Библейски четива (Синодален превод)
Премъдрост Соломонова 3.1-9 (Вечерня)
1А душите на праведните са в Божия ръка, и мъка няма да ги докосне.
2В очите на неразумните те минаваха за умрели, и краят им се считаше за погибел,
3и заминаването им от нас - унищожение; но те си пребъдват в мир.
4Защото, макар в очите на хората и да се наказват, тяхната надежда е пълна с безсмъртие.
5И бидейки малко наказани, те ще бъдат много облагодетелствувани, защото Господ ги е изпитал и ги е намерил достойни за Него.
6Той ги е изпитал като злато в горнило и ги е приел като най-съвършена жертва.
7Когато им се въздава, те ще блеснат като искри, които лазят по стърнище.
8Ще съдят племена и ще владеят над народи, а над тях ще царува Господ вовеки.
9Които се Нему надяват, ще познаят истината, и верните в любовта ще пребъдат у Него; защото благодат и милост има за светиите Му и промисъл за избраниците Му.
Премъдрост Соломонова 5.15-6.3 (Вечерня)
15А праведниците живеят довека; наградата им е у Господа и грижата за тях у Вишния.
16Затова те ще получат царство на славата и венец на красотата от ръката на Господа, защото Той ще ги закрили с десницата и ще ги защити с мишцата.
17Той ще вземе за всеоръжие - Своята ревност, и ще въоръжи тварите за отмъщение на враговете;
18ще облече за броня правдата, и ще Си наложи за шлем - нелицеприятния съд;
19ще вземе за непобедим щит - светостта;
20строгия Си гняв ще изостри като меч, и светът ще се опълчи с Него против безумците.
21Ще захвъркат праволучни светкавични стрели, и от облаците, като от силно опнат лък, ще полетят в лучата,
22и като от каменометно оръдие с ярост ще се изсипе град; ще възнегодува против тях морската вода, и реките свирепо ще ги издавят;
23ще въстане против тях духът на силата и ще ги разнесе като вихър.
24Тъй беззаконието ще опустоши цялата земя, и злодеянието ще катурне престолите на силните.
1Затова, слушайте, царе, и разберете, научете се, съдии от земните краища!
2Внимавайте, вие, които владеете множествата и които се гордеете пред народите!
3От Господа ви е дадена властта, и силата - от Вишния, Който изследва делата ви и изпитва намеренията.
Премъдрост Соломонова 4.7-15 (Вечерня)
7А праведникът и да умре рано, ще бъде в покой,
8защото не в дълговечността е честната старост, и не с броя на годините тя се измерва.
9Мъдростта е седина за людете, и безпорочният живот - възраст на старостта.
10Като благоугодил Богу, праведникът е обикнат и, като живял посред грешници, е прибран;
11грабнат е, да не би злоба да измени разума му, или коварство да прелъсти душата му.
12Защото упражнението в нечестие помрачава доброто, и вълнението на страстта развратява незлобивия ум.
13Достигнал съвършенство в кратко време, той е навършил дълги години;
14защото душата му е била угодна Господу, затова и побързал да излезе изсред нечестието. А хората видяха това, и не разбраха, дори и не помислиха,
15че благодат и милост има за светиите Му и промисъл - за избраниците Му.
Матей 11.27-30
(Утринно Евангелие)
27Всичко Ми е предадено от Моя Отец, и никой не познава Сина, освен Отец; и нито Отца познава някой, освен Сина, и комуто Синът иска да открие.
28Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя;
29вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си;
30защото игото Ми е благо, и бремето Ми леко.
1 Коринтяни 10.12-22 (Апостол)
12Затова, който мисли, че стои, нека гледа да не падне.
13Друго изкушение вас не е постигнало, освен човешко; верен е обаче Бог, Който не ще остави да бъдете изкушени повече от силата ви, а заедно с изкушението ще даде и изход, за да можете да търпите.
14Затова, мои възлюбени, отбягвайте идолослужението.
15Говоря като на разумни; разсъдете сами за това, що казвам.
16Чашата на благословението, която благославяме, не е ли общение с кръвта Христова? Хлябът, който ломим, не е ли общение с тялото Христово?
17Защото един хляб, едно тяло сме ние многото, понеже всички се причестяваме от един хляб.
18Гледайте Израиля по плът: ония, които ядат жертвите, не са ли съобщници на жертвеника?
19Какво, прочее, казвам? Това ли, че идолът е нещо, или че идолските жертви са нещо?
20Не, но каквото принасят в жертва езичниците, принасят го на бесове, а не Богу; пък аз не искам да бъдете съобщници на бесовете.
21Не можете да пиете Господня чаша и бесовска чаша; не можете да участвувате на Господня трапеза и на бесовска трапеза.
22Или ще възбудим ревнуване у Господа? Та по-силни ли сме от Него?
Галатяни 5.22-6.2
(Апостол, Св. Герман)
22А плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра,
23кротост, въздържание. Против такива няма закон.
24Ония пък, които са Христови, разпнали са плътта си със страстите и похотите.
25Ако живеем духом, по дух сме длъжни и да постъпваме.
26Да не бъдем пустославни, един други да се не дразним, един другиму да си не завиждаме.
1Братя, и да падне човек в някое прегрешение, вие духовните поправяйте такъв с дух на кротост, като се пазите да не би и вие да бъдете изкушени.
2Понасяйте един другиму теготите, и така изпълнете закона Христов.
Матей 16.20-24 (Евангелие)
20Тогава Иисус заповяда на учениците Си, никому да не обаждат, че Той, Иисус, е Христос.
21Оттогава Иисус начена да открива на учениците Си, че Той трябва да отиде в Иерусалим и много да пострада от стареите, първосвещениците и книжниците, и да бъде убит, и на третия ден да възкръсне.
22И Петър, като Го взе настрана, захвана да Му възразява: милостив Бог към Тебе, Господи! това няма да стане с Тебе.
23А Той се обърна и рече Петру: махни се от Мене, сатана! Ти Ми си съблазън! защото мислиш не за това, що е Божие, а за онова, що е човешко.
24Тогава Иисус рече на учениците Си: ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва;
Лука 6.17-23
(Евангелие, Св. Герман)
17И като слезе заедно с тях, Той се спря на равно място: там бяха мнозина Негови ученици и голямо множество народ от цяла Иудея и Иерусалим и от приморските места Тирски и Сидонски, които бяха дошли да Го чуят и да се излекуват от болестите си;
18бяха дошли тъй също и страдащи от нечисти духове; и се изцеряваха.
19И целият народ гледаше да се допре до Него, защото от Него излизаше сила и изцеряваше всички.
20И Той, като подигна очи към учениците Си, казваше: блажени вие, бедни духом, защото ваше е царството Божие.
21Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете.
22Блажени ще бъдете, кога ви намразят човеците, кога ви отлъчат и похулят и изхвърлят името ви, като лошо, заради Сина Човечески.
23Възрадвайте се в оня ден и се развеселете, защото голяма е наградата ви на небесата. Тъй постъпваха техните бащи с пророците.