Йоан 20.11-18 (8-мо утринно Евангелие)

11А Мария стоеше при гроба отвън и плачеше. И както плачеше, надникна в гроба; 12и вижда два Ангела в бяло облекло да седят - единият при главата, а другият при нозете, дето беше лежало тялото Иисусово. 13И те й казват: жено! защо плачеш? Отговори им: дигнали Господа моего, и не зная, де са Го турили. 14Като рече това, обърна се назад и видя Иисуса да стои; ала не знаеше, че е Иисус. 15Иисус й казва: жено! защо плачеш? кого търсиш? Тя, мислейки, че е градинарят, каза Му: господине, ако си Го ти изнесъл, кажи ми, де си Го турил, и аз ще Го взема. 16Иисус й казва: Марийо! Тя се обърна и Му рече: "Равуни!" което значи Учителю. 17Иисус й казва: не се допирай До Мене, защото още не съм възлязъл при Отца Си; но иди при братята Ми и им кажи: възлизам при Моя Отец и при вашия Отец, и при Моя Бог и вашия Бог. 18Дохожда Мария Магдалина, та обажда на учениците, че видяла Господа и че това й казал.

Евреи 6.13-20 (Апостол)

13Бог, когато даваше обещание на Авраама, понеже нямаше никого по-горен, в когото да се закълне, закле се в Себе Си, 14думайки: "наистина ще те благословя и преблагословя, ще те размножа и преумножа". 15И тъй, с дълготърпение Авраам получи обещанието. 16Човеците се кълнат в по-горен от себе си, и клетвата за потвърждение туря край на всяко противоречие помежду им. 17Затова Бог, като особено искаше да покаже към наследниците на обещанието неизменната Си воля, си послужи с клетва, 18та чрез две неизменни неща, в които не е възможно Бог да излъже, да имаме твърда утеха ние, които прибягнахме да се хванем о предстоящата нам надежда, 19която за душата ни е като непоклатна и яка котва и която влиза най-вътре, зад завесата, 20където Иисус влезе предтеча за нас, като стана Първосвещеник навеки по чина Мелхиседеков.

Ефесяни 5.8-19 (Апостол, Св. Йоан)

8Вие бяхте някога тъмнина, а сега сте светлина в Господа; постъпвайте като чеда на светлината, 9защото плодът на Духа се състои във всяка доброта, правда и истина - 10и изпитвайте, що е благоугодно Богу. 11Не участвувайте в безплодните дела на тъмнината; напротив, изобличавайте ги. 12Защото за онова, което нечестивците скришом вършат, срамно е и да се говори. 13А всичко, което се изобличава, от светлината става явно: понеже всичко, което бива явно, е светлина. 14Затова е казано: стани ти, който спиш, и възкръсни от мъртвите, и ще те осветли Христос. 15И тъй, гледайте, колко внимателно трябва да постъпвате: не като неразумни, а като мъдри, 16като скъпите времето, защото дните са лукави. 17Затова недейте бива неразсъдливи, а разпознавайте, що е воля Божия. 18И не се опивайте с вино, от което произлиза разпътство; но се изпълняйте с Дух, 19като се назидавате сами с псалми и славославия и с песни духовни, пеейки и възпявайки в сърцата си Господа,

Марк 9.17-31 (Евангелие)

17Един от народа отговори и рече: Учителю, доведох при Тебе сина си, хванат от ням дух: 18дето и да го прехване, тръшка го, и той се запеня, и скърца със зъби, и се вцепенява. Говорих на учениците Ти да го изгонят, ала не можаха. 19Иисус му отговори и рече: о, роде неверен, докога ще бъда с вас? докога ще ви търпя? Доведете го при Мене! 20И доведоха го при Него. Щом бесният Го видя, духът го стресе; той падна на земята и се валяше запенен. 21И попита Иисус баща му: колко време има, откак му става това? Той отговори: от детинство; 22и много пъти духът го хвърляше и в огън, и във вода, за да го погуби; но, ако можеш нещо, смили се над нас и ни помогни. 23Иисус му рече: ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия. 24И веднага бащата на момчето викна и със сълзи казваше: вярвам, Господи! помогни на неверието ми. 25А Иисус, като видя, че се стича народ, запрети на нечистия дух и му рече: дух неми и глухи, Аз ти заповядвам: излез из него, и не влизай вече в него! 26И духът, като изкрещя и го стресе силно, излезе; а момчето стана като мъртво, та мнозина казваха, че то е умряло. 27Но Иисус, като го хвана за ръка, изправи го; и то стана. 28И като влезе Иисус в една къща, учениците Му Го попитаха насаме: защо не можахме ние да го изгоним? 29Отговори им: тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост. 30Като излязоха оттам, минуваха през Галилея; и Той не искаше някой да узнае. 31Защото учеше учениците Си и им казваше, че Син Човечески ще бъде предаден в човешки ръце, и ще Го убият, и на третия ден след убиването ще възкръсне.

