Римляни 7.14-8.2 (Апостол)

14Защото знаем, че законът е духовен, пък аз съм от плът, продаден на греха. 15А каквото правя, не зная; защото не това, що желая, върша, а онова, що мразя, него правя. 16Ако пък върша това, що не желая, съгласявам се със закона, че е добър; 17а в такъв случай не аз вече върша това, а грехът, който живее в мене. 18Аз зная, че в мене, сиреч в плътта ми, не живее доброто; защото желание за добро има у мене, но да го върша не намирам сили. 19Защото не доброто, което искам, правя, а злото, което не искам, него върша. 20А щом върша това, що не искам, не аз го върша вече, а грехът, който живее в мене. 21И тъй, намирам у себе си такъв закон, че, кога искам да върша доброто, злото стои до мене. 22Защото с вътрешния си човек намирам услада в закона Божий, 23но в членовете си виждам друг закон, който воюва против закона на моя ум и ме прави пленник на греховния закон, що е в членовете ми. 24Нещастен аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тая смърт? 25Благодаря на моя Бог чрез Иисуса Христа, нашия Господ. И тъй, сам аз с ума си служа на Божия закон, а с плътта - на греховния закон.

1И тъй, сега няма никакво осъждане за ония, които са в Христа Иисуса и живеят не по плът, а по дух, 2защото законът на духа, който дава живот в Христа Иисуса, ме освободи от закона на греха и на смъртта.

Матей 10.9-15 (Евангелие)

9Недейте има ни злато, ни сребро, нито мед в поясите си, 10ни торба за път, ни две дрехи, нито обуща, ни тояга; защото работникът заслужава своята прехрана. 11В който град или село влезете, разпитвайте, кой в него е достоен, и там оставайте, докато си отидете. 12А кога влизате в някоя къща, поздравявайте я, казвайки: мир на тая къща! 13И ако къщата бъде достойна, вашият мир нека дойде върху нея; ако ли не бъде достойна, вашият мир да се върне при вас. 14Ако пък някой не ви приеме и не послуша думите ви, като излизате от къщата или от оня град, отърсете праха от нозете си. 15Истина ви казвам: по-леко ще бъде на земята Содомска и Гоморска в съдния ден, отколкото на оня град.

свещеномъченик Евсевий, епископ Самосатски (380 г.)

В борбата срещу арианската ерес, Мелетий, патриарх на Антиохия, е свален от престола, а император Констанций изисква Евсевий да предаде документа, доказващ законното му назначение на патриаршеския престол. Евсевий казва, че няма да го предаде без разрешението на всички, които са го подписали, и когато императорските войници заплашват да отрежат дясната му ръка, той им протяга и двете си ръце. Когато Констанций чува за това, той е поразен от възхищение и прекратява преследването на епископа. Докато арианската ерес продължава да бушува, Евсевий остава твърд и накрая е заточен по заповед на император Валент. Когато пратеникът, носещ едикта за изгнание, пристига, Евсевий го предупреждава да мълчи, за да не би хората, чувайки защо е дошъл, да го убият. След това Евсевий напуска града пеша, под прикритието на тъмнината, за да предпази пратеника от зло. След смъртта на Валент, Евсевий се завръща от изгнание и пътува из Сирия (въпреки че вече е много стар човек), назначавайки свещеници и епископи, известни със своята православност. Около 380 г., докато влизал в едно село, за да възкачи епископ на трона, една арианка хвърлила керемида по него от покрива, счупвайки черепа му. Докато умирал, той накарал всички минувачи да се закълнат, че няма да си отмъщават.

Свети Григорий Богослов кореспондирал с Евсевий и го ценял толкова високо, че в писмо до него написал: „Убеден съм, че такъв човек благоволи да бъде и мой покровител в молитвите си, ще ми даде толкова сила, колкото бих получил чрез един от светите мъченици.“

Свети Албан, първи мъченик на Великобритания (началото на III в.)

Той е бил войник в римската армия и според преподобния Беда е бил доведен до вярата в Христос от свещеник беглец, на когото е дал подслон. Светецът разменил дрехи със свещеника, което му позволило да избяга и осигурило собственото му мъченичество. Някои писатели, включително Свети Беда, поставят мъченичеството му по време на управлението на Диоклециан (286-303).

Гробницата на Свети Албан е била почитана още през 429 г. от Свети Герман от Оксер. Град Веруламиум е или неговият роден град, или мястото на мъченическата му смърт; близо до него е основан манастир, около който се е развил английският град Сейнт Албанс.