Лука 24.12-35 (5-то утринно Евангелие)

12Но Петър стана, затече се към гроба и, като се наведе, видя вътре само повивките и се върна, чудейки се сам в себе си за станалото. 13В същия ден двама от тях отиваха в едно село, на име Емаус, което беше на шейсет стадии далеч от Иерусалим, 14и разговаряха се помежду си за всичко онова, що се бе случило. 15И както се разговаряха и разсъждаваха помежду си, Сам Иисус се приближи и вървеше с тях; 16но очите им се премрежиха, за да Го не познаят. 17А Той им рече: какви са тия думи, които, вървешком, разменяте помежду си, и защо сте тъжни? 18Единият от тях, на име Клеопа, Му отговори и рече: Ти ли си само странник в Иерусалим и не си узнал това, което е в него станало през тия дни? 19И попита ги: кое? Те Му отговориха: което стана с Иисуса Назарееца, Който беше пророк, силен на дело и слово пред Бога и целия народ; 20как нашите първосвещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха; 21а ние се надявахме, че Той е Оня, Който щеше да избави Израиля; но при всичко това днес е вече трети ден, откак стана това; 22па и някои жени от нашите ни слисаха: те ходили рано на гроба, 23и не намерили тялото Му; и като дойдоха, разправяха, че им се явили и Ангели, които казвали, че Той е жив; 24и някои от нашите отидоха на гроба, и намерили тъй, както и жените казаха; ала Него не видели. 25Тогава Той им рече: о, несмислени и мудни по сърце да вярвате на всичко, що са казали пророците! 26Нали тъй трябваше да пострада Христос и да влезе в славата Си? 27И като начена от Моисея и от всички пророци, обясняваше им казаното за Него в цялото Писание. 28И те се приближиха до селото, в което отиваха; а Той показваше вид, че иска да върви по-нататък; 29но те Го задържаха, като казваха: остани с нас, понеже е привечер, и денят се превали. И Той влезе, за да остане с тях. 30И когато Той седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, преломи и им подаваше; 31тогава им се отвориха очите, и те Го познаха; ала Той стана невидим за тях. 32И те си казаха един другиму: не гореше ли в нас сърцето ни, когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанието? 33И в същия час станаха, върнаха се в Иерусалим и намериха събрани единайсетте и ония, които бяха с тях, 34да казват, че Господ наистина възкръснал и се явил на Симона. 35И те разказваха за случилото се по пътя, и как Го познаха, когато преломяваше хляба.

Евреи 11.24-26, 32-12.2 (Апостол)

24С вяра Моисей, като порасна, отказа се да се нарича син на фараоновата дъщеря, 25и предпочете да страда заедно с народа Божий, отколкото да има кратковременна, греховна наслада, 26и охулването Христово счете за по-голямо богатство, отколкото египетските съкровища; защото имаше пред очи наградата. 32И какво още да кажа? Защото време не ще ми стигне, да разказвам за Гедеона, Варака, Самсона и Иефтая, за Давида и Самуила и за другите пророци, 33които чрез вяра победиха царства, вършиха правда, получиха обещания, затулиха уста на лъвове, 34угасиха огнена сила, избягнаха острието на меча, от немощни станаха крепки, бидоха силни на война, обърнаха на бяг чужди пълчища, 35жени приеха умрелите си възкръснали; други пък бяха измъчени, като не приеха да бъдат освободени, за да получат по-добро възкресение; 36други пък изпитаха подигравки и бичове, а също окови и затвор, 37с камъни бидоха избити, с трион рязани, на мъки подлагани; умряха с меч убити, скитаха се в овчи и кози кожи, лишавани, оскърбявани и измъчвани 38(тия, за които светът не беше достоен), скитаха се по пустини и планини, по пещери и земни пропасти. 39И всички тия, макар и да бяха засвидетелствувани чрез вярата, не получиха обещаното, 40защото Бог предвиди за нас нещо по-добро, та без нас да не постигнат съвършенство.

1Затова и ние, заобиколени от такъв голям облак свидетели, нека свалим от себе си всякакво бреме и греха, който ни лесно омотава, и нека с търпение изминем предстоящото нам поприще, 2имайки пред очи началника и завършителя на вярата - Иисуса, Който, заради предстоящата Нему радост, претърпя кръст, като презря срама, и седна отдясно на престола Божий.

