Исаия 37.33-38.6 (6-ти час)

33Поради това тъй казва Господ за асирийския цар: "не ще влезе той в тоя град, нито ще хвърли там стрела, и не ще доближи до него с щит, нито ще насипе против него окоп: 34по който път е дошъл, по същия и ще се върне, но в тоя град няма да влезе, казва Господ. 35Аз ще браня тоя град, за да го спася заради Мене и заради Моя раб Давида." 36Тогава излезе Ангел Господен, и погуби в асирийския стан сто осемдесет и пет хиляди души. На сутринта станаха, и ето, всички - мъртви тела. 37И отстъпи Сенахирим, цар асирийски, та си отиде, върна се и живееше в Ниневия. 38И когато се кланяше в дома на своя бог Нисроха, синовете му Адрамелех и Шарецер го убиха с меч, а сами побягнаха в Араратската земя. И вместо него се възцари син му Асардан.

1В ония дни Езекия заболя на смърт. И дойде при него пророк Исаия, син Амосов, и му рече: тъй казва Господ: направи завещание за дома си, защото ще умреш, няма да оздравееш. 2Тогава Езекия се обърна с лице към стената и се помоли Господу, думайки: 3"О, Господи! спомни си, че аз ходих пред Твоето лице вярно и с предано Теб сърце, и върших, що беше угодно в Твоите очи." И силно заплака Езекия. 4И биде слово Господне към Исаия и му бе казано: 5иди, кажи на Езекия; тъй казва Господ, Бог на отца ти Давида: чух твоята молитва, видях твоите сълзи, и ето, прибавям към твоите дни петнайсет години, 6и ще спася от ръката на царя асирийски тебе и тоя град, и ще закрилям тоя град.

Битие 13.12-18 (Вечерня)

12Аврам се настани в Ханаанската земя; а Лот се настани в градовете на околността и разпъна шатри до Содом. 13А содомските жители бяха лоши и много грешни пред Господа. 14И рече Господ на Аврама, след като Лот се отдели от него: дигни очи и от мястото, дето си сега, погледни към север и юг, към изток и запад; 15защото цялата земя, която виждаш, на тебе ще я дам и на потомството ти довека: 16и ще направя потомството ти като земния пясък: ако някой може да изброи земния пясък, ще бъде изброено и твоето потомство; 17стани, изходи тая земя надлъж и нашир, защото Аз на тебе ще я дам (и на потомството ти завинаги). 18И вдигна Аврам шатрата си, и отиде да се засели в дъбравата Мамре', що е в Хеврон; и там съгради жертвеник Господу.

Притчи 14.27-15.4 (Вечерня)

27Страхът Господен е животен извор, който отдалечава от мрежите на смъртта. 28В многолюден народ е величието на царя, а при малоброен народ тежко на господаря. 29У търпелив човек разум много, а лютият изказва глупости. 30Кроткото сърце е живот за тялото, а завистта е гнилеж за костите. 31Който притеснява сиромаха, хули неговия Творец, а който почита Твореца, прави добро на нуждаещия се. 32За своето зло нечестивият ще бъде отхвърлен, а праведният и при смъртта си има надежда. 33Мъдростта почива в сърцето на разумния, а изсред глупавите се обажда. 34Правда народ въздига, а беззаконие народи безчести. 35Царят благоволи към разумния раб, а се гневи против оногова, който го позори.

1(Гневът и разумни погубва.) Кротък отговор гняв отвръща, а обидна дума ярост възбужда. 2На мъдри езикът добри знания изказва, а на глупци устата глупост изригват. 3Очите Господни са на всяко място: те виждат лошите и добрите. 4Кротък език е дърво за живот, а необуздан е съкрушение на духа.

Нашият праведни отец Марк Изповедник, епископ на Аретуза; Кирил Дякон и други, мъченически загинали по време на управлението на Юлиан

„Свети Марк бил епископ на Аретуса в Сирия. В дните на Свети Константин Велики, Свети Марк, движен от божествена ревност, разрушил храм на идолите и издигнал църква на негово място. Когато Юлиан Отстъпник царувал през 361 г., тъй като езичниците вече били в състояние да отмъстят за разрушението на храма си, Свети Марк, поддавайки се на гнева си, се скрил; но когато видял, че други биват хващани заради него, се предал. Без да обръщат внимание на старостта му, те го съблякли и го набили по цялото тяло, хвърлили го в мръсни канали и като го извадили, накарали деца да го набодат с железните си писалки. След това го сложили в кошница, намазали го с мед и някакъв вид маринована риба и го окачили под палещото слънце, за да бъде изяден от пчели и оси. Но понеже понесъл това толкова благородно, враговете му се разкаяли и го освободили.“

„Свети Кирил бил дякон от Хелиопол във Финикия. По време на управлението на император Констанций, син на свети Константин, той също счупил идолите на парчета. Когато Юлиан дошъл на власт, свети Кирил бил хванат от идолопоклонниците и коремът му бил разпарян. Другите свети мъченици, чествани днес, мъченически загинали в Газа и Аскалон по време на управлението на Юлиан, били мъже със свещенически ранг и посветени девици; те били изкормени, напълнени с ечемик и поставени пред свине, за да бъдат изядени. Разказът за всички гореспоменати светци е даден в Книга III, глава 3 от „Църковна STORY“ на Теодорит Кирски. (Великият часовник)“

Нашият Свети Отец Йоан Отшелник (4 в.)

„Той беше син на Юлиана, християнка от Армения. Още като дете, той напусна майка си и избяга в пустинята. Той беше напълно пламтящ от любов към Христос Господ. В началото се повери на ръководството на духовен отец Фармутий, който беше толкова угоден на Бога, че ангел му носеше хляб всеки ден. По-късно Йоан го напусна и се оттегли в уединение. Той се спусна в пресъхнал кладенец и живя там цели десет години в пост, молитва и бдение. Свети Фармутий му носеше от ангелския хляб, защото ангелът Божий не искаше да носи хляб лично на младия Йоан, за да не се възгорди чрез това, затова го изпрати чрез своя духовен отец Фармутий. След десет години упорит подвизи в своя кладенец, Свети Йоан отишъл при Господа и мощите му открили чудотворна сила. Той живял и бил прославен от Бога и хората през IV век.“ (Пролог)