Няма пост
30Прочее, моля ви, братя, заради Господа нашего Иисуса Христа и заради любовта на Духа, да ми спомагате в молитвите си за мене към Бога, 31за да се избавя от невярващите в Иудея, и за да бъде службата ми в Иерусалим благоприятна на светиите, 32та с радост да дойда при вас с Божията воля и да се успокоя заедно с вас. 33А Бог на мира да бъде с всички вас, амин.
5Понеже вие трябва да имате същите мисли, каквито е имал Иисус Христос, 6Който, бидейки в образ Божий, не счете за похищение да бъде равен Богу; 7но понизи Себе Си, като прие образ на раб и се уподоби на човеци; и по вид се оказа като човек, 8смири Себе Си, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна. 9Затова и Бог Го високо въздигна и Му даде име, което е по-горе от всяко име, 10та в името на Иисуса да преклони колене всичко небесно, земно и подземно, 11и всеки език да изповяда, че Иисус Христос е Господ, за слава на Бога Отца.
24А когато дойдоха в Капернаум, приближиха се до Петра ония, които събираха дидрахмите, и рекоха: вашият Учител не плаща ли дидрахма *? 25Той отговаря: да. И когато влезе вкъщи, Иисус го изпревари и рече: как ти се струва, Симоне? земните царе от кого взимат мито, или данък? от своите ли синове, или от чуждите? 26Петър му казва: от чуждите. Иисус му рече: и тъй, синовете са свободни; 27но, за да ги не съблазним, иди на морето, хвърли въдица, и първата риба, която се улови, вземи; и, като й разтвориш устата, ще намериш статир *; вземи го и дай им за Мене и за себе си.
1В оня час учениците се приближиха до Иисуса и рекоха: кой ли е по-голям в царството небесно? 2И като повика Иисус едно дете, изправи го посред тях 3и рече: истина ви казвам, ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно; 4и тъй, който се смири като това дете, той е по-голям в царството небесно;
38И както вървяха, Той влезе в едно село; една жена, на име Марта, Го прие у дома си. 39Тя имаше сестра, на име Мария, която седна при нозете на Иисуса и слушаше речта Му. 40А Марта се улиса в голяма шетня и, като пристъпи, рече: Господи, небрежиш ли, дето сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи й, прочее, да ми помогне. 41Иисус й отговори и рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща, 42а пък едно е само потребно. И Мария избра добрата част, която няма да й се отнеме. 27А когато Той говореше това, една жена издигна глас от народа и Му рече: блажена е утробата, която Те е носила, и гърдите, от които си сукал! 28А Той рече: да, но блажени са и тия, които слушат словото Божие и го пазят.
На Светата Гора празникът на Успение Богородично се удължава до 28 август, като по този начин почти целия месец август се посвещава на Пресветата Богородица.
Роден е в Мала Азия около 120 г. и е бил ученик на Свети Поликарп, който от своя страна е бил ученик на Свети Йоан Богослов. Той наследява мъченика Свети Потин като епископ на Лион в Галия (днешна Франция). Той е автор на много писания, в които се противопоставя не само на езичеството, но и на гностическите ереси, които по това време разтърсват Църквата. Когато Виктор, епископ на Рим, планира да отлъчи християните от Мала Азия, защото празнуват Пасха на различна дата от тази на Римската църква, Ириней го убеждава да се въздържи и да запази единството и мира в Църквата. (Това се случва преди датата на Пасха да бъде определена от Вселенските събори). Благодарение на неговите усилия Лион се превърна за векове в център и крепост на Православието на Запад.
Той беше слуга на великомученика Димитрий и присъстваше на неговото мъченичество. Той потопи полата на дрехата си в кръвта на мъченика и по-късно извърши много чудеса с тази дреха, изцелявайки много болести. По заповед на император Максимиан той самият беше арестуван, измъчван и, подобно на своя земен господар, обезглавен за Христа. Казват, че като наближавала смъртта му, той се молел да бъде кръстен преди смъртта си, защото, макар и вярващ в Христа, никога не беше успял да бъде кръстен. В отговор на молитвата му, облак излял върху него поток от вода.
Свети Поликарп (23 февруари) изпратил Потинос от Мала Азия да разпространява Евангелието в Галия. Той довел много хора там към вярата в Христос и станал първият епископ на Лион. По време на преследване на християните Потинос, който тогава бил на деветдесет години, бил заведен пред проконсула, който го попитал: „Кой е християнският Бог?“ Потинос отговорил: „Ще разбереш, ако си достоен.“ Той бил жестоко пребит с пръти и камъни, след което бил хвърлен в затвора, където починал от раните си.