Деяния 8.18-25 (Апостол)

18А Симон, като видя, че Дух Светий се дава чрез възлагане ръцете апостолски, донесе им пари 19и рече: дайте и мене тая власт, та, комуто възложа ръце, да приема Духа Светаго. 20Но Петър му каза: среброто ти да погине заедно с тебе, задето си помислил, че с пари се добива дарът Божий. 21Ти нямаш дял, ни жребие в тоя дар, защото сърцето ти не е право пред Бога. 22И тъй, покай се за това си зломислие и помоли се Богу: може би, ще ти се прости помисълът на твоето сърце; 23понеже те виждам изпълнен с люта жлъч и окован от неправда. 24А Симон отговори и рече: помолете се вие Господу за мене, та дано ме не постигне нищо от това, що казахте. 25Те пък, след като засвидетелствуваха и говориха словото Господне, тръгнаха обратно за Иерусалим, проповядайки Евангелието в много села самарийски.

Йоан 6.35-39 (Евангелие)

35Иисус им рече: Аз съм хлябът на живота; който дохожда при Мене, няма да огладнее; и който вярва в Мене, няма да ожаднее никога. 36Но казах ви, че и Ме видяхте, и не вярвате. 37Всичко, що Ми дава Отец, ще дойде при Мене; и който дохожда при Мене, няма да го изпъдя вън; 38защото слязох от небето, не за да върша Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил. 39А волята на Отца, Който Ме е пратил, е тая: от всичко, що Ми е дал, да не погубя нищо, а да го възкреся в последния ден.

Света дева-мъченица Гликерия в Хераклея (141).

На езически празник в Тракия, когато управителят на областта принасял жертва на идолите, свети Гликерия влязла в храма и се обявила за Христова слугиня. Когато управителят ѝ заповядал да принесе жертва на боговете, тя съборила статуята на Зевс, разбивайки я на парчета. Заради това, както и заради постоянния си отказ да се отрече от вярата си, тя била хваната и подложена на много мъчения. Първо управителят я запечатал в затворническа килия с намерението да я умори от глад; но на Гликерия се явил ангел и ѝ дал небесна храна. Когато изминало достатъчно време, за да се увери, че Гликерия е загинала, той отворил килията ѝ и всички присъстващи били изумени да я видят жива, здрава и изпълнена с радост. Тогава нейният тъмничар Лаодикий изповядал Христос и бил обезглавен. След това Гликерия била хвърлена в огън, но стояла в него невредима, хвалейки Бога като тримата деца във Вавилон. Накрая била хвърлена на диви зверове, където предала душата си на Бога. От мощите ѝ текло целебно миро.

Свети мъченик Александър Римски (298)

Той бил осемнадесетгодишен войник в армията на император Максимиан. Когато било принесено публично жертвоприношение на римските идоли, Александър отказал да участва, за което бил доведен пред капитан Тибериан, който му казал или да се отрече от Христос, или да умре. Когато отстоявал твърдо Христовата си позиция, бил арестуван и отведен през Македония до Византия, като бил жестоко измъчван на всяка спирка по пътя. Но където и да отивал, християните се стичали около него, окуражавали го и искали благословията му. Майка му, Пимения, пътувала с него през цялото пътуване. Във всичките си страдания Александър бил посещаван многократно от ангел Божий, който облекчавал болката му и го окуражавал. Както му бил заповядал Господ, Александър обичал и се молел за враговете си: На място, наречено Карасура, когато войниците, които го пазели, страдали от жажда, той се помолил и от сухо място бликнал извор със студена вода.

Накрая, на брега на река Ергина, Тибериан заповядал Александър да бъде обезглавен. Когато палачът вдигнал меча си, той видял сияйни Божии ангели около светия мъченик и се уплашил да удари. Александър попитал палача защо е спрял ръката му и, чувайки отговора, се помолил на Бог да отпрати ангелите, за да не се уплаши палачът. Ангелите изчезнали и Александър получил мъченическия си венец. Пимения, майка му, погребала тялото на сина си и на гроба му се случили много чудеса на изцеление. След известно време Александър се явил на майка си и ѝ казал за предстоящата ѝ смърт, която настъпила скоро след това.