24 Май 1991
Петък на 7-а неделя след Пасха

Пост — Разрешава се вино и елей

Празници

Отдание на Възнесение

Почитани светии

Преп. Симеон Стълпник
преп. Никита Стълпник
Свети Симеон Стълпник (Младият) от Чудната планина (595)
Свети отец Никита Стълпник (1186)
Свети Винсент Лерински (445)

Библейски четива (Синодален превод)

Деяния 27.1-44 (Апостол)

1Когато бе решено да отплуваме за Италия, предадоха Павла и няколко други затворници на един стотник, на име Юлий, от Августовия полк. 2Качихме се на един адрамитски кораб и тръгнахме, като щяхме да плуваме около асийските места. С нас беше Аристарх, македонец от Солун. 3На другия ден стигнахме в Сидон. Юлий, постъпвайки с Павла човеколюбиво, позволи му да отиде при приятелите си и да се възползува от грижите им. 4Като тръгнахме оттам, минахме под Кипър, понеже ветровете бяха противни, 5и, като преплувахме морето покрай Киликия и Памфилия, слязохме до Мира Ликийска. 6Там стотникът намери един александрийски кораб, който плуваше за Италия, и ни прехвърли на него. 7И плавайки полека доста дни, едва стигнахме срещу Книд, защото вятърът ни пречеше, и преплувахме под Крит край Салмона. 8И като минахме с мъка край Салмона, стигнахме до едно място, наречено Добри Пристанища, близо до което беше град Ласея. 9Но, понеже бе минало доста време, и плаването ставаше вече опасно, пък и постът беше вече минал, Павел ги съветваше 10и им казваше: виждам, мъже, че плаването ще бъде с беди и с голяма щета не само за товара и за кораба, но и за живота ни. 11Но стотникът се доверяваше повече на кърмиларя и на стопанина на кораба, отколкото на Павловите думи. 12И понеже пристанището не беше пригодно за презимуване, повечето изказаха мнение да се вдигнат и оттам, за да стигнат, ако е възможно, до Финик, критско пристанище, което лежи срещу югозападния и северозападния вятър, и там да презимуват. 13Но подухна юг, и те, като помислиха, че са получили желаното, тръгнаха и плуваха покрай Крит. 14Скоро обаче се подигна срещу него бурен вятър, наричан евроклидон *. 15Корабът биде грабнат тъй, че не можеше да устои на вятъра; и ние се оставихме да ни носят вълните. 16И, понесени зад едно островче, наричано Клавда, едвам можахме да удържим ладията; 17като я дигнаха, взеха да употребяват средства да подвържат кораба изотдолу; и понеже се бояха да не заседнат в Сирт *, свиха платната и тъй се носеха. 18На другия ден, понеже бяхме силно тласкани от бурята, наченаха да изхвърлят товара; 19а на третия ден ние сами с ръцете си изхвърлихме корабните принадлежности. 20Но, понеже през много дни не се виждаше ни слънце, ни звезди, па и немалка буря върлуваше, изчезваше нататък всяка надежда да се спасим. 21И защото не бяха яли дълго време, Павел застана посред тях и каза: мъже братя, трябваше да ме послушате и да не тръгваме от Крит, и щяхме да избегнем тия беди и щети. 22А сега ви съветвам да бъдете бодри, защото ни една душа от вас няма да погине, а само корабът. 23Защото нощес ми се яви Ангел от Бога, Комуто принадлежа и Комуто служа, 24и каза: не бой се, Павле, ти трябва да излезеш пред кесаря; и ето, Господ ти подари всички тия, които плуват с тебе. 25Затова, братя, бъдете бодри, защото вярвам на Бога, че тъй ще стане, както ми бе речено. 26Ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров. 27Когато настана четиринайсета нощ, откак се носехме по Адриатическо море, към среднощ корабниците взеха да угаждат, че се приближават до някаква земя, 28и, като измериха дълбочината, намериха двайсет разтега; отидоха малко по-нататък, измериха пак и намериха петнайсет разтега. 29И понеже се бояха да не връхлетят на скалисти места, хвърлиха откъм кърмилото четири котви, и чакаха да съмне. 30А когато корабниците искаха да бягат от кораба и спускаха ладия в морето под предлог, че уж ще спущат котва откъм носа, 31Павел каза на стотника и на войниците: ако тия не останат на кораба, вие не можете се спаси. 32Тогава войниците отрязаха въжата на ладията и я оставиха да падне вън. 33И преди да съмне, Павел канеше всички да похапнат, думайки: днес е четиринайсети ден, откак вие в очакване стоите гладни, без да сте вкусили нещо. 34Затова, моля ви, похапнете си; това ще запази живота ви, защото ни едному от вас няма да падне и косъм от главата. 35Като каза това, взе хляб, поблагодари Богу пред всички, разчупи и начена да яде; 36тогава се ободриха всички, та ядоха и те; 37а всички на кораба бяхме двеста седемдесет и шест души. 38А като се нахраниха, почнаха да облекчават кораба, като изхвърлиха житото в морето. 39Когато се разсъмна, не познаха земята, а съгледаха един залив с плитко крайбрежие, към което се и решиха, ако бъде възможно, да тласнат кораба. 40И като дигнаха котвите, оставиха се на морето; при това разслабиха връзките на кърмилата, развиха малкото ветрило наспоред вятъра и държаха посока към крайбрежието. 41Но налетяха на място, дето морето биеше от две страни, и направиха да заседне там корабът; носът се заби и остана неподвижен, а задната част се разбиваше от силата на вълните. 42И войниците се надумаха да избият затворниците, за да не би някой да изплава и побегне. 43Но стотникът, като искаше да спаси Павла, възпря ги от това намерение и заповяда първи да скочат и да излязат на земя ония, които знаят да плават, 44а другите да излязат - едни на дъски, а други на що-годе от кораба; тъй стана, че всички се спасиха на земята.

