Библейски четива (Синодален превод)
Йоан 21.1-14
(10-то утринно Евангелие)
1След това пак се яви Иисус на учениците Си при Тивериадско море. А се яви тъй:
2бяха заедно Симон Петър и Тома, наричан Близнак, и Натанаил от Кана Галилейска, и Зеведеевите синове, и други двама от учениците Му.
3Симон Петър им казва: отивам да ловя риба. Казват му: ще дойдем и ние с тебе. Излязоха и веднага се качиха на кораба, ала нищо не уловиха през нея нощ.
4А когато се вече разсъмна, Иисус застана на брега; но учениците не познаха, че е Иисус.
5Иисус им казва: деца, имате ли нещо за ядене? Те Му отговориха: не.
6А Той им рече: хвърлете мрежата отдясно на кораба, и ще намерите. Хвърлиха, и не можаха вече да я измъкнат поради многото риба.
7Тогава ученикът, когото Иисус обичаше, каза на Петра: Господ е. А Симон Петър, като чу, че е Господ, препаса дрехата си (защото беше гол) и се хвърли в морето.
8А другите ученици преплуваха с кораб (защото не бяха далеч от земята, на около двеста лакти), като влечаха мрежата с рибата.
9А когато излязоха на земята, виждат накладен огън, и на него турена риба и хляб.
10Иисус им казва: донесете от рибата, що сега уловихте.
11Симон Петър отиде, та извлече на земята мрежата, пълна с едри риби, на брой сто петдесет и три; и макар да бяха толкова, мрежата се не съдра.
12Иисус им казва: дойдете, обядвайте. И никой от учениците не смееше да Го попита: кой си Ти? понеже знаеха, че е Господ.
13Дохожда Иисус, взима хляба и им дава, също и рибата.
14Това беше вече трети път, как Иисус се яви на Своите ученици, след като възкръсна от мъртвите.
1 Коринтяни 4.9-16 (Апостол)
9Защото мисля, че нас, апостолите, Бог постави най-последни, като осъдени на смърт; понеже станахме зрелище на света - на Ангели и човеци.
10Ние сме безумни зарад Христа, а вие сте мъдри в Христа; ние сме немощни, а вие силни; вие сте славни, а ние безчестни.
11Дори до тоя час и гладуваме, и жадуваме, и ходим голи, и ни бият по лице, и се скитаме,
12и се трудим, работейки с ръцете си. Злословени - благославяме; гонени - търпим;
13хулени - молим се. Станахме като измет на света, измет за всички досега.
14Не за да ви посрамя пиша това, а ви поучавам като мои възлюбени чеда.
15Защото, ако имате и десетки хиляди наставници в Христа, много бащи нямате, понеже аз ви родих в Иисуса Христа чрез Евангелието.
16Прочее, моля ви, бъдете ми подражатели, както съм аз на Христа.
Матей 17.14-23 (Евангелие)
14Когато дойдоха при народа, приближи се до Него един човек, който падна на колене пред Него
15и рече: Господи, помилуй сина ми; по новолуние го хваща бяс, и зле страда, защото често пада в огън и често във вода;
16водих го при учениците Ти, ала те не можаха да го изцерят.
17А Иисус отговори и рече: о, роде неверен и разврате'н! Докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете Ми го тука.
18И запрети Иисус на беса, и той излезе из момчето; и то от оня час оздравя.
19Тогава учениците пристъпиха към Иисуса насаме и Му рекоха: защо не можахме ние да го изгоним?
20А Иисус им рече: поради вашето неверие; защото, истина ви казвам, ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: премести се от тука там, и тя ще се премести; и нищо няма да бъде за вас невъзможно.
21Тоя пък род не излиза, освен с молитва и пост.
22А когато се намираха в Галилея, Иисус им рече: Син Човеческий ще бъде предаден в човешки ръце,
23и ще Го убият, и на третия ден ще възкръсне. И те се нажалиха твърде много.
Жития на светиите
Свещеномъченик Евтихий (I в.)
Той беше ученик и приятел на Свети Йоан Богослов, работеше с апостол Павел и сам е наричан апостол, въпреки че не е един от Седемдесетте. Той пътуваше много в служението на Евангелието на Христос, претърпявайки много затваряния и мъчения. Умря в Себастия, мястото на своето раждане. Прологът казва, че е бил обезглавен, а Великият Хорологион – че е почивал в мир „в дълбока старост“.
Новият свещеномъченик Космас от Етолия, равен на апостолите (1779)
Този неотдавна канонизиран равен на апостолите е роден в Мега Дендрон (Голямото дърво) в Етолия. Станал е монах на Атон, където е живял и се е молил в продължение на много години. Но той бил разтревожен от невежеството по отношение на Евангелието, което обхванало много от православните хора, живеещи под потисничеството на османските турци. Той отишъл в Константинопол, където изучавал реториката и получил благословията на патриарх Серафим II да проповядва Евангелието. Пътувал из Гърция, Македония, Сърбия и Албания, проповядвайки във всеки град, който посещавал. Често не само гърци, но и много мюсюлмани идваха да го слушат, толкова голяма беше репутацията му за святост. Въпреки че винаги търсеше благословията на местния епископ и местния турски управител, преди да проповядва в даден район, силните му осъждания на нечестните търговски практики предизвикаха враждата на православните християнски и еврейски търговци, които го обвиниха лъжливо пред властите. Той беше удушен от турците и хвърлен в река в Албания, но неговите чудотворни мощи бяха запазени. Почина на възраст от шестдесет и пет години.
Пренасяне на мощите на Св. Петър, митрополит на Киев (1479)
Вижте 21 декември за неговия живот.