Матей 4.25-5.12 (Евангелие, Св. Йоан)

25И подире Му тръгнаха много тълпи народ от Галилея и Десетоградие, от Иерусалим и Иудея и изотвъд Иордан.

1Като видя народа, Той се възкачи на планината; и когато седна, учениците Му се приближиха до Него. 2И Той, като отвори устата Си, поучаваше ги и казваше: 3блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно. 4Блажени плачещите, защото те ще се утешат. 5Блажени кротките, защото те ще наследят земята. 6Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят. 7Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилувани. 8Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога. 9Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии. 10Блажени изгонените заради правда, защото тяхно е царството небесно. 11Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума заради Мене. 12Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата; тъй бяха гонени и пророците, които бяха преди вас.

Св. Иларион Нови, игумен Пелекетски, изповедник (754 г.)

Той приел монашески живот много млад и живял като отшелник в продължение на много години, като получил благодатта да лекува болести и да прогонва демони с молитвите си. По-късно станал игумен на манастира Пелекете във Витиния. По време на управлението на император Лъв Исавр, той и неговият манастир непоколебимо пазели светите икони и били жестоко преследвани. Иларион и неговите четиридесет монаси били заточени в затвор близо до Ефес, където светецът починал.

Покой на геронтиса Гаврилия (1992) (15 март по ст. ст.)

Майка Гаврилия, която е била позната на мнозина, които са все още живи, не е официално прославена от Църквата, но е смятана от мнозина за светица на нашето време. Нейната прекрасна биография, „Аскетка на любовта“, е преведена на английски и няколко други езика. Разказът по-долу е откъс от този на уебсайта на манастира „Свети Григорий Палама“.

„Геронтиса Габриелия е родена в Константинопол преди сто години, на 2/15 октомври 1897 г. Тя израства в града, докато семейството ѝ не се премества в Солун през 1923 г. Тя отива в Англия през 1938 г. и остава там през цялата Втора световна война. Учи се за подолог и физиотерапевт. През 1945 г. се завръща в Гърция, където работи с мисията за бежанци „Приятели“ и Американското селскостопанско училище в Солун в ранните следвоенни години. По-късно открива собствен терапевтичен кабинет в Атина до 1954 г. През март същата година майка ѝ умира и кабинетът е затворен. Сестра Лила напуска Гърция и пътува до Индия, където работи с най-бедните от бедните, дори с прокажените, в продължение на пет години.“

„Едва през 1959 г. тя отива в манастира „Мария и Марта“ във Витания, Палестина, за да стане монахиня. Когато пристига, тя моли отец Теодосий, капелан, за молитвено правило. Отец Теодосий е донякъде изненадан, когато открива, че тя може да чете дори древногръцки. Отец Теодосий казва: „Великите старци, за които чуваме, вече не съществуват. Аз със сигурност не съм такъв. Дойдохте тук, за да спасите душата си. Ако започна да ви давам правила, ще загубите душата си, а и аз също. Но ето отец Йоан. Той ще бъде вашият старейшина.“ Така че за първата ѝ година в манастира той я нарежда да чете само Евангелията и Свети Йоан Лествичник. (Трябва да се отбележи, че по това време „Лествицата“ не е била публикувана на съвременен гръцки език.)

