Римляни 9.18-33 (Апостол)

18И тъй, когото иска, милува, а когото иска, ожесточава. 19Но ще ми кажеш: а защо още обвинява? Кой се е възпротивил на волята Му? 20Ами ти, човече, кой си, та спориш с Бога? Изделието нима ще каже на майстора си: защо си ме тъй направил? 21Или грънчарят не е властен над глината, та от едно и също месиво да направи един съд за почетна употреба, а друг - за долна? 22Какво от туй, ако Бог, желаейки да покаже гнева Си, и да яви мощта Си с голямо дълготърпение, понесе някои съдове на гняв, приготвени за погибел? 23и ако Той, за да яви богатството на Своята слава над някои съдове на милосърдие, приготвени от Него за слава, 24помилува нас, които Той призва не само от иудеи, но и от езичници? 25както и в Осия казва: "ще нарека Мой народ оня, който не беше Мой народ, и възлюбена - невъзлюбената". 26"И на онова място, дето им е казано: вие сте не Мой народ, там ще бъдат наречени синове на живия Бог". 27А Исаия се провиква за Израиля: "ако броят на синовете Израилеви бъде колкото морския пясък, остатъкът само ще се спаси; 28защото Господ ще завърши делото и ще реши по правда: Господ ще извърши решително дело на земята". 29И, както предрече Исаия, "ако Господ Саваот не бе ни оставил семе, щяхме да станем като Содом и щяхме да заприличаме на Гомора". 30Какво, прочее, ще кажем? Езичниците, които не търсеха оправдание, получиха оправдание, и то оправдание чрез вярата. 31А Израил, който търсеше закона на правдата, не достигна до закона на правдата. 32Защо? Затова че търсеха не от вярата, а като че от делата на закона. Защото се препънаха о Камъка на препъване, 33както е писано: "ето, полагам в Сион Камък на препъване и Камък на съблазън; и всеки, който вярва в Него, няма да се посрами".

Матей 11.2-15 (Евангелие)

2А Иоан, като чу в затвора за Христовите дела, прати двама свои ученици 3и Му каза: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или другиго да чакаме? 4Отговори им Иисус и рече: идете и разкажете Иоану, каквото чувате и виждате: 5слепи прогледват и хроми прохождат, прокажени се очистват и глухи прочуват, мъртви възкръсват и на бедни се благовествува; 6и блажен оня, който се не съблазни поради Мене. 7А когато те си отиваха, Иисус почна да говори народу за Иоана: какво излязохте в пустинята да видите? Тръстика ли, люлеена от вятъра? 8Но какво излязохте да видите? Човек ли, облечен в меки дрехи? Ето, ония, които носят меки дрехи, са в царските палати. 9Но какво тогава излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк. 10Защото този е, за когото е писано: "ето, Аз пращам пред лицето Ти Моя Ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе". 11Истина ви казвам: между родените от жени не се е явил по-голям от Иоана Кръстителя; ала по-малкият в царството небесно е по-голям от него. 12А от дните на Иоана Кръстителя до сега царството небесно бива насилвано, и насилници го грабят; 13защото всички пророци и законът бяха пророкували до Иоана. 14И ако искате да приемете, той е Илия, който има да дойде: 15който има уши да слуша, нека слуша!

Мъченик Хиацинт от Кесария Кападокийска и онези, които са с него (108)

Той бил млад придворен на император Траян и таен християнин. Когато императорът и неговият двор принасяли жертва на идолите, Хиацинт се отделял; бил забелязан и доведен пред императора, където, когато бил разпитван, се обявил за християнин и отказал да принесе жертва на езическите богове. Заради това бил жестоко бит с камшик, след което хвърлен в затвора, където императорът заповядал да му се дава само храна, принесена в жертва на идоли. Този Хиацинт отказал да яде и след осем дни починал в затвора.

Нашият Свети Отец Исая Самотник (491)

Един от отците на пустинята, той е живял в аскеза първо в Скит в Египет, след това в Палестина; починал е в Газа. Неговите поучителни писания често са цитирани от отците.

Авва Исая каза: Венецът на всички добри дела се състои в това: човек да възложи цялата си надежда на Бога, да прибегне към Него веднъж завинаги с цялото си сърце и сила, да се изпълни със състрадание към всички и да плаче пред Бога, молейки Неговата помощ и милост.

Свети отец Александър, основател на манастира „Неспящите“ (430)

„Роден в Азия и образован в Константинопол, той отишъл в армията след завършване на обучението си и станал офицер. Четейки Светото писание, той попаднал на думите на Спасителя: „Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай всичко, което имаш, и дай на сиромашите, и ще имаш съкровище на небето; и дойди и Ме следвай“ (Мат. 19:21). Тези думи му направили такова впечатление, че той продал и раздал всичко, което имал, и отишъл в пустинята. След дълъг аскетизъм и стремеж към пречистване, той основал общността на „Будните“ (Акомета) със специално правило. Според това правило службите в църквата продължавали денем и нощем в непрекъсната последователност. Братята били разделени на шест групи, всяка от които имала определени часове на деня или нощта, за да ходи на църква и да поеме четенето и пеенето от предишната група. Той пътувал много по Изток, водейки хората към вяра в Христа, спорейки с еретици, вършейки чудеса по Божията благодат и остарявайки в служба на Господ Иисус. Той завършил земния си път в Константинопол.“ през 430 г., където мощите му разкриха чудотворната сила и слава, с които Бог прослави светия Си слуга.“ (Пролог)

Отче наш сред светиите Анатолий, архиепископ на Константинопол (458)

Той бил свещеник от Александрия. На „Разбойническия събор“ в Ефес през 449 г. Диоскор, монофизитът, който заемал патриаршеския престол в Александрия, назначил Анатолий за патриарх на Константинопол, мислейки си, че ще се окаже съюзник. Но Анатолий бързо се очертал като пламенен защитник на православието: той свикал събор на епископите точно преди Халкидонския събор през 451 г., на който бил одобрен православният „Томос“ на папа Лъв (виж 18 февруари), въпреки че Диоскор не позволил той да бъде прочетен на Разбойническия събор. На Халкидонския събор Анатолий осъдил Несторий, Евтихий и неговия разочарован покровител Диоскор. Той починал в мир през 458 г.

Смята се, че Анатолий е авторът на „Анатолийските стихири“, които се намират в седмичните служби на вечернята и утренята; но е възможно те да са съставени от друг Анатолий, монах и ученик на Свети Теодор Студит.