1 Йоаново 3.21-4.6 (Вечерня)

21Възлюбени, ако нашето сърце не ни осъжда, ние имаме дръзновение пред Бога, 22и, каквото просим, получаваме от Него, защото пазим Неговите заповеди и вършим което е благоугодно пред Него. 23А заповедта Му е тая, да вярваме в името на Неговия Син Иисуса Христа и да любим един други, както ни е дал заповед. 24И който пази заповедите Му, пребъдва в Него, и Той - в него. А че Той пребъдва в нас, узнаваме по духа, който ни е дал.

1Възлюбени, не на всеки дух вярвайте, а изпитвайте духовете, дали са от Бога, защото много лъжепророци се явиха в света. 2По това познавайте Божия Дух (и лъжливия дух); всякой дух, който изповядва, че в плът е дошъл Иисус Христос, е от Бога. 3А всякой дух, който не изповядва, че в плът е дошъл Иисус Христос, не е от Бога; това е духът на антихриста, за когото сте слушали, че иде, па и сега е вече в света. 4Вие сте от Бога, чеда, и сте ги победили; защото Тоя, Който е във вас, е по-голям от оногова, който е в света. 5Те са от света, затова и по светски говорят, и светът ги слуша. 6Ние сме от Бога: който знае Бога, слуша ни; който не е от Бога, не ни слуша. По това и познаваме духа на истината и духа на заблудата.

1 Йоаново 4.11-16 (Вечерня)

11Възлюбени, ако тъй ни възлюби Бог, и ние сме длъжни да любим един другиго. 12Бога никой никога не е видял. Ако любим един другиго, Бог пребъдва в нас, и любовта Му е съвършена у нас. 13Че ние пребъдваме в Него и Той в нас, узнаваме от това, дето ни е дал от Своя Дух. 14И ние видяхме и свидетелствуваме, че Отец проводи Сина за Спасител на света. 15Който изповяда, че Иисус е Син Божий, в него пребъдва Бог, и той - в Бога. 16И ние познахме любовта, която Бог има към нас, и повярвахме в това. Бог е любов, и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог - в него.

1 Йоаново 4.20-5.5 (Вечерня)

20Който каже: "любя Бога", а мрази брата си, лъжец е; защото, който не люби брата си, когото е видял, как може да люби Бога, Когото не е видял? 21И ние имаме от Него тая заповед, който люби Бога, да люби и брата си.

1Всякой, който вярва, че Иисус е Христос, от Бога е роден, и всякой, който люби Родилия, люби и Родения от Него. 2По това познаваме, че любим чедата Божии, като любим Бога и пазим Неговите заповеди. 3Защото любовта към Бога се състои в това: да пазим заповедите Му. И Неговите заповеди не са тежки. 4Защото всякой, който е роден от Бога, побеждава света; и тази е победата, която победи света - нашата вяра. 5Кой побеждава света, ако не онзи, който вярва, че Иисус е Син Божий?

Йоан 21.15-25 (Утринно Евангелие)

15А когато се наобядваха, Иисус казва на Симона Петра: Симоне Ионин, любиш ли Ме повече, отколкото тия? Петър Му казва: да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите агънца. 16Казва му пак втори път: Симоне Ионин, любиш ли Ме? Петър Му казва: да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите овци. 17Казва му трети път: Симоне Ионин, обичаш ли Ме? Петър се натъжи, за дето третия път му каза: обичаш ли Ме? и Му рече: Господи, Ти всичко знаеш; Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите овци. 18Истина, истина ти казвам: когато беше по-млад, сам се опасваше и ходеше, където си щеше; а кога остарееш, ще простреш ръцете си, и друг ще те опаше и поведе, където не щеш. 19А това Той рече, като даваше да се разбере, с каква смърт Петър ще прослави Бога. И като рече това, казва му: върви подире Ми. 20А Петър, като се обърна, вижда, че върви подире му ученикът, когото Иисус обичаше, и който на вечерята се бе облегнал на гърдите Му и рекъл: Господи, кой ще Те предаде? 21Него като видя, Петър дума на Иисуса: Господи, а тоя - какво? 22Иисус му казва: ако искам да пребъде той, докле дойда, тебе що ти е? Ти върви подире Ми. 23И разнесе се тая дума между братята, че тоя ученик няма да умре. Но Иисус му не рече, че няма да умре, но: ако искам да пребъде той, докле дойда, тебе що ти е? 24Този е ученикът, който свидетелствува за тия неща и ги написа; и знаем, че свидетелството му е истинско. 25Има и много други работи, които извърши Иисус и за които, ако би се писало подробно, чини ми се, и цял свят не би побрал написаните книги. Амин.

