1 Тимотей 6.11-16 (Апостол, Събота след Рождество)

11Но ти, човече Божий, бягай от тия неща и стреми се към правда, благочестие, вяра, любов, търпение и кротост. 12Подвизавай се с добрия подвиг на вярата: дръж се о вечния живот, за който ти биде и повикан и изповяда доброто изповедание пред много свидетели. 13Наръчвам ти пред Бога, Който всичко животвори, и пред Христа Иисуса, Който засвидетелствува доброто изповедание пред Понтия Пилата, 14да спазиш заповедта чиста, безукорна, дори до явяването на Господа нашего Иисуса Христа, 15което, кога му дойде време, ще открие блажения и едничък Властител, Цар на царете и Господар на господаруващите, 16Който е едничък безсмъртен и живее в непристъпна светлина, Когото никой от човеците не е видял, нито може да види. Нему чест и владичество вовеки. Амин.

1 Тимотей 3.14-4.5 (Апостол, Събота преди Богоявление)

14Надявам се скоро да дойда при тебе; а това ти пиша за 15в случай, че се позабавя, да знаеш, как трябва да постъпваш в Божия дом, който е църква на живия Бог, стълб и крепило на истината. 16И наистина, велика е тайната на благочестието: Бог се яви в плът, засвидетелствуван бе от Духа, показа се на Ангели, проповядван биде на народи, приет с вяра в света, възнесе се в слава.

1А Духът ясно говори, че в последните времена някои ще отстъпят от вярата, като се предават на мамливи духове и бесовски учения 2чрез лицемерието на ония, които говорят лъжа и имат жигосана съвест, 3които забраняват да се встъпва в брак и съветват въздържане от ястия, що Бог е създал да ги ядат с благодарност верните, и ония, които са познали истината. 4Защото всяко творение Божие е добро, и нищо не е за отхвърляне, щом се приема с благодарение, 5понеже се осветява чрез слово Божие и с молитва.

Ефесяни 2.11-13 (Апостол)

11И тъй, помнете, че вие, някогаш езичници по плът, които бяхте назовавани необрязани от тъй наричаните обрязани с плътско обрязване, извършвано с ръце, 12че вие бяхте тогава без Христа, отстранени от израилското общество, чужди към заветите на обещанието, лишени от надежда и безбожници в света; 13а сега в Христа Иисуса вие, които някогаш бяхте далеч, станахте близки чрез кръвта Христова.

Матей 12.15-21 (Евангелие, Събота след Рождество)

15И тръгна подире Му множество народ, и Той ги всички изцери, 16и запрети им да разгласяват за Него, 17за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва: 18"ето Моя Отрок, Когото избрах, Моя възлюбен, към Когото благоволи душата Ми. Ще положа Духа Си върху Него, и на народите ще възвести съд; 19няма да се кара, нито ще вика, и никой няма да чуе гласа Му по кръстопътищата; 20преломена тръст няма да дочупи и тлеещ лен няма да угаси, докле не изведе съда към победа; 21и народите ще се уповават на Неговото име."

Матей 3.1-11 (Евангелие, Събота преди Богоявление)

1В ония дни дохожда Иоан Кръстител и проповядва в Иудейската пустиня 2и казва: покайте се, защото се приближи царството небесно. 3Защото този е, за когото е казал пророк Исаия: "гласът на викащия в пустинята говори: пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му". 4А сам Иоан носеше дреха от камилска вълна и кожен пояс на кръста си; а храната му беше акриди и див мед. 5Тогава Иерусалим и цяла Иудея, и цяла Иорданска околност излизаха при него 6и се кръщаваха от него в река Иордан, като изповядваха греховете си. 7И като видя Иоан мнозина фарисеи и садукеи, че дохождат при него да се кръстят, рече им: рожби ехиднини! кой ви подсказа да бягате от бъдещия гняв? 8Сторете, прочее, плод достоен за покаяние 9и не помисляйте да думате в себе си: наш отец е Авраам; защото, казвам ви, Бог може от тия камъни да въздигне чеда Аврааму; 10и секирата лежи вече при корена на дърветата; затова всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърляно в огън; 11аз ви кръщавам с вода за покаяние; но Оня, Който иде подире ми, е по-силен от мене; аз не съм достоен да Му понеса обущата; Той ще ви кръсти с Дух Светий и с огън;

Лука 13.18-29 (Евангелие)

