20 Септември 2000
Сряда от 14-а седмица след Петдесетница

Пост

Почитани светии

Великомъченик Евстатий и мъченица Теописта
мъченици Михаил и Теодор Черниговски
Великомъченик Евстатий (Еустас) Плацид, със семейството си (118)
Светите мъченици Хипатий и Андрей, изповедници на светите икони (VIII в.)
Светии Анастасий, Теодор, Евпрепий и Анастасий Младши, изповедници и ученици на Св. Максим Изповедник (VII в.)

Библейски четива (Синодален превод)

2 Коринтяни 13.3-14 (Апостол)

3вие търсите доказателства за Христа, Който говори в мене: Той не е безсилен спрямо вас, но е силен във вас. 4Защото, ако и да бе разпнат по немощ, ала е жив чрез силата Божия; и ние също, ако и да сме немощни в Него, ще бъдем живи с Него чрез сила Божия спрямо вас. 5Изследвайте сами себе си, дали сте във вярата; сами себе си опитвайте. Или не се съзнавате, че Иисус Христос е във вас? Не съзнавате, само ако сте недостойни. 6А за нас, надявам се, ще узнаете, че ние не сме недостойни. 7Молим Бога да не вършите никакво зло, не за да се покажем ние достойни, но за да вършите вие добро, та ние да бъдем като недостойни. 8Защото ние сме силни не против истината, а за истината. 9Радваме се, кога сме ние слаби, а вие силни; тъкмо за това се и молим - за ваше съвършенство. 10Пиша тия неща, като не съм при вас, та, кога дойда при вас, да не употребя строгост според властта, що ми е дадена от Господа за съзидване, а не за разстройване. 11И тъй, братя, радвайте се, съвършенствувайте се, утешавайте се, бъдете единомислени, живейте в мир, - и Бог на любовта и на мира ще бъде с вас. 12Поздравете се един други със свето целуване. Поздравяват ви всички светии. 13Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа, и любовта на Бога и Отца, и общуването на Светаго Духа да бъдат с всички вас. Амин.

Марк 4.35-41 (Евангелие)

35Него ден вечерта им казва: да минем на отсрещната страна. 36И като разпуснаха народа, учениците Го взеха със себе си, както беше в кораба; имаше и други ладии с Него. 37И подигна се голяма буря; а вълните прехвърляха в кораба, тъй че той вече се пълнеше с вода. 38А Иисус беше заспал при кърмилото на възглавница. Будят Го и Му казват: Учителю, нима не Те е грижа, че загиваме? 39И като се събуди, запрети на вятъра и каза на морето: млъкни, престани! И вятърът утихна, и настана голяма тишина. 40И им рече: що сте тъй страхливи? Как нямате вяра! 41И обзе ги голям страх, и казваха помежду си: кой ли е Този, та и вятърът, и морето Му се покоряват?

Жития на светиите

Великомъченик Евстатий (Еустас) Плацид, със семейството си (118)

Преди кръщението той беше прочут военен командир при Траян. Докато ловуваше в гората, срещна голям елен с блестящ кръст между рогата. Чрез елена Господ говори на Плацидас (езическото му име) и му каза да намери свещеник и да се кръсти в Христа. Връщайки се у дома, той откри, че съпругата му Татяна също е имала видение, в което й е било казано да стане християнка. Те се кръстиха, като Плацидас прие името Евстатий, а Татяна – името Теописта; двамата им сина бяха кръстени заедно с тях. Евстатий и семейството му почти веднага били подложени на поредица от тежки изпитания, при които всички били разделени един от друг. След години на лишения те се събрали отново и се върнали в Рим с чест, когато императорът потърсил Евстатий, за да командва отново армията му. Но когато император Адриан (който наследил Траян) им заповядал да се поклонят на идолите, всички те отказали. Те били поставени заедно в голям бронзов вол, който бил нагрят до бяло в огън. Когато телата им били извадени, се оказало, че са мъртви, но непокътнати. Прологът завършва така: „Така този славен генерал дал на Цезар това, което е на Цезар, и на Бога това, което е на Бога, и влязъл във вечното Царство на Христос, нашия Бог.“

Светите мъченици Хипатий и Андрей, изповедници на светите икони (VIII в.)

Те бяха приятели от детството, съратници в борбата за святост. Божественият им начин на живот привлече вниманието на епископа на Ефес, който направи Хипатий епископ, а Андрей – дякон и странстващ проповедник. По време на царуването на Лъв Исавриец (714 -41 г.) и двамата бяха хвърлени в затвора, защото изповядваха православната вяра и защитаваха почитането на светите икони. Те бяха подложени на различни мъчения, включително запалване на икони върху главите им в подигравка с тяхната вярност. Те бяха екзекутирани близо до Константинопол, а телата им бяха хвърлени на кучетата.

Светии Анастасий, Теодор, Евпрепий и Анастасий Младши, изповедници и ученици на Св. Максим Изповедник (VII в.)

Тези светии са били ученици на Св. Максим Изповедник (21 януари) и са страдали заедно с него заради осъждането на монотелитската доктрина, проповядвана от император Констант II. Анастасий Стари (който е бил папски представител в Константинопол) и Анастасий Младши са присъствали на Латеранския събор, свикан от Св. Мартин, папа на Рим (13 април), който е осъдил монотелитската ерес. Заради това самият папа и двамата изповедници, наречени Анастасий, били арестувани от императора. Заедно със Св. Максим, двамата претърпели много мъчения; когато на Св. Максим отрязали дясната ръка и изрязали езика, Анастасий Стари претърпял същото наказание. Те, заедно със своите съученици Евпрепий и Теодор и самият Свети Максим, били изпратени в изгнание в Лазика в Кавказ, където всички те починали. Еупрепий умрял след една година; Свети Максим – след три години; Анастасий Младши – няколко дни преди Свети Максим; Анастасий Стари – след седем години изгнание; а Теодор – след двадесет години. Всички останали непоколебими до края и всички са провъзгласени за изповедници на вярата.