Лука 24.1-12 (4-то утринно Евангелие)

1А в първия ден на седмицата, много рано, носейки приготвените благовония, те дойдоха при гроба, а заедно с тях и някои други, 2ала намериха камъка отвален от гроба. 3И като влязоха, не намериха тялото на Господа Иисуса. 4И докле недоумяваха за това, ето, изправиха се пред тях двама мъже в бляскави дрехи. 5И както бяха уплашени и навели лице към земята, - мъжете им рекоха: защо търсите Живия между мъртвите? 6Няма Го тука, но възкръсна; припомнете си, какво ви бе казал, когато беше още в Галилея, 7говорейки, че Син Човеческий трябва да бъде предаден в ръце на човеци грешници и да бъде разпнат и на третия ден да възкръсне. 8И спомниха си думите Му. 9И като се върнаха от гроба, обадиха всичко това на единайсетте и на всички други. 10Те бяха Магдалина Мария, и Иоана, и Мария, майка на Иакова, и другите с тях, които обадиха на апостолите за това. 11И техните думи им се показаха празни, и не им повярваха. 12Но Петър стана, затече се към гроба и, като се наведе, видя вътре само повивките и се върна, чудейки се сам в себе си за станалото.

Деяния 9.32-42 (Апостол)

32Случи се, че Петър, обхождайки всички, слезе и при светиите, които живееха в Лида. 33Там намери един човек, на име Еней, който от осем години лежеше на постелка разслабен. 34И Петър му каза: Енее, Иисус Христос те изцерява; стани и си сбери постелката. И той веднага стана. 35И всички, които живееха в Лида и в Сарона, видяха го, и се обърнаха към Господа. 36В Иопия имаше една ученица, на име Тавита, което значи: Сърна; тя беше изпълнена с добри дела и милостини, които правеше. 37Случи се в ония дни, че тя заболя и умря. Окъпаха я и туриха в една горница. 38А понеже Лида беше близо до Иопия, учениците, като чуха, че Петър е там, проводиха при него двама души да го молят, да дойде незабавно при тях. 39Петър стана и отиде с тях; и когато стигна, възведоха го в горницата, и всички вдовици дойдоха при него, плачейки и показвайки ризи и дрехи, що ги бе правила Сърна, докато живеела с тях. 40Петър отпрати всички вън и, като коленичи, помоли се, па се обърна към тялото и рече: Тавито, стани! И тя отвори очите си и, като видя Петра, седна. 41Той й подаде ръка, дигна я и, като повика светиите и вдовиците, представи я жива. 42Това стана известно по цяла Иопия, и мнозина повярваха в Господа.

Йоан 5.1-15 (Евангелие)

1Подир това имаше иудейски празник, и възлезе Иисус в Иерусалим. 2А в Иерусалим, при Овчи порти, се намира къпалня, по еврейски наричана Витезда *, която има пет притвора; 3в тях лежеше голямо множество болни, слепи, хроми, изсъхнали, които очакваха да се раздвижи водата, 4защото Ангел Господен от време на време слизаше в къпалнята и раздвижваше водата, и който пръв влизаше след раздвижване на водата, оздравяваше, от каквато болест и да бе налегнат. 5Там имаше един човек, болен от трийсет и осем години. 6Иисус, като го видя да лежи и като узна, че боледува от дълго време, казва му: искаш ли да оздравееш? 7Болният му отговори: да, господине; но си нямам човек, който да ме спусне в къпалнята, кога се раздвижи водата; когато пък аз дойда, друг слиза преди мене. 8Иисус му казва: стани, вземи одъра си и ходи. 9И той веднага оздравя, взе си одъра и ходеше. А тоя ден беше събота. 10Поради това иудеите думаха на изцерения: събота е; не бива да си дигаш одъра. 11Той им отговори: Който ме изцери, Той ми рече: вземи одъра си и ходи. 12Попитаха го: кой е Човекът, Който ти рече: вземи одъра си и ходи? 13Но изцереният не знаеше, кой е, защото Иисус се бе отдръпнал поради тълпата, що беше на онова място. 14След това Иисус го срещна в храма и му рече: ето, ти оздравя; недей греши вече, за да те не сполети нещо по-лошо. 15Човекът отиде, та обади на иудеите, че Иисус е, Който го изцери.

Пренасяне на мощите на Свети Николай Чудотворец от Мира в Бари (1087 г.)

През 1087 г. мощите на светеца са пренесени от Мира Ликийска (на южното крайбрежие на днешна Турция) в град Бари в Италия. Това е направено поради мюсюлманско нападение над Ликия. По това време Бари е православен и е под управлението на Константинополския патриарх. Мощите на светеца сега се намират в римокатолическа църква в Бари; всяка година ковчегът, съдържащ мощите, се отваря заедно от римокатолически и православен епископ и се изваждат количества ароматно миро за изцеление и насърчение на вярващите.

Свети пророк Исая (7 в. пр.н.е.)

Той е смятан за най-великия от старозаветните пророци. Неговите несравнимо красиви стихове предсказват Христос на много места. Той наказвал, утешавал и съветвал благочестивия цар Езекия; но когато осъждал нечестието и беззаконието на сина на Езекия, Манасия, той бил разсечен на две извън Йерусалим и получил мъченически венец. Името му означава „Господ е помощник“.

Петата библейска ода, „Из нощта духът ми се събужда на разсъмване към Тебе, Боже…“, е взета от Исая.

Свети мъченик Христофор (3-ти век)

Първоначално той е бил наречен Репроб. По време на гоненията при император Деций, Репроб, виждайки страданията на християните, смъмрял владетелите за тяхната жестокост. Управителят изпратил войници да го арестуват, но той ги обърнал във вярата и бил кръстен заедно с тях, получавайки името Христофор. След като бил доведен пред управителя, той бил затворен с две блудници, изпратени да го съблазнят, но той обърнал и тях. Той, войниците и бившите блудници били подложени на мъчения и накрая обезглавени.

Именно този свети Христофор е изобразен върху медалите, често носени за защита в Латинския Запад. Образът му, носещ детето Иисус, идва от името му, което означава „носител на Христос“, а не от някакъв инцидент в живота му.