Деяния 10.44-11.10 (Апостол)

44Докато Петър още говореше тия думи, Дух Светий слезе върху всички, които слушаха словото. 45А вярващите от обрязаните, които бяха дошли с Петра, се смаяха, че и върху езичници се изля дарът на Светаго Духа; 46защото ги слушаха да говорят на разни езици и да величаят Бога. Тогава Петър каза: 47може ли някой да възпре да се кръстят с вода тия, които приеха Дух Светий, както и ние? 48И заповяда им да се кръстят в името на Иисуса Христа. След това го помолиха да престои у тях няколко дни.

1Апостолите и братята, които бяха в Иудея, чуха, че и езичниците приели словото Божие. 2И когато Петър възлезе в Иерусалим, обрязаните му натякваха, 3думайки: ти си ходил при необрязани човеци и си ял с тях. 4А Петър захвана да им разправя всичко поред, думайки: 5аз бях в град Иопия и, като се молех, унесох се и видях видение: слизаше някакъв съд, сякаш голямо платнище, спущано от небето за четирите краища, и приближи до мене. 6Като се взрях в него и разгледвах, видях четвероноги земни, зверове, влечуги и птици небесни. 7И чух глас, който ми думаше: стани, Петре, заколи и яж! 8Пък аз казах: не, Господи, защото нищо мръсно или нечисто не е никога влизало в устата ми. 9А глас от небето повторно ми продума: което Бог е очистил, ти не считай за нечисто. 10Това стана на три пъти; и пак се дигна всичко на небето.

Йоан 8.21-30 (Евангелие)

21И пак им рече Иисус: Аз отивам, и ще Ме търсите, и в греха си ще умрете. Където Аз отивам, вие не можете да дойдете. 22Тогава иудеите казваха: да не би да се самоубие, та дума: където Аз отивам, вие не можете да дойдете? 23Той им рече: вие сте от долните, Аз съм от горните; вие сте от тоя свят, Аз не съм от тоя свят. 24Затова ви казах, че ще умрете в греховете си; наистина, ако не повярвате, че съм Аз, ще умрете в греховете си. 25Тогава Му рекоха: кой си Ти? Иисус им отговори: Аз съм това, което ви и говоря отначало. 26Много имам за вас да говоря и да съдя; но Тоя, Който Ме е пратил, е истински, и което Аз съм слушал от Него, това и казвам на света. 27Не разбраха, че им говореше за Отца. 28А Иисус им рече: кога издигнете Сина Човечески, тогава ще узнаете, че съм Аз; и нищо не върша от Себе Си, но, както Ме е научил Моят Отец, тъй говоря. 29Тоя, Който Ме е пратил, е с Мене; Отец не Ме е оставил самичък, защото Аз върша винаги онова, което е Нему угодно. 30Когато Той говореше това, мнозина повярваха в Него.

Свещеномъченик Патрик, епископ на Пруса, и трима свещеници с него (III в.?)

„Свети Патрик бил епископ на Пруса, град в Витиния (днешната Бруса или Бурса). Заради християнската си вяра той бил доведен пред консула Юлий (или Юлиан), който в опитите си да убеди Патрик да се покланя както той самият, заявил, че благодарност се дължи на боговете за това, че са осигурили горещите извори, извиращи от земята в полза на хората. Свети Патрик отговорил, че благодарност за това се дължи на нашия Господ Иисус Христос и обяснил, че когато Той, Който е Бог, е създал земята, Той я е направил с огън и вода, а огънят под земята нагрява водата, която извира, произвеждайки горещи извори; след това обяснил, че има друг огън, който очаква нечестивите. Поради това той бил хвърлен в горещите извори, но войниците, които са го хвърлили, а не той, са пострадали от горещата вода. След това Свети Патрик бил обезглавен заедно с презвитерите Акакий, Менандър и Полиен. Най-вероятно това е било по време на управлението на Диоклециан (284-305).“ (Великият часовник)