Исаия 4.2-5.7 (6-ти час)

2В оня ден младочката Господня ще се яви в хубост и чест, и плодът на страната - във величие и слава, за оцелелите синове Израилеви. 3Тогава останалите на Сион и оцелелите в Иерусалим - всички, записани като живеещи в Иерусалим, ще се наричат свети, 4кога Господ измие мръсотата на дъщерите сионски и очисти кръвта на Иерусалим из средата му с дух, който съди, и с дух, който пали. 5И ще направи Господ над всяко място на Сион планина и над събранията й денем - облак и дим, а нощем - блясък от пламнал огън; защото над всичко почитано ще има покрив. 6И ще има шатра за сянка денем от пек и за убежище и защита от лошо време и дъжд.

1Ще запея на моя Възлюбен Неговата песен за лозето Му. Моят Възлюбен имаше лозе навръх торна рътлина; 2Той го огради и го очисти от камъни, насади в него отбор лозови пръчки и съгради кула по средата му, изкопа в него лин и очакваше да роди добро грозде, а то роди диво грозде. 3И сега, жители иерусалимски и мъже Иудини, отсъдете между Мене и Моето лозе. 4Какво още трябваше да сторя за Моето лозе и го не сторих? Защо, докле очаквах да принесе добро грозде, то даде диво грозде? 5И тъй, ще ви кажа, какво ще направя с лозето Си: ще му махна оградата, и то ще бъде опустошавано; ще му разруша стените, и ще бъде тъпкано; 6и ще го оставя да запустее: няма ни да го режат, ни да го копаят, - и ще обрасне то с тръне и бодили, и ще заповядам на облаците да не изливат дъжд върху него. 7Лозе на Господа Саваота е домът Израилев, а мъжете на Иуда - обичен Негов сад. И чака' Той правосъдие, но ето - кръвопролитие; чака' правда - и ето - писък.

Битие 3.21-4.7 (Вечерня)

21И направи Господ Бог на Адама и на жена му кожени дрехи, с които ги облече. 22И рече Господ Бог: ето, Адам стана като един от Нас да познава добро и зло; и сега - да не простре ръка да вземе от дървото на живота, та, като вкуси, да заживее вечно. 23Тогава Господ Бог го изпъди от Едемската градина, да обработва земята, от която бе взет. 24И изгони Адама, и постави на изток при Едемската градина Херувим и пламенен меч, що се обръщаше, за да пазят пътя към дървото на живота.

1Адам позна Ева, жена си; и тя зачена и роди Каина, и рече: придобих човек от Господа. 2Роди още и брата му Авеля. И Авел стана пастир на овци, а Каин беше земеделец. 3След няколко време Каин принесе Господу дар от земните плодове; 4и Авел също принесе от първородните на стадото си и от тлъстината им. И Господ погледна благосклонно на Авеля и на дара му; 5а на Каина и на дара му не погледна благосклонно. Каин се много огорчи, и лицето му се помрачи. 6И каза Господ (Бог) на Каина: защо се ти огорчи? и защо се помрачи лицето ти? 7Ако правиш добро, не подигаш ли лице? ако пък не правиш добро, то грехът стои при вратата; той те влече към себе си, но ти владей над него.

Притчи 3.34-4.22 (Вечерня)

34Над кощунници Той се присмива, а на смирени дава благодат. 35Мъдрите ще наследят слава, а глупците - безславие.

