1 Тимотей 4.4-8, 16 (Апостол)

4Защото всяко творение Божие е добро, и нищо не е за отхвърляне, щом се приема с благодарение, 5понеже се осветява чрез слово Божие и с молитва. 6Като съветваш на това братята, ще бъдеш добър служител на Иисуса Христа, хранен с думите на вярата и на доброто учение, което си последвал. 7От скверни и бабешки басни отбягвай, а се упражнявай в благочестие, 8защото телесното упражнение за малко е полезно, а благочестието е полезно за всичко, понеже съдържа обещание за сегашния и за бъдещия живот. 16Внимавай на себе си и на учението; постоянствувай в тия неща, защото, като постъпваш тъй, и себе си ще спасиш, и ония, които те слушат.

Лука 16.15-18, 17.1-4 (Евангелие)

15Той им рече: вие представяте себе си за праведни пред човеците, но Бог знае вашите сърца; защото, което е високо у човеците, то е мерзост пред Бога. 16Законът и пророците бяха до Иоана: оттогава се благовествува царството Божие, и всеки насиля да влезе в него. 17Но по-лесно е небе и земя да премине, нежели една чертица от Закона да пропадне. 18Всеки, който напуска жена си, и се жени за друга, прелюбодействува, и всеки, който се жени за напусната от мъж, прелюбодействува.

1Рече Иисус на учениците Си: не е възможно да не дойдат съблазни, ала горко ономува, чрез когото дохождат: 2за него е по-добре, ако му надянат воденичен камък на шията и го хвърлят в морето, нежели да съблазни едного от тия, малките. 3Бъдете внимателни към себе си. Ако съгреши против тебе брат ти, смъмри го и, ако се покае, прости му; 4и ако седем пъти на ден съгреши против тебе и седем пъти на ден се обърне към тебе и каже: кая се - прости му.

Свети пророк Софония (7 в. пр.н.е.)

Той е девети сред малките пророци. Живял е в Йерусалим по време на управлението на цар Йосия (640-609) и според някои е правнук на цар Езекия. Името му означава „Господ защитава“ или „Господният стражев пост“.

Нашият преподобни отец Йоан Мълчалив, епископ на Колония (558)

Той е роден в християнско семейство в Никополис, Армения. Когато е на осемнадесет години, родителите му умират и с дванадесет други млади мъже основава малък манастир. След няколко години, много против волята си, е посветен на епископ на Колония, но продължава да живее аскетичния живот на монах. След девет години служба като епископ, обезкуражен от светските дела и интригите около него, той тайно заминава за Йерусалим, за да живее като монах. Той е божествено воден до манастира на Свети Сава, който го приема и, без да знае нищо за неговия сан, му отрежда скромно място сред новите монаси. Свети Йоан с радост приема всяка задача, която му е възложена, и служи на другите монаси в смирение и мълчание. След като завършва послушничеството си, му дава килия, където живее в пълно мълчание, постейки пет дни в седмицата. В събота и неделя се присъединява към братята за молитва, причастие и храна; но дори и в тези моменти другите монаси се назидават от мълчанието и непрестанното му разкаяние. Свети Сава желае да го направи свещеник и го води да бъде ръкоположен от Йерусалимския патриарх. Свети Йоан помолил патриарха за лична среща и обяснил, че не може да бъде ръкоположен, защото вече е епископ. Патриархът върнал свети Йоан на свети Сава, казвайки му само, че е невъзможно той да ръкоположи Йоан, на когото трябва да бъде позволено да живее в мълчание и уединение. Свети Сава бил озадачен (мислейки, че някакъв грях е попречил на монаха да бъде ръкоположен), но скоро получил откровение за истинския сан на Йоан.

След много години на отшелничество, свети Йоан се оттегля в пещера в пустинята за девет години. Той става известен като божествено просветен съветник и чудотворец и с радост приема всички, които идват при него за напътствие или молитва. През 509 г. се завръща в манастира, където живее като отшелник в килията си, общувайки със света само чрез един от своите ученици. В продължение на много години той живее само на рядка каша, в която смесва пепел. Един ден ученик го вижда да сипва пепел в храната си и Йоан изоставя практиката, не желаейки да бъде известен с практикуването на каквато и да е добродетел.

Веднъж той помолил Бог за знак, който да му покаже дали ще му бъде дадено да влезе в Небесното царство. Взел едно смокиново зърно и го поставил на гола скала пред килията си. Без пръст и вода, семето поникнало, пуснало листа и цветове и дало три смокини, които Свети Йоан споделил с учениците си. След това светецът се приготвил за смъртта си. Той починал в мир на 104-годишна възраст.