1 Петрово 3.10-22 (Апостол)

10"Защото, който обича живота и иска да види добри дни, нека държи езика си от зло и устата си от говорене коварни думи, 11нека се отклонява от зло и да прави добро, нека търси мир и да се стреми към него, 12защото очите на Господа са обърнати към праведните, и ушите Му - към молитвите им, а лицето Господне е против ония, които правят зло, за да ги изтреби от земята." 13И кой ще ви стори зло, ако залягате за добро? 14Но и да бихте страдали за правда, блажени сте; а от страх пред тях се не бойте, нито се смущавайте; 15Господа Бога светете в сърцата си; бъдете всякога готови с кротост и боязън да отговаряте всекиму, който иска от вас сметка за вашата надежда, 16имайки добра съвест, та с това, дето ви корят като злосторници, да бъдат посрамени ония, които хулят добрия ви в Христа живот. 17Защото, ако е угодно на волята Божия, по-добре е да страдате, като вършите добро, отколкото като вършите зло; 18понеже и Христос, за да ни заведе при Бога, веднъж пострада за греховете ни, Праведник за неправедните, бидейки умъртвен по плът, но оживял по дух, 19с който Той, като слезе, проповядва и на духовете, които бяха в тъмница, 20и които някога се не покориха, когато Божието дълготърпение ги очакваше, в дните на Ноя, при строението на ковчега, в който малцина, сиреч осем души, се избавиха от водата; 21образът на тая вода - кръщението (което не е отмахване плътската нечистота, а обещаване Богу добра съвест) спасява сега и нас чрез възкресението на Иисуса Христа, 22Който, като се възнесе на небето, е отдясно Богу, и Комуто се покориха Ангели и Власти и Сили.

Марк 12.18-27 (Евангелие)

18След това дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки: 19Учителю, Моисей ни е написал: ако някому умре брат и остави жена, а деца не остави, то нека брат му вземе жена му и въздигне потомство на брата си. 20Имаше седем братя: първият взе жена, и на умиране не остави потомство. 21Взе я вторият, и умря, но и той не остави потомство; също и третият. 22Вземаха я и седмината, и не оставиха потомство. След всички умря и жената. 23И тъй, при възкресението, кога възкръснат, кому от тях ще бъде жена? понеже седмината я имаха за жена. 24Иисус им отговори и рече: не от това ли се заблуждавате, задето не знаете Писанията, нито силата Божия? 25Защото, кога възкръснат от мъртвите, нито се женят, нито се мъжат, а са като Ангели на небесата. 26А за мъртвите, че ще възкръснат, не сте ли чели в книгата на Моисея, как Бог му каза при къпината: "Аз съм Бог Авраамов, и Бог Исааков, и Бог Иаковов"? 27Но Той не е Бог на мъртви, а Бог на живи. И тъй, вие много се заблуждавате.

Светият и праведният Симеон Богоприемник и пророчицата Анна

„Има древна традиция, че светият и праведният старец Симеон, който дошъл от Египет, бил един от седемдесетте учени евреи, избрани по времето на фараона Птолемей Филаделф (285-246 г. пр. Хр.) за задачата да преведат еврейската Библия на гръцки, и че на Симеон било възложено превеждането на книгата на пророк Исая. Когато стигнал до известния пасаж, където пророкът предсказва девственото раждане на Христос, казвайки: „Ето, девица ще зачене и ще роди син, и ще го нарече Имануил“ (Ис. 7:14), той бил толкова объркан, че взел ножче, за да изтрие думата „девица“, за да я замести с „млада жена“. В този момент се явил ангел Божий и го възпрепятствал да промени свещения текст, обяснявайки му, че това, което му се струвало невъзможно, всъщност било пророчество за идването на Божия Син в този свят. За да потвърди истината на това, той обеща, че Симеон няма да види смъртта, докато не види и не докосне Месията, роден от Девата. Когато, след много дълги години, Христос беше доведен в Храма в Ерусалим от Пресветата Божия Майка, Светият Дух разкри на стареца Симеон, че е дошло времето за изпълнение на обещанието. Той се втурна към Храма и, като взе Детенцето в ръцете си, можа да каже от все сърце на Бога: „Господи, сега оставяш Твоя раб да си отиде в мир, според Твоето слово, защото очите ми видяха Твоето спасение“ (Лука 2:29). Защото наистина старец Симеон беше живият образ на древния Израил от Стария Завет, който, очаквайки пришествието на Месията, беше готов да изчезне и да отстъпи място на светлината и истината на Евангелието. Мощите на светия и праведния Симеон се почитаха в Константинопол в църквата „Св. Яков“, построена по времето на император Юстин.

„Пророчицата Анна, дъщеря на Фануил, беше на осемдесет и четири години. От ранната смърт на съпруга си тя беше прекарала целия си живот в Храма в надежда за пришествието на Спасителя. Тя е образец за светите вдовици, девици и монаси, които са се освободили от светските грижи, за да пребивават винаги в Храма, принасяйки своите пости, химни и молитви в нетърпеливо очакване на пришествието на Господа. И когато, подобно на Анна и Симеон, те са видели Христос, обитаващ в сърцата им, и са Го докоснали чрез духовните си сетива, те провъзгласяват с радост и увереност пред цялото човечество, че Спасителят все още идва в света: Светлина, за да освети езичниците, и слава на народа Си Израил (Лука 2:32).“ (Синаксарион)

Синаксарион отбелязва, че традицията, според която свети Симеон е бил един от Седемдесетте, по никакъв начин не е всеобща сред Отците. Според някои Симеон е бил син на Хилел и баща на Гамалиил, учителя на свети Павел. Според други той е бил праведен и набожен юдеин на 112 години, нито свещеник, нито фарисей.

Нашият отец сред светиите, Николай, архиепископ и просветител на Япония (1912)

Роден в Русия през 1836 г., той се превърна в един от най-великите православни мисионери на съвременността. Още като момче той решил да стане мисионер в Далечния Изток. С съвета и благословията на епископ Инокентий Сибирски и Аляскински, през 1861 г. той заминава за Япония и се присъединява към малка руска мисия там. Въпреки че официалната цел на мисията е била да обслужва руската консулска общност, генералният консул, който поканил йеромонах Николай, се надявал да донесе светлината на православната вяра и на японския народ. Осъзнавайки, че може да се надява да обърне японците към християнството само ако те се разбират добре помежду си, отец Николай се потапя в изучаването на японската мисъл, култура и език. През целия си живот той превежда по-голямата част от Библията и православните богослужения на японски и започва да владее езика свободно. Среща голяма съпротива: проповядването на християнската доктрина е официално забранено в Япония, а един самурай веднъж се приближава към него с думите: „Чужденците трябва да умрат!“ Точно този самурай по-късно става първият му японски свещеник. През 1880 г. той е възведен в епископ на Япония. По време на Руско-японската война той остава в Япония и работи успешно за преодоляване на националистическите размирици, които биха могли да навредят или да унищожат Църквата в Япония. Той насърчава всички свои японски верни да се молят за японските въоръжени сили, макар че обяснява, че като руснак не може да го направи, и се изключва от всички публични служби за времето на войната. Той изпраща рускоговорящи японски свещеници в лагерите за военнопленници, за да служат на руските военнопленници. Към момента на своето почиване през 1912 г., след четиридесет и осем години в Япония, Св. Николай остави една катедрала, осем църкви, повече от 400 параклиса и молитвени домове, 34 свещеници, 8 дякони, 115 миряни-катехисти и 34 110 православни вярващи. Църквата в Япония днес е автономна православна църква под грижите на Московската патриаршия.