Йоан 1.43-51 (Евангелие)

43На другия ден Иисус поиска да отиде в Галилея, и намира Филипа и му казва: върви след Мене. 44А Филип беше от Витсаида, от града Андреев и Петров. 45Филип намира Натанаила и му казва: намерихме Иисуса, сина Иосифов, от Назарет, за Когото писа Моисей в Закона, и говориха пророците. 46А Натанаил му рече: от Назарет може ли да излезе нещо добро? Филип му казва: дойди и виж. 47Иисус видя Натанаила да отива към Него и казва: ето истински израилтянин, у когото няма лукавство. 48Натанаил Му казва: отде ме познаваш? Иисус отговори и му рече: преди Филип да те повика, когато ти беше под смоковницата, видях те. 49Натанаил Му отговори: Рави! Ти си Син Божий, Ти си Царят Израилев. 50Иисус му отговори и рече: ти вярваш, понеже ти казах: видях те под смоковницата; по-големи неща от това ще видиш. 51И казва му: истина, истина ви говоря: отсега ще виждате небето отворено, и Ангелите Божии да възлизат и слизат над Сина Човечески.

Свети Герасим Йордански (475)

Той е родом от Ликия в Мала Азия. След като е живял там като отшелник в продължение на много години, той е пътувал до египетската Тебаида и е живял сред пустинните отци. След това е отишъл в Палестина, където е основал великата Лавра, общност от около седемдесет монаси, която съществува и до днес. Правилата в манастира били прости и строги: през петте делнични дни монасите оставали в килиите си, молели се и плетели кошници и рогозки. През тези дни ядели само малко сух хляб и няколко финика. В събота и неделя монасите се събирали за богослужение и ядели варени зеленчуци с малко вино. Всеки монах притежавал само една дреха; ако напускал килията си, трябвало да я остави отворена, за да може всеки друг да вземе от нея каквото му е необходимо. Самият Свети Герасим бил пример за всички тях, надхвърляйки дори правилата, които им наложил: по време на Великия пост той не ядял нищо друго освен това, което получавал при Светото причастие.

В пустинята светецът веднъж видял лъв, който изпитвал силна болка от трън в лапата си. Движен от състрадание, Герасим се приближил до него, направил кръстния знак и извадил тръна. Лъвът последвал стареца обратно до манастира и останал там до смъртта на светеца. Когато Герасим починал, лъвът, обзет от скръб, скоро също умрял, лежейки върху гроба на светеца.

Свети Герасим присъствал на Четвъртия вселенски събор в Халкедон, където се оказал силен защитник на православието, въпреки че в младостта си се бил наклонявал към монофизитската ерес. Починал в мир през 475 г.

Свети Яков Постеник от Финикия (VI в.)

„Той е живял през VI век. Бил толкова съвършен в благочестието, че с молитвите си можел да изцелява и най-тежките болести. Но врагът на човешкия род му наложил тежко изкушение. Веднъж към него изпратили една жена, която била развратена от някои подигравачи. Тя се престорила, че плаче пред него, но го подмамила да съгреши. Виждайки, че ще падне в грях, Яков сложил лявата си ръка в огъня и я държал там, докато тя изгоряла напълно. Виждайки това, жената се изпълнила със страх и ужас, покаяла се и променила живота си.

„Но при втория случай той не устоя и падна с едно младо момиче, което родителите й бяха довели при него, за да бъде излекувано от лудостта си. Той наистина я излекува, но след това съгреши с нея и, за да скрие греха, я уби и я хвърли в река. Както винаги, пътят от похотта до убийството не беше много дълъг. Джеймс прекара десет години след това като покаяник, живеейки в гроб. След това разбра, че Бог му е простил, защото, когато веднъж се помоли за дъжд във време на голяма суша, от която страдаха както хората, така и добитъкът, дъждът падна.

„Ето един пример, подобен на този с Давид, за това колко зъл е злият демон; как с Божието позволение могат да паднат и най-великите духовни гиганти, и как отново, чрез искрено покаяние, Бог в Своето милосърдие ще прости и най-големите грехове и не наказва онези, които се наказват сами.“ (Пролог)