Православен  Календар

29 Декември 2006
Петък от 29-а седмица след Петдесетница

Няма пост

Почитани светии

  • Свети младенци, избити от Ирод
  • Светите младенци, убити заради Христос във Витлеем
  • Нашият преподобни отец Марцел, игумен на манастира на Неспящите (485)

Библейски четива (Синодален превод)

Евреи 7.18-25 (Апостол)

18А пък отменяване на предишна заповед става поради нейната слабост и безполезност, 19защото законът не докара нищо до съвършенство; а въведе се по-добра надежда, чрез която се приближаваме до Бога. 20И доколкото това ставаше не без клетва 21(защото ония бяха станали свещеници без клетва, а Тоя - с клетва, чрез Оногова, Който Му казва: "кле се Господ и няма да се разкае: Ти си свещеник навеки по чина Мелхиседеков"), 22дотолкова на по-добър завет поръчител стана Иисус. 23Ония станаха един след друг много свещеници, защото смъртта не им даваше да пребъдват; 24а Тоя, понеже Сам пребъдва вечно, има свещенство, което не преминава към другиго. 25Затова Той може и винаги да спасява ония, които дохождат чрез Него при Бога, понеже е всякога жив, за да ходатайствува за тях.

Лука 21.37-22.8 (Евангелие)

37Денем Той поучаваше в храма, а нощите, като излизаше, прекарваше на планината, наречена Елеонска. 38И целият народ подраняваше при Него в храма да Го слуша.

1Наближаваше празник Безквасници, наречен Пасха; 2а първосвещениците и книжниците диреха, като как да Го погубят, защото се бояха от народа. 3И влезе сатаната в Иуда, наричан Искариот, един от числото на дванайсетте. 4И той отиде и се наговори с първосвещениците и воеводите, как да им Го предаде. 5Те се зарадваха и се споразумяха да му дадат пари; 6и той обеща, и търсеше сгодно време да им Го предаде не пред народа. 7И настана денят Безквасници, когато трябваше да се заколи пасхалното агне, 8и прати Иисус Петра и Иоана, като им рече: идете, пригответе ни пасха, за да ядем.

Жития на светиите

Светите младенци, убити заради Христос във Витлеем

Вижте Матей, гл. 2. Понякога се посочва, че броят им е четиринадесет хиляди.

В наши дни иконата на „Рахил, плачеща за децата си“ (Матей 2:18) е дошла да възпоменава и десетките милиони деца, починали чрез аборт.

Нашият преподобни отец Марцел, игумен на манастира на Неспящите (485)

Той е роден в богато семейство в Сирия в началото на V век. В ранна възраст той осъзнава безсмислието на светските неща, раздава цялото си богатство и отива в Ефес, където се прехранва като писар. Там е обучаван на добродетели от своя колега Промот, роб, който разпределя по-голямата част от печалбите си на бедните; след като свършвал работата за деня, Промот водел Марцел да се моли цяла нощ в църквите и манастирите.

Маркел чул за свети Александър Неспящи (25 февруари), който се заселил близо до Константинопол с около тридесет ученици, които си поставили за цел да отправят молитва и хвала към Бога по всяко време на деня и нощта. Манастирът предизвикал негодуванието на някои по-светски манастири и братята били принудени да избягат във Витиния. Там Марцел се присъединил към тях и приел монашески дресинг.

След смъртта на Свети Александър и неговия наследник, Марцел е избран за игумен на манастира против волята му. Под негово ръководство Манастирът на Неспящите се превръща в фар на святостта, като монаси се стичат към него от всички краища на Империята. Практиката на непрестанно служение на Бога се разпространява из цялата Империя, както на Запад, така и на Изток. Монасите са разделени на три групи според езика, който говорят: гръцки, латински или сирийски; всяка група се редува да отслужва службите на своя език и по този начин всеки час от деня е посвещаван на Божията слава. Манастирът не само расте, но и ражда други: известният Студийски манастир в Константинопол е основан от монаси от манастира на Марцел.

Свети Маркел участва в Халкидонския събор, защитавайки Православието от монофизитската ерес както на самия събор, така и в следващите години. Неговата щедрост и презрение към светското богатство били известни на всички: всеки, който идвал в манастира в нужда, получавал милостиня, но Бог винаги възстановявал средствата, за да може да се даде още. Когато Марцел наследил семейното богатство след смъртта на брат си, той не запазил нищо от него нито за себе си, нито дори за манастира си, а го раздал на по-бедните общности и на нуждаещите се.

Свети Маркел починал в мир около 484 г., след като живял аскетически живот в продължение на около шестдесет години.

⚠ Съобщи за неточност