„Тя беше три години във Витания. През април 1962 г. дойде съобщението, че патриарх Атинагор от Константинопол иска да изпрати православен монах в Тез, Франция. Сестра Габриелия отиде през Тез (тя говореше свободно френски от детството си) в Америка.“

„През 1963 г. тя се завръща в Гърция. Старецът е постриган в малката схима от игумен Амфилохий (Макрис) на Патмос в пещерата „Свети Антоний“ под манастира „Евангелизмос“, точно преди тя и монахинята Томасина да заминат отново за Индия. Старецът Амфилохий е ентусиазиран от идеята за монахиня, която да е отворена за активна евангелизация по света. В Индия тя прекарва три години в Нани Тал, Утар Прадеш, където отец Лазар Мур е свещеник и където се консултира със старецът в преводите си на Псалтира и Отците. Между 1967 и 1977 г. старецът пътува в мисионерското поле на Източна Африка, в Европа, включително посещава стари приятели и духовни отци Лев Жилет и Софроний от Есекс, отново в Америка и за кратко в Синай, където архиепископ Дамянос се опитва да въведе отново женското монашество. Тя пътува много, с голяма загриженост и широка любов към Божия народ. Някои от духовните ѝ деца я намират в Йерусалим до Гроба Христов; други намират…“ нея на мисионерското поле в Източна Африка. В продължение на години, започвайки около 1977 г., тя живееше скрита в малък апартамент, „Къщата на ангелите“ в Патисия, сред шума, смога и суматохата на централна Атина. Малко местенце, скрито местенце, ценно място за тези, които я познаваха там.

„През 1989 г. тя се преместила в скита „Свети Покров“ на остров Егина, близо до светилището на Свети Нектарий. Там тя призвала последните две от духовните си деца да станат монаси близо до нея и там продължила да приема много посетители. В началото на Великия пост през 1990 г. тя била хоспитализирана за рак на лимфните възли. Прекарала четиридесет дни в болницата, като я напуснала през Страстната седмица и получила причастие на Пасха. И за недоумение на лекарите, ракът изчезнал. Все още не било нейното време.“

„Старица най-накрая се оттеглила в тишина. Само с една последна монахиня тя се преместила за последен път в този живот на остров Лерос. Там установили исихастирион на Светите Архангели. Едва в тази последна година от живота си тя приела Великата схима от ръцете на отец Дионисий от скита „Малката Света Анна“ на Атон. Той дошъл да ѝ даде схимата в параклиса на Панагията в Кастро на върха на Лерос.“

„Геронтиса Габриелия почина от този свят на 28 март 1992 г., без никога да е построила манастир. През годините шест от нейните духовни деца станаха монаси, но никога повече от едно или две не бяха с нея едновременно. Само ангелите можеха да преброят броя на животите, които Бог докосна и промени чрез нея. Нейната биография и събрани съчинения бяха публикувани на гръцки през 1996 г., благодарение на труда на последната ѝ монашеска дъщеря и приноса на много, много други, които бяха скъпи за Геронтисата. Английският превод е в процес на подготовка [Забележка: вече е публикуван].“

„Всеки, който е познавал Старинтисата, е осъзнавал, че Бог не ни е оставил без Своите светии, дори и до днес. Малкото думи, записани тук, едва ли внушават яснотата и любовта на нейната душа. Думите са само инструменти на този свят; чудото на Старинтисата е било обгърнато от мистерията на тишината на идния свят.“

„Тя никога не е търсела репутация. Никога не е позволявала да се публикува нищо за нея през дългия ѝ живот и е позволявала на децата си да правят снимки само в последните ѝ години. Тези, до които Бог се е докосвал чрез нея, са я наричали Геронтиса; тя никога не се е превръщала в нещо друго освен в монахиня Габриелия.“

„Тя беше въплъщение на смирение и любов.“

Старинката въплъщаваше „екуменизъм“, който може да служи като модел за мнозина в наше време: тя беше напълно любяща и отворена към всички хора от всички вероизповедания, но въпреки че работеше свободно с протестанти и индуси в служба на човека, никога не правеше компромис с нито един аспект от православната си вяра. Веднъж някои протестантски колеги ѝ предложиха да се молят заедно; майка Гаврилия им благодари с любов, но каза: „Моля се само в църква или сама.“