1 Петрово 4.1-11 (Апостол)

1И тъй, понеже Христос пострада за нас по плът, и вие се въоръжете със същата мисъл; защото, който е пострадал по плът, престанал е да греши, 2та през останалото в плът време да живее не вече по човешки похоти, а по воля Божия. 3Защото стига, дето през миналото време на живота вършихте волята на езичниците, като се бяхте предали на разпътство, похоти (мъжеложство, скотоложство, лоши помисли), пиянство, срамни гощавки и препивки, и на нечестиво идолослужение; 4затова те се и чудят, че вие не припкате заедно с тях в същото прекомерно разпътство, и ви корят; 5те ще дадат отговор на Оногова, Който е готов да съди живи и мъртви. 6Затова именно и на мъртвите беше благовестено, за да бъдат съдени по плът като човеци, а да живеят по Бога духом. 7Но близо е краят на всичко. И тъй, бъдете благоразумни и бодърствувайте в молитви. 8А най-вече имайте усърдна любов един към други, защото "любовта покрива много грехове". 9Бъдете страннолюбиви един към други без ропот. 10Служете един другиму, всеки с оная дарба, каквато е приел, като добри разпоредници на многоразличната Божия благодат. 11Говори ли някой, нека говори като Божии думи; прислужва ли някой, нека прислужва по силата, която Бог дава, за да се прославя във всичко Бог чрез Иисуса Христа, Чиято слава и владичество е вовеки веков. Амин.

Марк 12.28-37 (Евангелие)

28Един от книжниците, като чу препирните им и като видя, че Иисус им отговаряше добре, приближи се и Го попита: коя е първа от всички заповеди? 29А Иисус му отговори: първа от всички заповеди е: "слушай, Израилю! Господ, Бог наш, е един Господ, 30и възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичкия си разум, и с всичката си сила". Тази е първа заповед. 31Втора, подобна ней, е: "възлюби ближния си като себе си". Друга заповед, по-голяма от тия, няма. 32Книжникът Му рече: добре, Учителю! Ти право каза, че Бог е един, и няма друг, освен Него; 33и че да Го любиш от все сърце, и с всичкия си разум, и с всичката си душа, и с всичката си сила, и да любиш ближния като самаго себе е повече от всички всесъжения и жертви. 34Иисус, като видя, че той разумно отговори, рече му: не си далеч от царството Божие. След това никой вече не смееше да Го пита. 35Като заговори Иисус и поучаваше в храма, рече: как казват книжниците, че Христос е син Давидов? 36Понеже сам Давид каза чрез Духа Светаго: "рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти". 37И тъй, сам Давид Го нарече Господ; отде тогава Той е негов син? И множество народ Го слушаше с наслада.

Св. Исидор от Пелузиум, монах (440-449)

Роден е в благородно семейство в Александрия. За кратко време преподава реторика в Пелузиум, Египет, но скоро любовта му към Божиите дела го подтиква да избяга в пустинята като отшелник. След една година аскетичен живот се завръща в Пелузиум, където е ръкоположен за свещеник. След няколко години се оттеглил в манастир, където прекарал остатъка от живота си, като в крайна сметка станал игумен. От манастира написал хиляди послания, изпълнени с божествена благодат и мъдрост; от тях са се запазили повече от две хиляди.

Свети Исидор е бил ученик и предан последовател на Свети Йоан Златоуст, когото е познавал чрез неговите писания. Когато Свети Кирил стана патриарх на Александрия, той отказа да почита Свети Йоан в диптихите по време на Божествената литургия. Свети Исидор му написа строго писмо, в което му напомни да не обръща внимание на слуховете, предразсъдъците или заплахите на хората, и Свети Кирил беше убеден да възстанови почитането на архиепископа на Константинопол, а по-късно стана силен застъпник на почитането на Свети Йоан. Исидор, макар и монах, бил третиран като духовен отец от патриарх Кирил: около 433 г., когато Св. Кирил бил склонен да се отнесе сурово към някои, които били въвлечени в несторианската ерес, Св. Исидор му написал: „Като твой баща, тъй като ти се радваш да ми даваш това име, или по-скоро като твой син, аз те умолявам да сложиш край на това раздори, за да не се създаде траен разрив под претекст на благочестието.“

С репутацията дойде и преследването, и свети Исидор много страда от имперските и църковните власти, недоволни от неговото свято влияние. Той понасяше всички тези неприятности безразлично и през 440 г. (според един източник) или около 449 г. (според друг) с радост предаде душата си на Бога.

Преподобният Кирил от Новоезерск (1532)

Когато беше едва на петнадесет години, Свети Кирил тайно напусна дома си, за да се присъедини към манастира „Свети Корнелий от Комел“ (19 май). Седем години по-късно баща му посети манастира и разпозна сина си. Вместо да убеди Кирил да се върне в светския живот, бащата беше убеден от сина си да постъпи в манастир; майка му скоро се присъедини към тях, постъпвайки в близък женски манастир. В рамките на следващите няколко години майката и бащата на Св. Кирил починаха, което го накара да възкликне: „И аз съм смъртен!“ Той удвои аскетичните си усилия и скоро получи дара на сълзите в молитвата. Десет години след влизането си в манастира Св. Кирил получи благословията на игумена си да живее като отшелник. Той живееше в пълна уединеност, хранейки се с диви зеленчуци и гъби. След седем години уединение той построи скит при Ново езеро и основал там две църкви. Скоро бил ръкоположен за свещеник. Неговата святост привлякла голяма група ученици и той основал голям манастир. Там продължил да живее в най-строг аскетизъм и участвал във всички общи трудове на монасите. Веднъж някои крадци се опитаха да откраднат църковните камбани, но благодарение на божествена намеса се дезориентираха и обикаляха манастира в тъмното до сутринта. Когато бяха заловени и доведени при светеца, той им каза: „Деца мои, никой никога не е забогатял чрез кражба, но мнозина са загубили дори това, което им е принадлежало.“ След това той заповяда да им се даде храна и да бъдат освободени.

През живота си светецът извършил много изцеления и бил особено известен с това, че възвръщал зрението на слепите. Веднъж неговият ученик Атанасий видял неизвестен дякон, който служел заедно със Свети Кирил на Литургията. Тайнственият дякон изчезнал в края на службата, а Свети Кирил забранил на ученика си да говори за инцидента до смъртта му. През 1532 г. светецът почина в мир: последните му думи бяха: „Слава на Бога за всичко!“