Римляни 7.14-8.2 (Апостол)

14Защото знаем, че законът е духовен, пък аз съм от плът, продаден на греха. 15А каквото правя, не зная; защото не това, що желая, върша, а онова, що мразя, него правя. 16Ако пък върша това, що не желая, съгласявам се със закона, че е добър; 17а в такъв случай не аз вече върша това, а грехът, който живее в мене. 18Аз зная, че в мене, сиреч в плътта ми, не живее доброто; защото желание за добро има у мене, но да го върша не намирам сили. 19Защото не доброто, което искам, правя, а злото, което не искам, него върша. 20А щом върша това, що не искам, не аз го върша вече, а грехът, който живее в мене. 21И тъй, намирам у себе си такъв закон, че, кога искам да върша доброто, злото стои до мене. 22Защото с вътрешния си човек намирам услада в закона Божий, 23но в членовете си виждам друг закон, който воюва против закона на моя ум и ме прави пленник на греховния закон, що е в членовете ми. 24Нещастен аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тая смърт? 25Благодаря на моя Бог чрез Иисуса Христа, нашия Господ. И тъй, сам аз с ума си служа на Божия закон, а с плътта - на греховния закон.

1И тъй, сега няма никакво осъждане за ония, които са в Христа Иисуса и живеят не по плът, а по дух, 2защото законът на духа, който дава живот в Христа Иисуса, ме освободи от закона на греха и на смъртта.

Матей 10.9-15 (Евангелие)

9Недейте има ни злато, ни сребро, нито мед в поясите си, 10ни торба за път, ни две дрехи, нито обуща, ни тояга; защото работникът заслужава своята прехрана. 11В който град или село влезете, разпитвайте, кой в него е достоен, и там оставайте, докато си отидете. 12А кога влизате в някоя къща, поздравявайте я, казвайки: мир на тая къща! 13И ако къщата бъде достойна, вашият мир нека дойде върху нея; ако ли не бъде достойна, вашият мир да се върне при вас. 14Ако пък някой не ви приеме и не послуша думите ви, като излизате от къщата или от оня град, отърсете праха от нозете си. 15Истина ви казвам: по-леко ще бъде на земята Содомска и Гоморска в съдния ден, отколкото на оня град.

Свети Самсон Гостоприемни от Константинопол (530)

Той е причислен към светите безсребреници. „Този светец е роден от богати и видни родители в древен Рим, където е изучавал цялата светска мъдрост на онова време, посвещавайки се по-специално на изучаването на медицината. Самсон е бил състрадателен и щедър лекар и е давал на болните лекарства както за душата, така и за тялото, съветвайки всеки човек да изпълнява изискванията на християнската вяра. Той се премества в Константинопол, където живее в малка къща, от която раздава милостиня, утеха, съвети, надежда, лекарства и всякаква възможна помощ на страдащите духом и тялом. Патриархът чува за голямата добродетел на Самсон и го ръкополага за свещеник. По това време император Юстиниан Велики се разболява от това, което лекарите му смятат за нелечима болест. Императорът се моли с голям плам и Бог му открива в съня му, че Самсон ще го изцели. Когато императорът призовава Самсон в двора, старецът трябва само да сложи ръката си върху болното място и императорът се изцелява. Когато Юстиниан му предлага огромна сума пари, Самсон му благодари, но не приема нищо, казвайки на императора: „О, императоре, имах сребро, злато и други богатства,“ „но аз оставих всичко заради Христос, за да придобия небесно и вечно богатство.“ Когато императорът настоял да направи нещо за него, Самсон го помолил да построи дом за бедните. В този дом Самсон се грижел за бедните, както баща се грижи за децата си. Състраданието му към бедните и слабите било втора природа за него. Този свят човек, изпълнен с небесна сила и доброта, починал мирно на 27 юни 530 г. Погребан е в църквата „Свети мъченик Моций“, негов сродник. След смъртта си Самсон се явявал многократно на онези, които го призовавали за помощ.“ (Пролог)

Свети Север Свещеник (VI в.)

„Той живеел в централна Италия. Човек с рядка святост, веднъж бил призован да изповяда и да причасти един умиращ човек. Той останал, работейки в лозето си, и там му донесли новината, че болният е починал. Съкрушен от мъка, сякаш самият той бил убил човека, той пролял горчиви сълзи над трупа и Бог възкресил мъртвеца в отговор на неговата пламенна молитва. Тогава Север го изповядал и му дал причастие, подготвяйки го за християнско напускане на този свят, и на осмия ден човекът умрял отново.“ (Пролог)

Света Йоана Мироносица (I в.)

Това е Йоанна, съпругата на Хуза, слуга в дома на Ирод (Лука 8:3). Когато Ирод обезглавил Йоан Кръстител, Йоанна била тази, която намерила главата и я погребала на Елеонската планина. Тя починала в мир.