Исаия 7.1-14 (6-ти час)

1В дните на Ахаза - син на Иоатама, син Озиев, цар иудейски - Рецин, цар сирийски, и Факей, син Ремалиев, цар израилски, отидоха против Иерусалим да го завладеят, но не можаха да го завладеят. 2И биде известено на дома Давидов и казано: сирийци се разположили в земята Ефремова. И разтрепери се сърцето на Ахаза и сърцето на народа му, както се от вятър люлеят дървета в гора. 3И каза Господ на Исаия: излез ти и син ти Шеарясув да посрещнеш Ахаза накрай водопровода на горния водоем, по пътя към нивата на тепавичаря, 4и му кажи: внимавай и бъди спокоен; не бой се, и да не отпада сърцето ти пред двата края на тия димящи главни, от разпаления гняв на Рецина, на сирийци и на сина Ремалиев. 5Сирия, Ефрем и синът Ремалиев кроят против себе си зло, думайки: 6да идем против Иудея и да я размирим, да я завладеем и да й поставим за цар Тавеиловия син. 7Но Господ Бог тъй казва: това няма да стане и не ще се сбъдне; 8защото глава на Сирия е Дамаск, и глава на Дамаск - Рецин; а подир шейсет и пет години Ефрем ще престане да бъде народ; 9и глава на Ефрема е Самария, и глава на Самария - синът Ремалиев. Ако не вярвате, то е, защото не сте удостоверени. 10И продължаваше Господ да говори на Ахаза и рече: 11искай за себе си личба от Господа, твоя Бог: искай или в дълбинето, или във висинето. 12И рече Ахаз: няма да искам и няма да изкушавам Господа. 13Тогава Исаия рече: слушайте, прочее, доме Давидов! нима ви е малко, дето дотягате на людете, та искате да дотягате и на моя Бог? 14Затова Сам Господ ще ви даде личба: ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил.

Битие 5.32-6.8 (Вечерня)

32Ной беше на петстотин години; и роди Ной (трима синове:) Сима, Хама и Иафета.

1Когато човеците взеха да се умножават на земята и им се родиха дъщери, 2тогава синовете Божии видяха, че дъщерите човешки са хубави и взимаха си от тях за жени, кой каквато си избереше. 3И рече Господ (Бог): няма Моят Дух да бъде вечно занемарван от (тия) човеци, защото са плът; нека дните им бъдат сто и двайсет години. 4В онова време имаше на земята исполини, особено пък откак синовете Божии почнаха да влизат при дъщерите човешки, и тия почнаха да им раждат: това са силните, от старо време славни човеци. 5И видя Господ (Бог), че развратът между човеците на земята е голям, и че всичките им сърдечни мисли и помисли бяха зло във всяко време; 6и разкая се Господ, задето беше създал човека на земята, и се огорчи в сърцето Си. 7И рече Господ: ще изтребя от лицето на земята човеците, които сътворих; от човек до скот, гадове и птици небесни ще изтребя, защото се разкаях, задето ги създадох. 8А Ной намери благодат пред очите на Господа (Бога).

Притчи 6.20-7.1 (Вечерня)

20Синко, пази заповедта на баща си и не отхвърляй поуката на майка си; 21вържи ги завсякога на сърцето си, обвържи с тях шията си. 22Тръгнеш ли, те ще те ръководят; легнеш ли да спиш, ще те пазят, събудиш ли се, ще приказват с тебе: 23защото заповедта е светило, и поуката - светлина, и назидателните поуки - път към живота, 24за да те пазят от покварена жена, от лъстив език на чужда. 25Не пожелавай хубостта й в сърцето си, (да не бъдеш уловен чрез очите си) и да не те увлече с клепките си, 26защото поради блудница жена човек изпада до корица хляб, а жена прелюбодейка улавя многоценна душа. 27Може ли някой да си тури огън в пазуха, без да изгорят дрехите му? 28Може ли някой да ходи по живи въглени, без да опари нозете си? 29Това същото бива и с оногова, който влиза при жената на ближния си: който се допре до нея, няма да остане без вина. 30Не прощават на крадеца, ако краде да насити душата си, кога е гладен; 31хванат ли го, той заплаща седморно, дава всичкия къщен имот. 32Който пък прелюбодействува с жена, той ум няма; погубва душата си оня, който върши това: 33бой и срам ще намери той, и безчестието му няма да се изглади, 34защото ревността е ярост на мъжа, и в деня на отмъщението той няма да щади, 35няма да приеме никакъв откуп и няма да се задоволи, колкото и да умножаваш даровете.

1Синко, пази думите ми, и скрий в себе си заповедите ми. (Синко, почитай Господа, - и ще се укрепиш и, освен от Него, не се бой от никого.)

Свети Григорий Велики (Диалогът), папа на Рим (604)

Роден е в Рим в богато сенаторско семейство. Получава добро образование в светски и духовни науки и става префект на Рим. Докато все още е в света, той използва голямото си богатство предимно за доброто на Църквата, като построява шест манастира в Сицилия и още един в самия Рим. В този манастир, посветен на апостол Андрей, Григорий е постриган за монах. Назначен е за архидякон на Рим, а след това, през 579 г., за папски легат в Константинопол, където живее близо седем години. Завръща се в Рим през 585 г. и е избран за папа през 590 г.

Той е известен с многобройните си писания, щедрата си благотворителност (давал почти целия си доход на бедните и често канел бедните да споделят трапезата му) и с това, че поставил началото на мисионерската работа сред англосаксонските народи. Литургията на Предсвещените Дарове, която се отслужва в сряда и петък вечер по време на Великия пост, е съставена от него. Свети Григорий въвежда елементи от песнопенията, които е чул в Константинопол, в песнопенията на Западната църква: Грегорианското песнопение, което украсява западните църкви в продължение на много години, е кръстено на него. Системата му от ладове е свързана с осемте тона на Източната църква. Наричан е „Диалогистът“ по името на книгата си „Диалози“, която разказва за живота и чудесата на италианските светци.

Свети Григорий почина в мир през 604 г.

Нашият Свети Отец Теофан Изповедник (818)

Роден е през 760 г. в знатно и много богато семейство — той е роднина на император Лъв Исаврийски. В ранните си години живее в голям разкош, жени се и става член на императорския двор. По-късно, със съгласието на съпругата си, той напуска дома си, богатството си и положението си, за да живее скромно в манастир. (Съпругата му също постъпила в манастир; и двамата се присъединили към манастири, които сами създали със своето богатство). Теофан, макар и свикнал с живот на разкош и лекота, с радост живял като най-нисшия от монасите в продължение на много години. Той станал толкова известен със своята вяра, чистота и мъдрост, че бил поканен на Седмия вселенски събор в Никея през 787 г. Той се молеше непрестанно за болните и страдащите и му беше дарен дарът на чудотворството: молитвите му изцеляваха всякакви болести, но особено мания и лудост. Когато самият той се разболя тежко за дълъг период, той отказа да се моли за собственото си изцеление, но прие немощта си с благодарност.

Когато под император Лъв Арменеца настъпи втори иконоборчески период, Теофан, който беше широко известен със защитата си на светите икони, беше отведен в Константинопол и затворен в изключително тежки условия в продължение на две години. След това императорът го изпрати в изгнание на остров Самотраки. Там, с тялото си съсипано от жестокото затваряне, той живя само двадесет и три дни, преди да предаде душата си на Бога.

Почиването на свети Симеон Новия Богослов (1021)

Основният му празник е на 12 октомври.