Римляни 7.1-13 (Апостол)

1Или не знаете, братя (понеже говоря на такива, които познават закона), че законът има власт над човека, докле е той жив? 2Омъжената жена е свързана чрез закона с мъжа, докле е той жив; умре ли мъжът, тя се освобождава от закона, който я свързва с мъжа. 3Затова, ако при жив мъж тя се омъжи за другиго, ще бъде прелюбодейка; ако пък умре мъжът, тя е свободна от закона, и няма да бъде прелюбодейка, кога се омъжи за другиго. 4Тъй и вие, братя мои, умряхте за закона чрез тялото Христово, за да принадлежите Другиму, Който възкръсна от мъртвите, та да принесем плод Богу. 5Защото, когато живеехме по плът, тогава страстите греховни, узнавани чрез закона, действуваха в членовете ни, за да принесем плод на смъртта; 6но сега, като умряхме за закона, чрез който бяхме свързани, ние се освободихме от него, за да служим Богу с обновен дух, а не по вехтата буква. 7Какво, прочее, ще кажем? Нима законът е грях? Съвсем не. Ала аз узнах греха не инак, освен чрез закона, защото и похотта не бих познал, ако законът не казваше: "не похотствувай". 8Но грехът, като взе повод от заповедта, произведе в мене всякаква похот; защото грехът без закона е мъртъв. 9Аз живеех някога си без закон; но, когато дойде заповедта, грехът оживя, 10пък аз умрях; и оказа се, че заповедта, дадена за живот, ми послужи за смърт, 11защото грехът, като взе повод от заповедта, ме прелъсти и чрез нея ме умъртви. 12Тъй че законът е свет, и заповедта - света, справедлива и добра. 13И тъй, доброто ли стана за мене смърт? Съвсем не: но грехът, за да се яви той, че е грях, като ми причинява чрез доброто смърт, та чрез заповедта грехът да стане извънредно греховен.

Матей 9.36-10.8 (Евангелие)

36Като видя тълпите народ, съжали ги, задето са изнурени и пръснати като овци, които нямат пастир. 37Тогава казва на учениците Си: жетвата е голяма, а работниците малко, 38затова, молете Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си.

1И като повика дванайсетте Си ученици, даде им власт над нечистите духове, да ги изгонват, и да изцеряват всяка болест и всяка немощ. 2А имената на дванайсетте апостоли са тия: първият Симон, наричан Петър, и Андрей, негов брат, Иаков Зеведеев и Иоан, негов брат, 3Филип и Вартоломей, Тома и Матей митар, Иаков Алфеев и Левей, наречен Тадей, 4Симон Кананит и Иуда Искариот, който Го и предаде. 5Тия дванайсет души изпрати Иисус и им заповяда, като каза: по път към езичници не ходете и в самарянски град не влизайте; 6а отивайте най-вече при загубените овци на дома Израилев; 7и като ходите, проповядвайте и казвайте, че се приближи царството небесно; 8болни изцерявайте, прокажени очиствайте, мъртви възкресявайте, бесове изгонвайте. Даром получихте, даром давайте.

Мъченик Юлиан от Тарс в Киликия (305 г.)

„От благородно сенаторско семейство, той живял в Тарс в Киликия и страдал по време на управлението на Диоклециан. Въпреки че бил само на осемнадесет години, когато бил отведен на съд за вярата, свети Юлиан вече бил едновременно образован и непоколебим в християнската вяра и благочестие. Императорският управител го водил от град на град цяла година, като го измъчвал през цялото време и се опитвал да го убеди да се отрече от Христос. Майката на Юлиан следвала сина си от разстояние. Когато управителят я хванал и я изпратил да убеждава сина си да се отрече от Христос, тя прекарала три дни в затвора с него, давайки му точно обратния съвет, учейки го и давайки му сила да не пада духом, а да отиде на смъртта си с кураж и благодарност към Бога. След това мъчителите му зашили Юлиан в чувал с пясък със скорпиони и змии и го хвърлили в морето, а майка му също умряла под мъчения. Вълните изнесли тялото му на брега и вярващите го отнесли в Александрия, където го погребали през 290 г. Мощите му по-късно били пренесени в Антиохия. Самият свети Йоан Златоуст произнесъл похвална реч за светия мъченик Юлиан:“ „От устните на мъченика излиза свят глас и с този глас се излива светлина, по-ярка от слънчевите лъчи.“ Той каза още: „Вземете когото и да е, бил той луд или обладан, и го заведете до гроба на този светец, до мощите на мъченика, и ще видите как демонът веднага ще изскочи и ще побягне като от пламтящ огън.“ От тази реч става ясно, че много чудеса сигурно са се случили на гроба на Свети Юлиан.“ (Пролог)

Светите ни отци Юлий и Юлиан (V в.)

Те били братя от Гърция, християни от детството си; Юлий бил свещеник, Юлиан - дякон. По заповед на император Теодосий Млади те тръгнали като мисионери, за да унищожат идоли и да доведат хората до вярата в Христос из цялата империя. През живота си построили сто църкви и довели хиляди до Христос. Починали в мир близо до Милано: жителите на този град някога се обърнали към Свети Юлий за помощ срещу вълци.