Исаия 6.1-12 (6-ти час)

1В годината, когато умря цар Озия, аз видях Господа, седнал на престол висок и издигнат, и полите на одеждите Му пълнеха целия храм. 2Около Него стояха серафими; всякой от тях имаше по шест крила: с две всеки закриваше лицето си, и с две закриваше нозете си, и с две летеше. 3И викаха един към други и думаха: свет, свет, свет е Господ Саваот! цяла земя е пълна с Неговата слава! 4И разклати се горнището на вратите от гласа на викащите, и домът се напълни с дим. 5И казах: горко ми! загинах! защото съм човек с нечисти уста, и живея сред народ също с нечисти уста, - и очите ми видяха Царя, Господа Саваота. 6Тогава прилетя до мене един от серафимите с разпален в ръка въглен, що бе взел с клещи от жертвеника, 7докосна се до устата ми и рече: ето, това се докосна до устата ти - и твоето беззаконие се отне от тебе, грехът ти се очисти. 8И чух гласа на Господа, Който казваше: кого да проводя? и кой ще отиде заради Нас? И аз казах: ето ме, проводи мене. 9Тогава Той рече: иди и кажи на тоя народ: с уши ще чуете, и не ще разумеете, и с очи ще гледате - и не ще видите. 10Защото сърцето на тоя народ е закоравяло, и с уши тежко слушат и затворили са очите си, да не би с очи да видят, с уши да чуят и със сърце да разберат, та да се обърнат, за да ги изцеря. 11И казах: за дълго ли, Господи? Той рече: докле запустеят градовете и останат без жители, и къщите без люде, и докле тая земя съвсем запустее. 12И Господ ще отдалечи людете, и голяма пустош ще бъде на тая земя.

Битие 5.1-24 (Вечерня)

1Това е родословието на Адама. Когато Бог сътвори човека, създаде го по подобие Божие, 2мъж и жена ги сътвори и ги благослови, и им даде име "човек" в деня на тяхното сътворение. 3Адам живя сто и трийсет (230) години и роди (син) по свое подобие (и) по свой образ, и даде му име Сит. 4Дните на Адама, след като роди Сита, бидоха още осемстотин (700) години, и той роди синове и дъщери. 5А всички дни на Адамовия живот бяха деветстотин и трийсет години; и той умря. 6Сит живя сто и пет (205) години и роди Еноса. 7След рождението на Еноса Сит живя осемстотин и седем (707) години и роди синове и дъщери. 8А всички дни Ситови бяха деветстотин и дванайсет години; и той умря. 9Енос живя деветдесет (190) години и роди Каинана. 10След рождението на Каинана Енос живя осемстотин и петнайсет (715) години и роди синове и дъщери. 11А всички дни Еносови бяха деветстотин и пет години; и той умря. 12Каинан живя седемдесет (170) години и роди Малелеила. 13След рождението на Малелеила Каинан живя осемстотин и четирийсет (740) години и роди синове и дъщери. 14А всички дни Каинанови бяха деветстотин и десет години; и той умря. 15Малелеил живя шестдесет и пет (165) години и роди Иареда. 16След Иаредовото рождение Малелеил живя осемстотин и трийсет (730) години и роди синове и дъщери. 17А всички дни на Малелеила бяха осемстотин деветдесет и пет години; и той умря. 18Иаред живя сто шестдесет и две години и роди Еноха. 19След Еноховото рождение Иаред живя осемстотин години и роди синове и дъщери. 20А всички дни Иаредови бяха деветстотин шестдесет и две години; и той умря. 21Енох живя шестдесет и пет (165) години и роди Матусала. 22И откак роди Матусала, Енох ходи по Бога триста (200) години и роди синове и дъщери. 23А всички дни Енохови бяха триста шестдесет и пет години. 24И ходи Енох по Бога, и изчезна, понеже Бог го взе.

Притчи 6.3-20 (Вечерня)

