19 Май 1992
Вторник на 4-а неделя след Пасха

Няма пост

Почитани светии

Свещеномъченик Патрикий, епископ Прусийски
Свещеномъченик Патрик, епископ на Пруса, и трима свещеници с него (III в.?)

Библейски четива (Синодален превод)

Деяния 10.21-33 (Апостол)

21Като слезе при човеците, пратени от Корнилия при него, Петър рече: аз съм тоя, когото търсите; по каква работа сте дошли? 22А те отговориха: стотник Корнилий, мъж добродетелен и богобоязлив, с добро име между целия народ иудейски, получи от Ангел светий откровение да те повика в къщата си и да послуша твоите речи. 23Тогава Петър ги покани вътре и нагости. А на другия ден стана и отиде с тях; и някои от иопийските братя заминаха с него. 24На следния ден те влязоха в Кесария. А Корнилий ги чакаше, като бе свикал своите роднини и близки приятели. 25Когато Петър влизаше, Корнилий го посрещна, падна пред нозете му, и му се поклони. 26А Петър го подигна и каза: стани, и аз съм човек! 27И разговаряйки с него, влезе и намери мнозина събрани. 28И каза им: вие знаете, че не е простено на човек иудеин да се събира или да се сближава с другоплеменник; но мене Бог ми яви да не считам никой човек мръсен или нечист. 29Затова и, бидейки поканен, дойдох без възражение. Сега, питам, по каква работа пратихте за мене? 30Корнилий отговори: от четири дена до тоя час постих, а на деветия час се молех у дома си; и ето, застана пред мене един мъж в светла дреха 31и рече: Корнилие, твоята молитва е чута, и твоите милостини се спомниха пред Бога. 32И тъй, прати в Иопия и повикай Симона, наречен Петър; той е гостенин у Симона усмаря, край морето; той ще дойде и ще ти говори. 33Начаса пратих за тебе, и ти добре стори, че дойде. Сега, прочее, ние всички стоим пред Бога, за да чуем всичко, що ти е заповядано от Бога.

Йоан 7.1-13 (Евангелие)

1После това Иисус ходеше по Галилея, защото по Иудея не искаше да ходи, понеже иудеите търсеха да Го убият. 2Приближаваше иудейският празник Разпъване шатри. 3Тогава Му рекоха братята Му: замини оттук и иди в Иудея, за да видят и Твоите ученици делата, що вършиш. 4Защото никой не върши нещо скришом, когато сам иска да бъде известен. Ако вършиш тия дела, покажи Себе Си на света. 5Защото нито братята Му вярваха в Него. 6На това Иисус им рече: Моето време още не е дошло, а за вас времето винаги е сгодно. 7Светът вас не може да мрази, а Мене мрази, защото Аз свидетелствувам за него, че делата му са лоши. 8Вие идете на тоя празник: Аз още няма да ида на тоя празник, защото времето Ми още не се е изпълнило. 9Това като им каза, остана си в Галилея. 10Но, когато братята Му отидоха, отиде и Той на празника, не явно, а някак си скришом. 11А иудеите Го диреха на празника и казваха: де е Онзи? 12И имаше голям ропот у народа за Него: едни казваха, че Той е добър; други пък казваха: не, но заблуждава народа. 13Но никой не говореше за Него открито, поради страх от иудеите.

Жития на светиите

Свещеномъченик Патрик, епископ на Пруса, и трима свещеници с него (III в.?)

„Свети Патрик бил епископ на Пруса, град в Витиния (днешната Бруса или Бурса). Заради християнската си вяра той бил доведен пред консула Юлий (или Юлиан), който в опитите си да убеди Патрик да се покланя както той самият, заявил, че благодарност се дължи на боговете за това, че са осигурили горещите извори, извиращи от земята в полза на хората. Свети Патрик отговорил, че благодарност за това се дължи на нашия Господ Иисус Христос и обяснил, че когато Той, Който е Бог, е създал земята, Той я е направил с огън и вода, а огънят под земята нагрява водата, която извира, произвеждайки горещи извори; след това обяснил, че има друг огън, който очаква нечестивите. Поради това той бил хвърлен в горещите извори, но войниците, които са го хвърлили, а не той, са пострадали от горещата вода. След това Свети Патрик бил обезглавен заедно с презвитерите Акакий, Менандър и Полиен. Най-вероятно това е било по време на управлението на Диоклециан (284-305).“ (Великият часовник)