Библейски четива (Синодален превод)
Исаия 5.16-25
(6-ти час)
16а Господ Саваот ще се възвеличи в съд, и Бог Светий ще яви светостта Си в правда.
17И овците ще си пасат на воля, и чужди ще се хранят с оставените тлъсти пасбища на богатите.
18Горко на ония, които влекат подире си беззаконие с вървите на суетността и грях - като с колеснични ремъци;
19които казват: нека Той побърза и ускори делото Си, за да видим, и нека се приближи и се изпълни решението на Светия Израилев, за да узнаем!
20Горко на ония, които злото наричат добро, и доброто - зло, тъмнината считат за светлина, и светлината - за тъмнина, горчивото считат за сладко, и сладкото - за горчиво!
21Горко на ония, които са мъдри в своите очи и разумни пред сами себе си!
22Горко на ония, които са храбри вино да пият и са в сила да приготвят силно питие,
23които за подаръци оправдават виновния и лишават праведните от законното!
24Затова, както огън пояжда слама, и пламък изтребя сено, тъй ще изгине коренът им, и цветът им ще се разнесе като прах; защото те отхвърлиха закона на Господа Саваота и презряха словото на Светия Израилев.
25Затова гневът на Господа ще се разпали против Неговия народ, и Той ще простре ръката Си против него и ще го порази тъй, че планините ще потреперят, и труповете им ще бъдат като смет по улиците. И при всичко това гневът Му не ще се отвърне, и ръката Му ще бъде още простряна.
Битие 4.16-26 (Вечерня)
16И отдалечи се Каин от лицето Господне и се засели в земята Нод, на изток от Едем.
17И позна Каин жена си, и тя зачена и роди Еноха. И съгради той град, и нарече града по името на сина си Енох.
18На Еноха се роди Ирад (Гаидад); Ирад роди Мехиаеля (Малелеила); Мехиаел роди Матусала; Матусал роди Ламеха.
19Ламех си взема две жени; името на едната беше Ада, а името на втората Цила (Села).
20Ада роди Иавала; той беше баща на скотовъдци, които живеят в шатри.
21Брат му се казваше Иувал: той беше баща на всички, които свирят на гусли и пищялки.
22Цила също роди Тувалкаина (Товела), ковач на всякакви медни и железни сечива. А сестра на Тувалкаина беше Ноема.
23И рече Ламех на жените си: Ада и Цила! чуйте гласа ми; жени Ламехови! послушайте думите ми: аз ще убия мъж, който би ме уязвил, и момче, което би ме наранило;
24ако за Каина се отмъстява седмократно, то за Ламеха - седемдесет пъти по седем.
25Адам пак позна жена си (Ева), и тя роди син, и му даде име Сит; понеже (казваше тя,) Бог ми даде друго чедо, вместо Авеля, когото Каин уби.
26На Сита тъй също се роди син, и той му даде име Енос; тогава наченаха да призовават името на Господа (Бога).
Притчи 5.15-6.3 (Вечерня)
15Пий от водата на твоя водоем и от оная, що извира от твоя кладенец.
16Нека се (не) разливат твоите извори по улицата, водните потоци - по стъгдите;
17нека те принадлежат само на тебе, а не и на чужди тебе.
18Благословен да бъде източникът ти, и утешавай се с жената на своята младост,
19с либавата кошута и прекрасната сърна: нейните гърди да те упояват всяко време, с любовта й се наслаждай постоянно.
20И защо ти е, синко, да се увличаш от външна и да прегръщаш гърдите на чужда?
21Защото пътищата на човека са пред очите на Господа, и Той измерва всичките му пътеки.
22Беззаконника хващат собствените негови беззакония, и връзките на греха му го държат:
23той умира без да бъде поучен, и от голямото си безумие се изгубва.
1Синко, ако си поръчителствувал за твоя ближен и си дал ръката си за другиго,
2ти си се впримчил с думите на устата си, хванат си с думите на своите уста.
3Затова стори, синко, ето що, за да се избавиш, понеже си паднал в ръцете на своя ближен: иди, падни при нозете на ближния си и го моли;
Жития на светиите
Мъченик Агапий и седем с него (303)
Тези свети мъченици са претърпели мъченическа смърт по времето на царуването на Диоклетиан (284-305 г.) в палестинската Кесария. Всички осем са били много млади; само Агапий е бил кръстен християнин. Урбанус, управителят на региона, отбелязал езически празник, като наредил някои християни да бъдат публично измъчвани и екзекутирани: едни чрез изгаряне, други на бесилката, а трети, като ги хвърлили на дивите зверове в арената. Шестима от младежите (Тимолай, Дионисий, Ромул, Плесий и двама на име Александър), виждайки търпението и спокойствието, с които християните понасяха мъченията си, бяха докоснати от Светия Дух и, вързвайки си ръцете, се представиха пред Урбан, казвайки: „И ние сме християни!“ Те бяха незабавно хвърлени в затвора. Няколко дни по-късно Агапий, виден християнин в този град, също се представи заедно с втори Дионисий. Всички осем бяха обезглавени заедно в Кесария. Тяхното мъченичество е записано в „Църковна STORY“ на Евсевий.
Свети мъченик Александър (270-275)
„Той беше от град Сиде в Памфилия. Управителят на император Аврелиан го попита кой е, на което Александър отговори, че е пастир на стадото на Христос. „И къде е това стадо на Христос?“, попита още злият и подозрителен управител. Александър отговори: „По целия свят живеят хората, които Господ Христос е сътворил, сред които онези, които вярват в Него, са Неговите овце, но онези, които са се отклонили от своя Създател, които са поробени от творението и делото на човешките ръце, от мъртви идоли, като теб, са чужденци за Неговото стадо и при Страшния съд на Бога ще бъдат поставени отляво с козите.“ Злият съдия първо заповяда да го бият с железни бичове, а след това да го хвърлят в горяща пещ. Но огънят по никакъв начин не можеше да му навреди. Тогава го обесоха, а след това го хвърлиха на дивите зверове. Но зверовете не го докоснаха. Накрая управителят заповяда да бъде обезглавен. Но веднага щом съдията произнесе присъдата, зъл дух го обзе и го направи бесен. Той беше отведен, виещ, към боговете си, идолите, но по пътя злият дух изтръгна нечестивата му душа от него. Свети Александър пострада между 270 и 275 г.“ (Пролог)
Почитан е на 14 март по гръцкия календар.