Деяния 10.1-16 (Апостол)

1Имаше в Кесария един човек, на име Корнилий, стотник от полка, наречен Италийски, 2мъж благочестив и богобоязлив с целия си дом; той правеше на народа много милостини и винаги се молеше Богу. 3Около деветия час през деня той видя явно във видение Ангел Божий, който влезе при него и му рече: Корнилие! 4А той се вгледа в него и уплашен каза: какво, Господи? Ангелът му отговори: твоите молитви и твоите милостини възлязоха за спомен пред Бога. 5И сега, прати човеци в Иопия и повикай Симона, наречен Петър: 6той е на гости у някой си усмар Симона, чиято къща се намира при морето; той ще ти каже думи, чрез които ще се спасиш ти и целият ти дом. 7Като си отиде Ангелът, който му бе говорил, Корнилий повика двама от своите слуги и един благочестив войник от ония, които постоянно се намираха при него, 8и, като им разказа всичко, прати ги в Иопия. 9На другия ден, когато те пътуваха и наближаваха до града, Петър около шестия час се качи на плоския покрив на къщата да се помоли. 10И като поогладня, поиска да яде; докато му приготвяха, той се унесе, 11и - вижда небето отворено и някакъв съд да слиза към него, сякаш голямо платнище, привързано за четирите краища и спускано на земята; 12в него имаше всички земни четвероноги, зверове, влечуги и птици небесни. 13И чу се глас към него: стани, Петре, заколи и яж! 14А Петър рече: не, Господи, защото никога не съм ял нищо мръсно или нечисто. 15И повторно глас биде към него: което Бог е очистил, ти не считай за нечисто. 16Това биде три пъти, и съдът пак се дигна към небето.

1 Коринтяни 4.9-16 (Апостол, Св. Симеон)

9Защото мисля, че нас, апостолите, Бог постави най-последни, като осъдени на смърт; понеже станахме зрелище на света - на Ангели и човеци. 10Ние сме безумни зарад Христа, а вие сте мъдри в Христа; ние сме немощни, а вие силни; вие сте славни, а ние безчестни. 11Дори до тоя час и гладуваме, и жадуваме, и ходим голи, и ни бият по лице, и се скитаме, 12и се трудим, работейки с ръцете си. Злословени - благославяме; гонени - търпим; 13хулени - молим се. Станахме като измет на света, измет за всички досега. 14Не за да ви посрамя пиша това, а ви поучавам като мои възлюбени чеда. 15Защото, ако имате и десетки хиляди наставници в Христа, много бащи нямате, понеже аз ви родих в Иисуса Христа чрез Евангелието. 16Прочее, моля ви, бъдете ми подражатели, както съм аз на Христа.

Йоан 6.56-69 (Евангелие)

56Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него. 57Както Мене е пратил живият Отец, и Аз живея чрез Отца, тъй и който Мене яде, ще живее чрез Мене. 58Този е хлябът, слязъл от небето. Не както бащите ви ядоха маната и умряха: който яде тоя хляб, ще живее вовеки. 59Това говори Иисус в синагогата, когато поучаваше в Капернаум. 60Тогава мнозина от учениците Му, като чуха това, казаха: тежки са тия думи! кой може да ги слуша? 61Но Иисус, като знаеше в Себе Си, че учениците Му роптаят против това, рече им: това ли ви съблазнява? 62Ами ако видите Сина Човечески да възлиза там, дето е бил по-преди? 63Духът е, който животвори; плътта нищо не ползува. Думите, що ви говоря, са дух и живот. 64Но има от вас някои, които не вярват. Защото Иисус отначало знаеше, кои са невярващи, и кой ще Го предаде. 65И рече: затова ви и казах, че никой не може да дойде при Мене, ако му не бъде дадено от Моя Отец. 66От това време мнозина от учениците Му се върнаха назад и вече не ходеха с Него. 67Тогава Иисус рече на дванайсетте: да не искате и вие да си отидете? 68Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи за вечен живот, 69и ние повярвахме и познахме, че Ти си Христос, Синът на Бога Живий.

Матей 13.54-58 (Евангелие, Св. Симеон)

54А като дойде в отечеството Си, поучаваше народа в синагогата, тъй че всички се чудеха и думаха: откъде у Него тая премъдрост и тия сили? 55Не е ли Той на дърводелеца син? Майка Му не се ли казва Мария, и братята Му - Иаков и Иосия, Симон и Иуда? 56И сестрите Му не са ли всички между нас? Откъде, прочее, у Него всичко това? 57И падаха в съблазън поради Него. А Иисус им рече: пророк не бива без почит, освен в отечеството си и у дома си. 58И не извърши там много чудеса поради неверието им.

Апостол Симон Зелот

Той беше един от Дванадесетте. Роден е в Кана Галилейска; някои сведения разказват, че е бил младоженецът на сватбата в Кана, където Господ Иисус извършил първото си знамение (Йоан, гл. 2). След като получил Светия Дух на Петдесетница, той проповядвал Евангелието в Африка; имал привилегията да умре чрез разпятие, подобно на своя Господ.

Свети мъченици Алфей, Филаделф и Киприн Сицилийски (251)

Те били братя, живеещи в Южна Италия, от благородни родове и с благочестива вяра в Христос. (Те били синове на Виталий, езически управител.) Арестувани заради изповядването си на Христос, те били отведени пред поредица от съдии, подложени на мъчения всеки път. Накрая били отведени в Сицилия и там измъчвани до смърт, по време на управлението на Лициний. Техните нетленни мощи били намерени през 1517 г. Веднъж те се явили във видение на Света Евталия (2 март).

Света Исидора Глупачка от Табена (Египет) (4 век)

Тя била монахиня в манастир в Египет и се преструвала на лудост и душевна слабост, за да скрие добродетелите и аскетичния си живот. Вършела най-мръсните работи, живеела от остатъци от трапезите на монахините и била презирана от сестрите си. Ангел се явил на аскета Питирим и му разкрил истинската святост на Исидора. Той дошъл в манастира и като видял Исидора, се поклонил пред нея, на което тя се поклонила пред него. Когато сестрите му казали, че е луда, той отговорил: „Ти си луда: тя е по-велика пред Бога от теб или от мен. Моля само Бога да ми даде и това, което е отредено за нея на Страшния съд.“ При това очите на сестрите се отворили и те започнали да се отнасят с почит към Исидора. Но тя, за да избегне почитта си от никого, избягала от манастира и повече не се чуло за нея.

Благословена Таис (Таисия) от Египет (4 век)

„Таис била богата девойка, християнка в Египет. Тя решила да не се омъжи, а да даде имуществото си на монасите отшелници. Но след като раздала всичките си стоки, се отдала на разпуснат живот. Чувайки за това, отшелниците помолили авва Йоан Джуджето да направи нещо и той отишъл в Александрия и започнал да плаче пред Таис. Когато чула стареца да плаче за греховете ѝ, тя веднага се разкаяла, напуснала къщата си и всичко, което имала, и отишла в пустинята след светицата. Една нощ, докато тя спеше, а Йоан стоеше в молитва, той видял ангел в ореол от светлина да слиза, за да вземе душата на Таис. И Йоан видял, че нейното внезапно, но дълбоко покаяние е по-угодно на Бога от дългогодишното, но повърхностно покаяние на много отшелници.“ (Пролог)