки, който дохожда при Мене и слуша думите Ми и ги изпълнява, ще ви кажа кому прилича. 48Той прилича на човек, който гради къща и който изкопа дълбоко и тури основите върху камък; и когато стана наводнение, реката напря на тая къща и не можа да я разклати, защото бе основана върху камък. 49А тоя, който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който съгради къща на земята без основи; и когато реката напря на тая къща, тя веднага рухна, и срутването и биде голямо.

1Когато свърши всичките Си речи към народа, който слушаше, Той влезе в Капернаум.

Светите мъченици Ациндинус, Пегасиус, Афтониус, Елпидофор и Анемподистус от Персия (376)

Ациндинус, Пегасиус и Анемподистус били придворни на персийския цар Шапур II. Когато царът започнал жестоко преследване на християните, тримата се оттеглили от двора в частна къща и, без да се страхуват за собствената си безопасност, открито призовавали събратята си християни да останат твърди във вярата си. Заради това те били арестувани и доведени пред бившия си господар, който ги подложил на много жестоки мъчения, от които те излезли чудесно невредими. Виждайки това, един от войниците на царя, на име Афтоний, приел вярата и бил незабавно обезглавен. Бившите придворни били подложени на по-нататъшни мъчения, но единственият им ефект бил да убедят Елпидофор, изтъкнат благородник, и седем хиляди други персийци да повярват в Христос. Всички бяха обезглавени, но не преди да приемат светото кръщение. Изпитанията на тримата продължиха, но отново те бяха запазени, и дори майката на царя беше доведена до истинската вяра. Накрая те бяха убити (разказът не казва как), получавайки венеца на мъченичеството заедно с майката на царя и двадесет и осем други.