3Затова стори, синко, ето що, за да се избавиш, понеже си паднал в ръцете на своя ближен: иди, падни при нозете на ближния си и го моли; 4не давай сън на очите си и дрямка на клепките си, 5спасявай се като сърна от ръка и като птица от ръката на птицеловец. 6Иди при мравката, ленивецо, виж нейната работа и бъди мъдър. 7Тя няма нито началник, ни настойник, нито заповедник; 8но приготвя храната си лете, събира през жътва храната си. (Или иди при пчелата и се научи, как е трудолюбива, каква похвална работа върши; труда й употребяват за здраве и царе и прости човеци; нея всички обичат, и тя е славна; макар по сила да е слаба, но по мъдрост е почтена.) 9Докога, ленивецо, ще спиш? Кога ще от сън да станеш? 10Малко ще поспиш, малко ще подремеш, малко със сгърнати ръце ще полежиш: 11и ще дойде сиромашията ти като пътник, и немотията ти като разбойник. (Ако пък се не лениш, жетвата ти ще дойде като източник, а оскудията ще избяга далеч от тебе.) 12Човек лукав, човек нечестив ходи с лъжливи уста, 13намигва с очи, говори с нозе, дава знакове с пръсти; 14в сърцето му има коварство: той мисли зло всяко време, сее раздори. 15Затова внезапно ще дойде неговата гибел, изведнъж ще бъде съсипан - без изцеление. 16Ето шест неща, които Господ мрази - дори седем, които са гнусота за душата Му: 17очи горделиви, език лъжлив и ръце, които проливат невинна кръв, 18сърце, що кове зли кроежи, нозе, които бързо тичат към злодейство, 19лъжесвидетел, който надумва лъжи, и оня, който сее раздор между братя. 20Синко, пази заповедта на баща си и не отхвърляй поуката на майка си;

Свети Софроний, патриарх на Йерусалим (638)

Роден е в Дамаск в знатно семейство и получава добро образование в младостта си. Недоволен от светската мъдрост, той постъпва в манастира „Св. Теодосий“, където става приятел и ученик на Йоан Мосхос. Заедно посещават манастирите и скитовете в Египет; по-късно записват своите открития сред светите монаси в класическото произведение „Духовна ливада“. След смъртта на своя учител Св. Софроний заминава за Йерусалим, който току-що е бил освободен от персите. Той е там, за да види Светия Кръст, върнат от Персия от император Ираклий, който го е пренесъл в Йерусалим на гърба си. Няколко години по-късно, през 634 г., Св. Софроний е избран за патриарх на Йерусалим, където служи на паството си мъдро в продължение на три години и три месеца. Той е бил ревностен в защитата на Православието срещу монотелитската ерес: свикал е Събор в Йерусалим, който я е осъдил, преди тя да бъде осъдена на Шестия Вселенски Събор. Светият патриарх дори е пътувал до Константинопол, за да изобличи патриарх Сергий и император Ираклий, които са приели монотелитската заблуда.

Годините на мир за Светите земи бяха малко; защото точно когато Персийската империя беше решително разгромена от Ираклий, последователите на исляма избухнаха от Арабия, завладявайки по-голямата част от Северна Африка и Близкия изток за няколко години. Светецът беше толкова наскърбен от превземането на Йерусалим през 637 г. от халифа Омар, че умоляваше Бога да го прибере при Себе Си, за да не доживее да види оскверняването на светите места. Молитвата му беше чута и той почина в мир по-малко от година по-късно.

Свети Софроний е автор на „Житието на Света Мария Египетска“, определено да се чете в църквите по време на всеки Велики пост. Той е написал и службата за Великото освещаване на водите. Някои приписват на него вечерния химн „Радостна светлина“, но знаем, че той датира отпреди времето на Свети Василий Велики, който го споменава в своите писания. Изглежда обаче, че Свети Софроний е допълнил химна и че сегашната му форма се дължи на него.

Св. Йоан Мосхос, автор на „Духовната поляна“ (622)

Днес се почита паметта му заедно с тази на неговия ученик и приятел Св. Софроний (виж по-горе).

Свети мъченик Пионий (250)

„Свещеник от Смирна, той пострада там по времето на гоненията на Деций. Те го осъдиха на разпъване на кръст, което за него беше голяма радост. И веднага щом войниците сглобиха кръста и го положиха на земята, Пионий се простря върху него и разпери ръце, призовавайки войниците да забият пироните в ръцете му. Кръстът беше забит в земята с главата надолу, а под главата на мъченика беше запален огън. Имало много зрители. Пионий затворил очи и се помолил на Бога в себе си. Пламъците не успели да запалят дори косата му, и когато огънят най-накрая угаснал и всички помислили, че е мъртъв, Пионий отворил очи и извикал радостно: „О, Господи, приеми духа ми!“, и издъхнал. Този светец написа житието на свети Поликарп Смирненски, с когото сега се радва в Царството Христово. Той пострада и бе прославен през 250 г.“ (Пролог)

Св. Софроний Врачански, епископ и народен будител (1813)

Свети Софроний Врачански (светско име Стойко Владиславов) е роден през 1739 г. в Котел. Той е една от най-светлите фигури на Българското възраждане: епископ, книжовник, просветител и общественик. Ръкоположен е за Врачански епископ през 1794 г.

Автор е на Неделник (1806) - първата новобългарска печатна книга, и на автобиографичното Житие и страдания грешнаго Софрония. Участва активно в политическия живот, като съдейства за основаването на българска държава под руска закрила. Почива на 22 септември 1813 г. в Букурещ. Канонизиран е от Българската православна църква.