1 Коринтяни 10.28-11.7 (Апостол)

28Но, ако някой ви каже: това е идолска жертва, не яжте - заради оногова, който ви е обадил, и заради съвестта; защото Господня е земята и онова, що я изпълня. 29Съвест разбирам не своята, а на другия; защото бива ли моята свобода да бъде съдена от чужда съвест? 30Ако пък участвувам в яденето с благодарност, защо да бъда хулен поради онова, за което благодаря? 31И тъй, ядете ли, пиете ли, или нещо друго вършите, всичко за слава Божия вършете. 32Не ставайте съблазън ни за иудеи, ни за елини, нито за църквата Божия, 33както и аз угаждам във всичко на всички и не търся своята полза, а ползата на многото, за да се спасят.

1Бъдете мои подражатели, както съм и аз на Христа. 2Похвалявам ви, братя, че ме помните за всичко и държите преданията тъй, както съм ви ги предал. 3Искам да знаете още, че глава на всеки мъж е Христос, а на жената глава е мъжът, на Христа пък глава е Бог. 4Всеки мъж, който се моли или пророкува с покрита глава, засрамя главата си; 5и всяка жена, която се моли или пророкува гологлава, засрамя главата си, защото все едно е, като да е обръсната; 6ако жена не иска да се покрива, нека се стриже; ако пък е срамотно за жена да се стриже или бръсне, нека се покрива. 7И тъй, мъжът не бива да си покрива главата, защото е образ и слава Божия, а жената е слава на мъжа.

Матей 16.24-28 (Евангелие)

24Тогава Иисус рече на учениците Си: ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва; 25защото, който иска да спаси душата * си, ще я погуби; а който изгуби душата си заради Мене, ще я намери; 26защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си? 27Защото ще дойде Син Човеческий в славата на Отца Си със Своите Ангели, и тогава ще въздаде всекиму според делата му. 28Истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят Сина Човечески да иде в царството Си.

Светите мъченици архидякон Лаврентий, папа Сикст и други с тях (258)

„Този светец, роден в Испания, беше архидякон на Римската църква, грижеше се за свещените съдове на Църквата и раздаваше пари на нуждаещите се. Около 257 г. Валериан започна жестоко преследване срещу християните. На папа Сикст, който беше от Атина, беше заповядано да се поклони на идолите, но той отказа; преди да бъде мъченик чрез обезглавяване, той поверил на Лаврентий всички свещени съдове на Църквата. Когато Лаврентий бил арестуван и доведен пред префекта, той бил разпитван относно съкровищата на Църквата; той помолил за три дни, за да ги подготви. Тогава той събрал всички бедни и нуждаещи се, представил ги на префекта и казал: „Ето съкровищата на Църквата.“ Префектът се разгневи от това и заповяда Лаврентий да бъде измъчван, след това бичуван със скорпиони (бич, снабден с остри железни зъбци — сравни 2 Лет. 10:11), а след това прострян върху разпалена желязна решетка. Но смелият борец на Христос издържа без да стене. След като беше изгорен от едната страна, той каза: „Тялото ми е готово от едната страна; обърнете ме от другата.“ И когато това се случи, мъченикът каза на тираните: „Плътта ми вече е добре изпечена, можете да я опитате.“ И когато каза това и се помоли за своите убийци в подражание на Христос, той предаде духа си на 10 август 258 г.“ (Велики Хорологион). Иконата му го показва прострян върху решетката.