2 Коринтяни 12.20-13.2 (Апостол)

20Защото страхувам се, да не би, кога дойда, да ви намеря не такива, каквито желая; също и вие да ме намерите такъв, какъвто не желаете: да не би да има у вас раздори, завист, гняв, свади, клевети, клюкарство, гордост, бъркотии, 21да не би пак, кога дойда, да ме унизи у вас моят Бог и да оплаквам мнозина, които са съгрешили преди и не са се покая ли за нечистотата, блудството и разпътството, що са вършили.

1Трети път вече ида при вас: "от устата на двама или трима свидетели ще се потвърди всяка дума". 2Напред казах и казвам, като да съм при вас втори път, и сега, като отсъствувам, пиша на съгрешилите отнапред и на всички други, че, кога дойда пак, няма да щадя;

Марк 4.24-34 (Евангелие)

24И казваше им: обърнете внимание на това, което слушате: с каквато мярка мерите, с такова ще ви се отмери и ще се прибави вам, които слушате. 25Защото, който има, нему ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, що има. 26И казваше: царството Божие прилича, както кога човек хвърли семе в земята, 27и спи, и става нощя и дене; а как пониква и расте семето, той не знае. 28Защото земята сама по себе си ражда първом злак, после клас, след туй пълно зърно в класа; 29а кога узрее плодът, незабавно изпраща сърп, защото е настанала жетва. 30И казваше: на какво да оприличим царството Божие, или с каква притча да го изобразим? 31То е като синапово зърно, което, кога се посее в земята, е най-малко от всички семена земни; 32а кога се посее, пониква и става по-голямо от всички злакове, и пуска големи клони, тъй че под сянката му могат да се подсланят птиците небесни. 33И с много такива притчи им проповядваше словото, според както можеха да слушат. 34И без притчи не им говореше, а на учениците Си разясняваше насаме всичко.

Мъчениците Трофим, Саватий и Доримедон от Синада (278)

Светиите Трофим и Саватий пристигнали в Антиохия по време на голям празник в чест на Аполон и Дафне. Наскърбени от слепотата на хората, те се представили пред управителя Атикус и обявили, че са християни. Саватий бил измъчван толкова жестоко, че умрял в мъките си; Трофим бил изпратен в Синнада, където на свой ред бил измъчван, а след това хвърлен в затвора, едва жив. Един служител на този град, Доримедон, се разчувствал и отишъл в затвора, за да се грижи за Трофим. (В „Великия Хорологион” се казва, че по това време той все още бил езичник, а в „Пролога” – че бил таен християнин). Когато настъпил езически празник, Доримедон отказал да се поклони на идолите и се обявил за християнин. Той и Трофим били измъчвани заедно, хвърлени на дивите зверове (които не ги докоснали) и накрая обезглавени.

Свети мъченик Зосима, отшелникът от Киликия (4-ти в.)

Дометиан, принц и жесток гонител на християните, ловувал в планините, когато се натъкнал на един старец, обграден от диви зверове, които в негово присъствие били кротки и послушни като агнета. Когато го попитал кой е, старецът отговорил, че е Зосима, християнин, който напуснал гонителите в града, за да живее сред зверовете. Дометиан, като чул, че Зосима е християнин, заповядал да го хванат и вържат, и го подложил на много мъчения. Когато светецът бил ранен и пребит по цялото тяло, принцът вързал камък около врата му и го обесил на дърво, подигравайки му се с думите: „Заповядай на диво животно да дойде, тогава всички ще повярваме!“ Зосимас се помоли и веднага се появи голям лъв, който се приближи до Зосимас и пое тежестта на камъка върху главата си, за да облекчи страданията на мъченика. Изплашеният принц освободи Зосимас, който умря от раните си не след дълго.