1Слушайте, деца, бащина поука и внимавайте, та на разум да се научите, 2защото добро учение ви дадох. Не оставяйте моята заповед. 3Защото и аз бях син на баща си, нежно любим и едничък на майка си; 4и баща ми ме поучаваше и ми думаше: нека сърцето ти задържи думите ми; пази моите заповеди и живей. 5Придобивай мъдрост, придобивай разум; не забравяй това и не се отклонявай от думите на устата ми. 6Не я оставяй, - и тя ще те пази; обичай я, - и тя ще те варди. 7Главно е мъдростта: придобивай мъдрост и с целия си имот придобивай разум. 8Високо я цени, и тя ще те въздигне; тя ще те прослави, ако се към нея прилепиш, 9ще възложи на главата ти красен венец, ще ти достави великолепна корона. 10Слушай, синко, и приеми думите ми, - и ще ти се умножат годините на живота. 11Соча ти пътя на мъдростта, водя те по прави пътеки. 12Тръгнеш ли, ходът ти не ще бъде стеснен, и затечеш ли се, не ще се спънеш. 13Здраво се дръж за поуката, не я оставяй; пази я, понеже тя е твой живот. 14Не стъпяй в пътеката на нечестивите и не ходи по пътя на лошите; 15остави го, не ходи по него, отбий се от него и отмини; 16защото те не заспиват, ако не сторят зло; и сън ги не хваща, ако не доведат някого до падение; 17защото те ядат хляб от беззаконие и пият вино от грабеж. 18Пътеката на праведните е като лъчезарно светило, което свети все повече и повече досред пладне. 19А пътят на беззаконниците е като тъмнина: те не знаят, о какво ще се спънат. 20Синко, внимавай в думите ми и дай ухо към речите ми; 21да не отстъпват те от твоите очи; пази ги вътре в сърцето си: 22защото те са живот за оногова, който ги е намерил, и здраве за цялото му тяло.

Мъченик Конон от Исаурия (II в.)

Светият мъченик Конон е живял по времето на светите апостоли; той е роден в селото Бидане в Исаурия, Мала Азия, от родители на име Нестор и Нада. Той е бил научен на вярата и кръстен в Христа от самия архангел Михаил, който, както се казва, го е придружавал до края на живота му. Родителите му го омъжили за езическа девойка на име Анна; но в сватбената им нощ той взел свещ, поставил я под съд и я попитал: „Кое е по-добро, светлината или тъмнината?“ Тя отговорила: „Светлината“, и той й разказал за християнската вяра и радостите на духовния живот. Тя приела Христос и двамата се съгласили да живеят в девственост. Конон продължил да довежда много езичници към Христос, включително и собствените си родители. Съпругата му и двамата му родители починали след няколко години (Нестор като мъченик) и той се посветил изцяло на молитва, пост и съзерцание на Бога. Бил известен като чудотворец и дори злите духове били принудени да му служат.

По време на едно от гоненията Магнус, управителят на Исаурия, хвърли Конон в затвора и го подложи на изтезания, побой и пробождане с ножове. Вярващите събраха част от кръвта му и болните, които бяха помазани с нея, оздравяха. Голяма тълпа от християни, които Конон беше довел към вярата, обгради двореца на управителя, изисквайки освобождаването на Конон, и уплашеният управител го пусна. Той живя още две години в собствения си дом, след което почина в мир.

Свети Марк от Атина (IV в.)

Той се роди в Атина от езически родители, но повярва и се кръсти, и, изоставяйки всичко, живя като отшелник в пустинята отвъд Египет. Той не видя друг човек в продължение на деветдесет и пет години и ние не бихме знаели нищо за живота му, ако монахът Серапион не го беше срещнал. Марк беше на път да напусне този живот и живя само толкова дълго, колкото да разкаже STORYта си на Серапион. Серапион след това го погреба.

Свети Марк Аскетът (5 век)

Свети Марк беше ученик на Свети Йоан Златоуст, който го пострига за монах на четиридесетгодишна възраст. След това той се оттегли в Нитрийската пустиня и живя шестдесет години като отшелник, посвещавайки се на пост, молитва и писане на духовни беседи.

Свети Марк знаел наизуст цялото Свещено Писание. Състраданието му било толкова голямо, че плачел при страданието на всяко Божие създание: веднъж плакал за слепото малко хиено, и то прогледало. Въпреки че живеел сам в пустинята, се казва, че приемал Причастие от ангел.

Светият и учен патриарх Фотий ценил неговите писания най-високо и по едно време имало поговорка: „Продай всичко, което имаш, и купи Марк“. Някои от тези красиви и дълбоки писания могат да се прочетат на английски език в първия том на „Филокалия“.