18А Той рече: на какво е подобно царството Божие, и на какво да го оприлича? 19Прилича на синапово зърно, което човек взе и посея в градината си; то израсна и стана голямо дърво, та небесните птици си виеха гнезда в клоните му. 20И пак рече: на какво да оприлича царството Божие? 21Прилича на квас, що го взе жена и тури в три мери брашно, докле възкисна всичкото. 22И минаваше през градове и села, като поучаваше и отиваше към Иерусалим. 23А някой Му рече: Господи, малцина ли са, които се спасяват? Той им рече: 24подвизавайте се да влезете през тесните врата; защото, казвам ви, мнозина ще поискат да влязат, и не ще смогнат. 25След като стопанинът на къщата стане и затвори вратата, а вие, останали отвън, почнете да хлопате на вратата и да викате: Господи, Господи, отвори ни! и когато Той ви отвори и рече: не ви зная откъде сте, - 26тогава ще почнете да казвате: ядохме и пихме пред Тебе, и по нашите улици Ти поучаваше. 27И Той ще рече: казвам ви, не ви зная откъде сте; махнете се от Мене всички, които вършите неправда. 28Там ще бъде плач и скърцане със зъби, кога видите Авраама, Исаака и Иакова и всички пророци в царството Божие, а себе си изгонвани навън. 29И ще дойдат от изток и запад, и север и юг, и ще насядат на трапеза в царството Божие.

Света Дева и мъченица Анисия (298)

Тя е родена в благочестиво, благородно и много богато семейство в Солун. Когато и двамата ѝ родители умират, докато е юноша, Анисия се посвещава на Христос, небесния Младоженец. Тя отхвърля всичките си бижута и изящни дрехи, обличайки се като простолюдка. Освободява всичките си многобройни роби, като дава на всеки от тях щедра сума пари, за да се утвърдят. Тя раздава цялото си наследство, което включва големи имения. Оттогава нататък тя прекарва дните си в посещение на болни, помага на вдовици и сираци и особено помага на християни, страдащи от преследване. Тя посещава затворниците, носи им храна и вода и се грижи за раните им. През цялото време, което не е посветено на подпомагане на бедните или потиснатите, тя прекарва в молитва в малка килия. Една от молитвите ѝ е била тя, подобно на тези, на които е помагала, да бъде удостоена с мъченическия венец.

Един ден, докато отивала на църква, императорски войник я заговорил и грубо я разпитал. Когато тя открито заявила, че е християнка, войникът я сграбчил и я завлякъл в идолски храм, където ѝ заповядал да принесе жертва. В отговор тя само му плюла в лицето. Разгневеният войник извадил меча си и го забил в ребрата ѝ, убивайки я. Няколко благочестиви християни взели тялото ѝ и го погребали извън града. Когато гоненията приключили, на мястото на погребението ѝ била построена църква в нейна чест.

Свети отец Макарий, митрополит Московски и на цяла Русия (1563)

Той е роден в Москва през 1492 г. Когато баща му умира, майка му става монахиня, а той монах, получавайки монашеското име Макарий. Той става иконограф с рядък талант. През 1523 г. е ръкоположен за свещеник и е посветен на игумен на Лучския манастир; три години по-късно е ръкоположен за архиепископ на Новгород и Псков, епархия, която е била вакантна в продължение на много години. Като архиепископ той изпраща мисионери сред местните народи в далечния север на Русия и в собствената си епархия се бори срещу езичеството, все още разпространено сред хората. Той урежда живота в манастирите на своята епархия, които са изпаднали в самодоволство.

През 1542 г. е избран за митрополит на Москва и глава на Руската църква. Пет години по-късно коронясва първия руски цар Иван Василиевич. През 1551 г. свиква Събора на стоте глави, който осъжда различни ереси, разпространени по това време, установява принципите на християнското поведение и образование и установява правила за иконографията и църковното изкуство. През цялото си време като йерарх той продължава да рисува икони и през 1553 г. довежда до издаването на първите книги, отпечатани на руски език. Когато Казанското ханство пада, той незабавно изпраща мисионери, за да покръстят татарите.

Когато царят, който почитал свети Макарий, го помолил за духовна книга, той бил изненадан и недоволен, че му е даден екземпляр от заупокойната служба; но светецът му казал, че всеки, който внимателно прочете тази книга и приложи думите ѝ, никога няма да съгреши.

Свети Макарий починал в мир в Москва през 1563 г. и народното му почитане започнало веднага. През 1988 г. той бил официално прославен от Руската църква.