Колосяни 2.1-7 (Апостол)

1Желая да знаете, в каква голяма борба съм заради вас и заради ония, които са в Лаодикия и в Иерапол, и заради всички, които не са ме видели лично, 2за да се утешат сърцата им, та, съединени с любов за всяко обогатяване със съвършено разбиране, да познаят тайната на Бога и Отца и на Христа, 3в Когото са скрити всички съкровища на премъдростта и на знанието. 4А това казвам, за да не би някой да ви прелъсти с примамливи думи; 5защото ако и да отсъствувам тялом, но духом съм с вас, като се радвам и виждам вашата уредба и вашата твърда вяра в Христа. 6Поради това, както приехте Господа Иисуса Христа, тъй и ходете по Него, 7вкоренени и утвърдени в Него и укрепени във вярата, както сте научени, преуспявайки в нея с благодарност.

Лука 9.12-18 (Евангелие)

12А денят начена да преваля. И като приближиха до Него дванайсетте, рекоха Му: разпусни народа, за да отидат в околните села и колиби да нощуват и да намерят храна; понеже тук сме на пусто място. 13Но Той им рече: дайте им вие да ядат. Те рекоха: ние нямаме повече от пет хляба и две риби, - освен ако отидем да купим храна за всички тия човеци. 14Защото те бяха около пет хиляди души. Но Той рече на учениците Си: турете ги да насядат на редици по петдесет. 15И сториха тъй, и ги туриха всички да насядат. 16А Той, като взе петте хляба и двете риби и погледна към небето, благослови ги, разчупи и даде на учениците да сложат на народа. 17И ядоха и се наситиха всички; и дигнаха останалите им къшеи - дванайсет коша. 18По едно време, когато Иисус се молеше насаме, и учениците бяха с Него, Той ги попита: за кого Ме мисли народът?

Светата девица мъченица Анастасия от Рим (256)

Тя е живяла в Рим по времето на царуването на императорите Деций и Валериан. Още в ранна възраст тя остави всичко, за да се посвети на живот на непрестанна молитва, като влезе в малък манастир в Рим, ръководен от монахиня на име София. Заради християнската си вяра тя беше арестувана и заведена пред управителя Пробус и, когато смело изповяда Христос и отказа да почете идолите, беше подложена на поредица от жестоки мъчения, в резултат на които умря. Ангел насочи София да събере светите й мощи, които днес се почитат в манастира Григориу на Атон.

Понякога ни казват, че монашеството се е развило в Църквата, след като християнството е било прието и е станало по-светско. STORYта на Света Анастасия е едно от многото доказателства в живота на светиите, че това, което днес наричаме монашество, е съществувало още от най-ранните дни на Църквата.

Светият ни отец Абрамий (366) и племенницата му Мария (371) от Месопотамия

Абрамий беше християнин от благородно потекло, който в ранна възраст остави всичко (включително младата си съпруга), за да живее като отшельник. Той направи това в продължение на петдесет години. Когато братът на Абрамий почина, оставяйки седемгодишната си дъщеря Мария сираче и сама, светецът я взе под своя грижа, давайки ѝ монашеска килия близо до своята. Въпреки че Мария се посвети с радост на монашеския живот, когато беше на около двадесет години, тя падна в грях с развратен монах, който посети скита. Още по-лошо, след това тя изпадна в отчаяние, мислейки, че е загубила спасението си, и избяга от скита, за да стане блудница в близък град. Абрамий, който не знаеше какво се е случило или къде е отишла, се молеше постоянно за нейната безопасност и да му бъде показано къде е избягала.

Един ден един пътник разказал на Абрамий какво се е случило с племенницата му. Веднага той станал, облякъл се като войник и отишъл в публичния дом, където работила Мария, „защото спасението на една душа означавало за него повече от скита, монашеския обет, аскезата или самата молитва“ (Синаксар). Все още преоблечен, той поръча храна – първото му вино и месо от петдесет години насам – и след това отиде с Мария в стаята ѝ. Едва тогава той разкри самоличността си и със сълзи, без изобщо да я обвинява, я умоляваше да напусне това място и да се върне с него. „Да тръгваме, дете мое; нека се върнем в нашата пустиня. Нека твоята вина бъде моя. Аз ще отговарям за нея пред Христос в деня на съда.“ Тя се върна с него и, с покаяние, се молеше толкова пламенно, че скоро й беше дадена не само увереност за прошка, но и силата да върши чудеса. Свети Абрамий почина в мир в дълбока старост; Мария го последва във вечната радост пет години по-късно.