Исаия 5.7-16 (6-ти час)

7Лозе на Господа Саваота е домът Израилев, а мъжете на Иуда - обичен Негов сад. И чака' Той правосъдие, но ето - кръвопролитие; чака' правда - и ето - писък. 8Горко вам, които притуряте къща към къща, които присъединявате нива към нива, тъй че за другите не остава място, сякаш само вие сте заселени на земята. 9В ушите ми Господ Саваот каза: тия многобройни домове ще бъдат пусти, тия големи и хубави къщи - без жители; 10десет уврата лозе ще дадат един бат, и един хомер посяно семе едвам ще донесе една ефа. 11Горко на ония, които от ранно утро дирят сикер и до късна вечер се разпалят с вино; 12на техните пиршества има и китара, и гусла, и тимпан, и свирка, и вино; а към делата на Господа те и не поглеждат, нито помислят за деянията на Неговите ръце. 13Затова Моят народ неочаквано ще отиде в робство; неговите велможи ще гладуват и богаташите му ще се мъчат от жажда. 14Затова преизподнята се е разширила и безмерно е разтворила устата си; и ще слезе там тяхната слава и богатство, шумът им и всичко, що ги весели. 15И ще се разкае човекът, ще се смири мъжът, и очите на горделивците ще бъдат сведени надолу; 16а Господ Саваот ще се възвеличи в съд, и Бог Светий ще яви светостта Си в правда.

Битие 4.8-15 (Вечерня)

8И рече Каин на брата си Авеля: (да идем на полето). И когато бяха на полето, Каин нападна брата си Авеля и го уби. 9И рече Господ (Бог) на Каина: где е брат ти Авел? Той отговори: не зная; нима съм пазач на брата си? 10И рече (Господ); какво стори? Гласът на братовата ти кръв вика от земята към Мене; 11и сега проклет да си от земята, която е отворила устата си да приеме братовата ти кръв от твоята ръка; 12когато работиш земята, тя не ще ти дава вече силата си; ти ще бъдеш изгнаник и скитник по земята. 13И рече Каин Господу (Богу): наказанието ми е по-голямо, отколкото може да се понесе: 14ето, Ти сега ме пропъждаш от лицето на земята, и аз ще се скрия от лицето Ти и ще бъда изгнаник и скитник по земята; и всеки, който ме срещне, ще ме убие. 15И Господ (Бог) му каза: затова именно всекиму, който убие Каина, седмократно ще се отмъсти. Тогава Господ (Бог) тури на Каина знак, за да го не убие никой, който го срещне.

Притчи 5.1-15 (Вечерня)

1Синко, внимавай на мъдростта ми и дай ухо към разума ми, 2за да спазиш разсъдливост, и устата ти да завардят знание; (не давай внимание на лъстива жена;) 3защото мед тече от устата на чужда жена, и нейната реч е по-гладка от дървено масло; 4но сетнините от нея са горчиви като пелин, остри като двуостър меч; 5нозете й слизат към смъртта, стъпките й стигат до преизподнята. 6Ако пожелаеш да проумееш пътеката на живота й, пътищата й са непостоянни, и ти не ще ги узнаеш. 7И тъй, деца, слушайте ме и не отстъпяйте от думите на устата ми. 8Дръж по-далеч от нея пътя си и не отивай близо до вратата на къщата й, 9за да не дадеш на други здравето си и годините си на мъчител; 10за да се не насищат чуждите от твоята сила, и трудовете ти да не бъдат за чужда къща. 11И ще охкаш отпосле, кога плътта ти и тялото ти бъдат изтощени, - 12и ще кажеш: "защо мразех поука, и сърце ми презираше изобличение, 13защо не слушах гласа на моите учители, и не наклонявах ухо към наставниците си: 14безмалко не паднах във всякакво зло всред събранието и обществото!" 15Пий от водата на твоя водоем и от оная, що извира от твоя кладенец.

Св. Бенедикт от Нурсия, абат (547)

Името му, Бенедиктус, означава „благословен“ на латински. Той е роден през 480 г. в Нурсия, малко градче на североизток от Рим. Получил е само елементарно образование: по-късно той пише за страха си, че чрез ученето от книги може да „загуби великото разбиране на душата си“. Още в ранна възраст той бяга в манастир, където е постриган; след това се оттегля в отдалечена планина, където живее няколко години в пещера, усъвършенствайки се в молитвата. Единствената му храна е малко хляб, който му носи Роман, монахът, който го е постригал. Когато стана известен в района, той избяга от пещерата си, за да избегне вниманието на благочестивите; но бягството се оказа безполезно и с времето около него се формира общност от монаси. Той получи много духовни дарове: лекуваше болните и изгонваше злите духове, възкресяваше мъртвите и се явяваше във видения на други хора на много километри разстояние.

Бенедикт основава дванадесет манастира, най-известният от които е този в Монте Касино. В началото всеки манастир имал по дванадесет монаси, за да подражава на броя на Дванадесетте апостоли. Правилата, които той установил за монасите си, се основавали на трудовете на Св. Йоан Касиан и Св. Василий Велики и станали стандарт за западните манастири. Затова понякога го наричат първият учител на монасите в Запада.

Шест дни преди смъртта си светецът заповяда гроба му да бъде отворен, събра всичките си монаси, даде им съвет, а след това предаде душата си на Бога в деня, който беше предсказал. В момента на смъртта му двама монаси на различни места имали едно и също видение: видели пътека от земята към небето, богато украсена и оградена от двете страни с редици от хора. На върха на пътеката стоял мъж, облечен в светлина и неописуемо красив, който им казал, че пътеката е подготвена за Бенедикт, възлюбения от Бога. По този начин монасите разбрали, че техният абат е отишъл да почива в мир.

Свети Теогност, митрополит на Киев (1353)

Той се родил в Гърция и наследил Свети Петър Киевски като митрополит на този град. Някои от враговете му сред собственото му паство го донесли на монголския владетел, като казали, че той не е събирал данък от църквите си, за да го плати на монголите. Призован пред монголския принц и попитан за това, той отговорил: „Христос, нашият Бог, изкупи Църквата Си от неверниците със Своята скъпоценна Кръв. Защо да плащаме данък на неверниците?“ Връщайки се у дома, той управлява Църквата още двадесет и пет години и почива в мир през 1353 г.