Ефесяни 5.33-6.9 (Апостол)

33Тъй и всеки един от вас така да обича жена си, както обича себе си, а жената да се бои от мъжа си.

1Вие, децата, бъдете послушни на родителите си, в името на Господа, защото това е справедливо. 2"Почитай баща си и майка си" (това е първа заповед с обещание), 3"за да ти бъде добре, и да живееш дълго на земята". 4И вие, бащите, не дразнете децата си, а ги възпитавайте в учение и наставление Господне. 5Вие, рабите, бъдете послушни на вашите по плът господари със страх и трепет, в простота на сърцето си, както на Христа, 6не със слугуване само за очи като човекоугодници, а като Христови раби, изпълнявайки от душа волята Божия, 7усърдно служейки, като че служите на Господа, а не на човеци, 8и знаейки, че всеки, бил той роб или свободник, ще получи от Господа според доброто, което извърши. 9И вие, господарите, също тъй се отнасяйте към тях и бъдете умерени в строгостта, знаейки, че и над сами вас и над тях има в небесата Господар, у Когото няма лицеприятие.

Лука 4.16-22 (Евангелие)

16И дойде в Назарет, дето бе възпитан, и по обичая Си влезе един съботен ден в синагогата, и стана да чете. 17Подадоха Му книгата на пророк Исаия; и Той, като разгъна книгата, намери мястото, дето бе писано: 18"Дух Господен е върху Мене; затова Ме помаза да благовестя на бедните, прати Ме да лекувам ония, които имат сърца съкрушени, да проповядвам на пленените освобождение, на слепите прогледване, да пусна на свобода измъчените, 19да проповядвам благоприятната Господня година". 20И като сгъна книгата и я даде на слугата, седна; и очите на всички в синагогата бяха насочени в Него. 21И почна да им говори: днес се изпълни това писание, което чухте. 22И всички Му засвидетелствуваха, и се чудеха на благодатните Му думи, които излизаха от устата Му, и казваха: не е ли този Иосифовият син?

Свети йеромаченик Лукиан, презвитер на Антиохийската църква (312)

Роден е в Самосата в Сирия (и понякога се нарича „Луциан от Самосата“) от благородни родители. В младостта си получава отлично образование. Въпреки че пред него се разкрива привилегирован живот, той раздава всичките си имоти на бедните и се посвещава на аскетичен живот, издържайки се с писане и даване на частни уроци. Той издава Стария Завет, изчиствайки го от различни изкривявания, въведени от еретиците. Посветен е в свещенически сан в Антиохия, където служи вярно на Църквата. По време на гоненията на Максимиан е арестуван, докато посещава Никомедия, за да укрепи вярващите там. Заради вярата си е хвърлен в затвора и оставен да умре от глад и жажда. Свети Йоан Златоуст пише за него: „Той презираше глада; нека и ние презираме разкоша и унищожим господството на стомаха; за да можем, когато дойде времето да се изправим пред подобни мъчения, да бъдем подготвени предварително, с помощта на по-малко аскетизъм, да се покажем достойни за слава в часа на битката.“