Йоан 17.18-26 (Евангелие)

18Както Ти Мене прати в света, и Аз ги пратих в света; 19и за тях Аз посветявам Себе Си, та и те да бъдат осветени чрез истината. 20И не само за тях се моля, но и за ония, които по тяхното слово повярват в Мене, 21да бъдат всички едно: както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно, - та да повярва светът, че Ти си Ме пратил. 22И славата, която Ми бе дал, Аз дадох тям, за да бъдат едно, както Ние сме едно; 23Аз съм в тях, и Ти в Мене, за да бъдат в пълно единство, и за да познае светът, че Ти си Ме пратил и си ги възлюбил, както Мене възлюби. 24Отче! тия, които си Ми дал, желая и те да бъдат с Мене там, дето съм Аз, за да гледат Моята слава, що си Ми дал, защото Ме възлюби, преди свят да се създаде. 25Отче праведний! светът Те не позна; но Аз Те познах, и тия познаха, че Ти си Ме пратил; 26и явих им Твоето име и ще явя, та любовта, с която си Ме възлюбил, в тях да бъде, и Аз в тях.

Жития на светиите

Свети Симеон Стълпник (Младият) от Чудната планина (595)

Той е роден в Антиохия през 522 г. Баща му, Йоан, умира при земетресение, оставяйки го да бъде отгледан от майка си Марта. От най-ранно детство той води много аскетичен живот и е под специална закрила и напътствия на Свети Йоан Кръстител, който често му се явява. Той става монах като млад мъж и след видение на Господ, който му се явява като красив юноша и изпълва сърцето му до преливане с любов към Христос, той се възкачва на стълб, където пребивава осемнадесет години, молейки се и пеейки псалми. След това отива на планината, наречена „Чудна“, където живее сам в безплодно място десет години; след това се възкачва на друг стълб, където пребивава в изключителни трудности четиридесет и пет години. През това време той става известен като чудотворец и ясновидец: в Пролога се казва: „Мярката на любовта му към Бога е такава, че му е дадена рядка благодат, с чиято помощ той е способен да лекува всякакви болести, да опитомява диви зверове и да прозира най-отдалечените краища на земята и сърцата на хората.“ „Той беше изваден от тялото и видя небесата, разговаряше с ангели, тормозеше демоните, пророкуваше, прекарваше по тридесет дни без сън и дори по-дълго без храна, приемайки храна от ръцете на ангели.“ Той почина на 85-годишна възраст; седемдесет и девет години от живота си беше прекарал в аскетизъм.

Свети отец Никита Стълпник (1186)

Като младеж той бил безгрижен и покварен; но един ден влязъл в църква и чул думите на Исая: „Умий се, очисти се“ (Ис. 1:16). Животът му се променил напълно: той напуснал семейството и имота си, за да влезе в манастир близо до Переяславъл, където започнал живот на строг аскетизъм. Носел вериги и (по думите на Пролога) „се затворил в стълб“, за което бил наречен Стовпник. Той получил дара на изцелението и чрез молитвите си възстановил мнозина, които дошли при него, включително Михаил, княз Черниговски, когото излекувал от парализа. Някои крадци, виждайки веригите му и мислейки, че са направени от сребро, го убили една нощ и избягали с веригите. Скоро след това свети Никита се явил на старейшина на име Симеон и му казал да сложи веригите при себе си в гроба му, когато бъдат намерени.

Свети Винсент Лерински (445)

Той е роден в Тул в Галия (днешна Франция); брат е на Свети Луп, епископ на Троа. Служи като войник, но в крайна сметка става монах в манастира Лерин. Там прекарва остатъка от живота си и написва своя „Коммонториум“ – изложение на истинската православна вяра; той съдържа добре познатото твърдение, че християните трябва да се придържат към вярата, в която се вярва „навсякъде, винаги и от всички“. Той почина в мир.