Деяния 8.5-17 (Апостол)

5А Филип слезе в един самарийски град и проповядваше там Христа. 6Народът единодушно внимаваше на това, що говореше Филип, понеже чуваше и гледаше, какви чудеса вършеше: 7нечисти духове с голям вик излизаха от мнозина, които бяха хванати от тях, а мнозина разслабени и хроми се изцериха. 8И голяма радост биде в оня град. 9А в града имаше един човек, на име Симон, който преди това правеше магии и смайваше самарийския народ, говорейки за себе си, че е някой велик човек. 10Него го слушаха всички, мало и голямо, и казваха: този е великата сила Божия. 11А слушаха го затова, защото доста време бе ги смайвал с магиите си. 12Но когато повярваха на Филипа, който благовестеше за царството Божие и за името на Иисуса Христа, кръщаваха се и мъже и жени. 13Повярва и сам Симон и, след като се кръсти, не се отделяше от Филипа; и като гледаше големите чудеса и личби, що се вършеха, смайваше се. 14Като чуха апостолите, които бяха в Иерусалим, че Самария е приела словото Божие, проводиха там Петра и Иоана, 15които слязоха и се помолиха за тях, за да приемат Дух Светий. 16(Защото Той не бе слязъл още нито върху едного от тях, а само бяха кръстени в името на Господа Иисуса.) 17Тогава възлагаха върху им ръце, и те приемаха Духа Светаго.

Йоан 6.27-33 (Евангелие)

27Трудете се не за храна тленна, а за храна, която пребъдва до живот вечен и която ще ви даде Син Човеческий; защото върху Него е положил Своя печат Отец Бог. 28Тогава Го попитаха: какво да правим, за да извършваме делата Божии? 29Иисус им отговори и рече: делото Божие е това - да повярвате в Оногова, Когото е Той пратил. 30А те Му рекоха: каква личба даваш, за да видим и Ти повярваме? Какво вършиш? 31Бащите ни ядоха мана в пустинята, както е писано: "хляб от небето им даде да ядат". 32А Иисус им рече: истина, истина ви казвам: не Моисей ви даде хляба от небето, а Моят Отец ви дава истинския хляб от небето. 33Защото Божият хляб е Онзи, Който слиза от небето и дава живот на света.

Нашите отци сред светиите Епифаний, епископ Кипърски (403) и Герман, архиепископ Константинополски (740)

Свети Епифаний е роден евреин в Палестина, но той и сестра му повярвали в Христос и били кръстени заедно. Епифаний раздал всичките си притежания на бедните и станал монах. Той познавал Свети Иларион Велики (памятник на 31 октомври) и пътувал сред египетските монаси, за да се учи от техните пътища и мъдрост. Славата за неговата добродетел се разпространила толкова широко, че били направени няколко опита да бъде назначен за епископ, първо в Египет, а след това в Кипър. Винаги, когато Епифаний чувал за тези планове, той бягал от района. Накрая бил назначен за епископ чрез буря: наредено му било да отиде в Кипър, но той се качил на кораб за Газа, но насрещен вятър отвел кораба му директно в Кипър, където „Епифаний попаднал в ръцете на епископи, които се били събрали, за да изберат наследник на новопочиналия епископ на Констанция, и преподобният Епифаний най-накрая бил принуден да бъде ръкоположен около 367 г.“ (Великият часовник). Той вярно пазил стадото си до края на живота си, вършейки много чудеса, защитавайки Църквата от арианската ерес и съставяйки няколко книги, от които най-обичаната е „Панарион“ (от латински за „кутия за хляб“), изложение на вярата и изследване на осемдесет ереси. Понякога е наричан „Петезичният“, защото е владеел свободно иврит, египетски, сирийски, гръцки и латински.

Свети Герман е син на видно семейство в Константинопол. Той става митрополит на Кизик, след което е възкачен на престола в Константинопол през 715 г. Именно той кръщава бебето Константин, което през целия си живот е наричано „Копроним“, защото се е изхождало в кръщелния купел (въпреки че не е нито първото, нито последното бебе, което го е направило). При този инцидент се казва, че патриарх Герман е пророкувал, че детето един ден ще донесе някаква гнусна ерес върху Църквата, което той и прави, превръщайки се в известен иконоборец като император. Герман открито се противопоставя на указа на император Лъв Исавр, с който започва преследването на светите икони. Заради това е свален от власт и прогонен в изгнание през 730 г. Той живее остатъка от живота си в мир. Свети Герман е композитор на много от църковните химни, особено тези за празника Сретение в храма.

Тези два светци винаги се почитат заедно.