Деяния 10.1-16 (Апостол)

1Имаше в Кесария един човек, на име Корнилий, стотник от полка, наречен Италийски, 2мъж благочестив и богобоязлив с целия си дом; той правеше на народа много милостини и винаги се молеше Богу. 3Около деветия час през деня той видя явно във видение Ангел Божий, който влезе при него и му рече: Корнилие! 4А той се вгледа в него и уплашен каза: какво, Господи? Ангелът му отговори: твоите молитви и твоите милостини възлязоха за спомен пред Бога. 5И сега, прати човеци в Иопия и повикай Симона, наречен Петър: 6той е на гости у някой си усмар Симона, чиято къща се намира при морето; той ще ти каже думи, чрез които ще се спасиш ти и целият ти дом. 7Като си отиде Ангелът, който му бе говорил, Корнилий повика двама от своите слуги и един благочестив войник от ония, които постоянно се намираха при него, 8и, като им разказа всичко, прати ги в Иопия. 9На другия ден, когато те пътуваха и наближаваха до града, Петър около шестия час се качи на плоския покрив на къщата да се помоли. 10И като поогладня, поиска да яде; докато му приготвяха, той се унесе, 11и - вижда небето отворено и някакъв съд да слиза към него, сякаш голямо платнище, привързано за четирите краища и спускано на земята; 12в него имаше всички земни четвероноги, зверове, влечуги и птици небесни. 13И чу се глас към него: стани, Петре, заколи и яж! 14А Петър рече: не, Господи, защото никога не съм ял нищо мръсно или нечисто. 15И повторно глас биде към него: което Бог е очистил, ти не считай за нечисто. 16Това биде три пъти, и съдът пак се дигна към небето.

Йоан 6.56-69 (Евангелие)

56Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него. 57Както Мене е пратил живият Отец, и Аз живея чрез Отца, тъй и който Мене яде, ще живее чрез Мене. 58Този е хлябът, слязъл от небето. Не както бащите ви ядоха маната и умряха: който яде тоя хляб, ще живее вовеки. 59Това говори Иисус в синагогата, когато поучаваше в Капернаум. 60Тогава мнозина от учениците Му, като чуха това, казаха: тежки са тия думи! кой може да ги слуша? 61Но Иисус, като знаеше в Себе Си, че учениците Му роптаят против това, рече им: това ли ви съблазнява? 62Ами ако видите Сина Човечески да възлиза там, дето е бил по-преди? 63Духът е, който животвори; плътта нищо не ползува. Думите, що ви говоря, са дух и живот. 64Но има от вас някои, които не вярват. Защото Иисус отначало знаеше, кои са невярващи, и кой ще Го предаде. 65И рече: затова ви и казах, че никой не може да дойде при Мене, ако му не бъде дадено от Моя Отец. 66От това време мнозина от учениците Му се върнаха назад и вече не ходеха с Него. 67Тогава Иисус рече на дванайсетте: да не искате и вие да си отидете? 68Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи за вечен живот, 69и ние повярвахме и познахме, че Ти си Христос, Синът на Бога Живий.

Мъченик Теодот Анкирски и седем девици мъченици с него (303)

Теодот бил женен ханджия в Анкира по време на гоненията на Диоклециан. Той използвал ханджийския си занаят, за да помага тайно на преследваните християни, много от които използвали хана му като убежище във време на нужда. Едно от светите му дела било да извлича телата на мъчениците християни и да ги погребва. По това време седем девойки били съдени и измъчвани заради вярата си в Христос, след което били убити, като били хвърлени в езеро. Една от тях, Света Текуза, се явила на Свети Теодот и го помолила да извлече телата на нея и на сестрите ѝ в Христос. Под прикритието на нощта Теодот, воден от ангел, успял да намери и седемте тела и да ги погребе с почести. Но приятел, когото бил помолил да му помогне в това дело, го предал и той бил арестуван и подложен на жестоки мъчения. Накрая бил осъден на обезглавяване. Докато отивал към блока, той казал на многото християни, които се били събрали да плачат за него: „Не плачете за мен, братя, но прославяйте нашия Господ Иисус Христос, с чиято помощ завършвам пътя си и побеждавам врага.“ По-късно на мястото на погребението му била построена църква, посветена на него.

Свети мъченици Петър, Дионисий, Христина, Андрей, Павел, Бенедим, Павлин и Ираклий (250)

„Всички тези светци са се подвизавали в мъченичество по време на управлението на Деций (249-251). Петър е бил от Лампсаки в Хелеспонт. Заради отказа си да принесе жертва на идола на Афродита, цялото му тяло е било смазано и разбито с вериги и парчета дърво на мъчително колело; след като изтърпял това мъчение смело, той предал душата си.“

„Павел и Андрей били войници от Месопотамия, доведени в Атина с техния управител; там те били поверени на двама пленени християни, Дионисий и Христина. Войниците, виждайки красотата на девицата Христина, се опитали да я подтикнат да извърши грях с тях, но тя отказала и чрез своите увещания ги довела до вярата в Христос. Те и Дионисий били убити с камъни, а Христина била обезглавена.“

„Ираклий, Павлин и Бенедим бяха атиняни и проповедници на Евангелието, които обърнаха много езичници от заблудата им към светлината на Христос. Доведени пред управителя, те изповядаха вярата си и след много мъки бяха обезглавени.“ (Великият часовник)

В Пролога се добавя: „Някой си Никомах, който бил измъчван заедно с тях, се отрекъл от Христос под мъчения и мигновено загубил ума си, разкъсвайки тялото си със зъби и пенейки се, докато не издъхнал.“